|
Людмил Георгиев е 43-годишен. Професор е по социална, етническа и политическа психология в СУ "Св. Климент Охридски", д-р на психологическите науки. Има издадени 6 книги.
От години работи с ДПС. Беше шеф на предизборния щаб на кандидат-кмета на ДПС в София Росен Владимиров.
--------
- Какво става в държавата, г-н Георгиев? Искат се министерски оставки, синдикатите организират протести...
- Главното според мен се свежда до това, че от гледна точка на социалната и икономическата стратификация на обществото българският преход изобщо не е завършил. Липсата на нормална стратификация предполага и неустойчивостта на съответните партийни субекти. Вероятно забелязвате, че коментарите и анализите за ставащото през последните 14 г. в едно или друго политическо пространство се базират на междуличностни отношения - не знам си кой какво направил на втори, как реагирал трети. Това заедно с кризите означава, че липсата на нормална стратификация на обществото предполага и липсата на нормални партийни субекти. И затова са тези перманентни кризи и в партиите, и в страната като цяло.
- Има ли криза на доверието във властта в момента?
- От етнокултурна гледна точка българинът винаги е недоволен от управлението. Много голям въпрос е защо е така. За мен една от причините се свежда до нашата типична културна представа на отказ от общността. Ние сме прекалено индивидуалистична култура и неспособността да се мисли за общността предполага и неспособността да се мисли за държавата като цяло. Оттам нататък е съвсем естествено възпроизвеждащото се недоверие към една или друга управляваща партия, към един или друг лидер. Заедно с това е налице и културната представа, че ние като народ и общност искаме много бързо да постигнем това, което други страни и народи са направили за векове. Още от Стамболов идва приказката, че за кратко време трябва да направим еди-какво си, после Георги Димитров каза, че за 20-30 г. трябва да свършим всичко, което са успели да свършат развитите страни, последният пример е Сакскобургготски с 800-те дни. А това просто не е възможно. Няма историческо и психологическо време, което да бъде преодоляно ей така.
- Смятате, че обвързването с 800-те дни е една от главните причини за голямото недоверие към кабинета?
- 800-те дни много добре паснаха на културната ни представа, че за много кратко време трябва да достигнем развитите европейски страни. Българинът по принцип е амбивалентен към политиците и политиката като цяло - когато вижда, че за 800 дни това не става, той изпада в другата крайност. В мисленето на българския народ от "Осанна" до "Разпни го" има много малко крачки. Другото е, че неистовото ни желание всичко да се направи много бързо върви ръка за ръка с разбирането, че това трябва да стане с чужда помощ.
-------------
Политиците също слизат на това елементарно ниво от гледна точка на привличането на избиратели. Примерно Надежда Михайлова, която е лидер на дясното пространство, казва: "Държавата ще бъде докарана до всеки." Глупости на търкала! Напротив, модерната държава се освобождава от все повече функции, това е дясната позиция.
------------
- Как приемате коментара, че в основата на поредния трус стои ДПС, защото Доган първи поиска промени в кабинета? Има ли синхрон в неговите действия и тези на нововремци?
- Не мисля, че има синхрон между нововремци и ДПС. Претенциите на ДПС за освежаване на кабинета ми се виждат съвсем нормални и логични по няколко причини. От една страна, е очевидно, че има затруднение в управлението на страната, от друга - местният вот преформулира тежестта на всяка една от формациите в политическото пространство. ДПС направи нещо твърде съществено на тези избори и ми се струва, че то тепърва ще бъде оценявано - то стана национална партия.
- Т.е. на базата на резултатите от местните избори ДПС може да претендира за по-голямо участие във властта?
- Смятам, че претенциите са основателни. Друг е въпросът дали самата коалиционна формула на управление между НДСВ и ДПС не е изчерпана. Аз не знам, това са решения, които се взимат на висше политическо ниво. Но от експертна гледна точка мога да кажа, че ако е така, тогава няма смисъл да се разширява участието на ДПС в управлението. По-скоро трябва да се търсят някакви следващи модели, но за тях отговорността е на политиците. При всички случаи следващ модел може да има след нови парламентарни избори.
- Не смятате ли, че ако ДПС разшири влиянието си, може да възникне друг проблем - хората да започнат да се настройват срещу турците?
- Това са етническите стереотипи. Не знам кой къде бил казал, че ДПС ще стане национална партия само тогава, когато турците членуват и в други формации. Трябва да ви кажа, че от 1990 г. насам турският етнос като цяло не гласува само за ДПС. Движението се подкрепя от около 50-60% от него. Успехът на ДПС на този вот се състои, че то се разшири и стана двуетническа партия. В нея сериозно присъствие има българският етнос, и то с изявени личности - творци и университетски преподаватели. Там са Мая Вапцарова, Надежда Захариева, Мариус Донкин, Минчо Семов, Мария Пиргова, Ваня Матанова. Това е един сериозен капитал, който в бъдеще ще носи допълнителна печалба. А иначе твърденията, че турците щели да ни превземат, са ала-бала, неща от XIX век и нямат място в XXI век.
- Може ли г-н Сакскобургготски да бъде все още лидер? Той представлява ли още някаква кауза?
- На мен ми е много странно, когато се говори за партия-кауза и човек-кауза. Симеон-кауза, СДС-идея и т. н., аз тези работи не ги разбирам. Според мен основната грешка през 2001 г. беше, че Сакскобургготски не беше допуснат до президентските избори. Може би самовлюбеността на тогавашното ръководство на СДС, неусещането за това какво става наистина в страната допусна това мнозинство. Иначе нещата щяха да се подредят много по-добре. Очевидно е, че Симеон Сакскобургготски не става за министър-председател. Това е личното ми становище. Разбира се, той има своята тежест и може да бъде използван да играе добра роля с международните си връзки, с безспорния си авторитет. Но едно е това, което президентската институция дава, друго е реалното всекидневно управление. Второто е много работа.
- Изчезна ли окончателно харизмата му?
- Изчезна. Нея я имаше, докато той не се сблъска с реалността. Мисля, че дълбоко в себе си и премиерът се притеснява защо е тръгнал да се занимава с този див народ. Ние имаме сериозни чисто етнокултурни препятствия, които ни пречат непрекъснато - и във всекидневието, и в бъдещето.
----------
Може би ще кажа пак нещо еретично, но такова препятствие е и предстоящото ни членство в НАТО и ЕС. Причината е, че през последните 125 г. наред с турското, византийското робство и т. н. общността няма време да се превърне в субект на собствената си история. Ние винаги трябва да се прикрепяме към международни политически и военни структури, които да гарантират нашата държавност. Винаги сме разчитали на това, че някой друг ще осигурява възпроизводството на нашата държава.
------------
- Смятате ли, че това, което казвате за премиера, е осъзнато в НДСВ и затова ли се атакуват смело министри от кабинета му?
- На мен ми е много трудно да определям НДСВ като нещо. В него има достатъчно интелигентни и зрели хора, които разбират за какво става въпрос, но огромната част влязоха ей така в политиката. Говоря не само като липса на лични качества, а най-вече като екипност. Не се прави така - влизаш във властта и правиш партия. Партията изисква организация и много сериозна и продължителна работа. В тази връзка ми се струва, че основното противоборство ще е между тези, които искат наистина НДСВ да стане партия, защото са заложили име и бъдеще, и друга група, която чисто клиентелски е влязла благодарение на знанието или по-скоро на незнанието на Сакскобургготски за тях.
- В дуета Сакскобургготски-Доган кой каква роля играе?
- Това не мога да кажа, защото не знам. Но според мен по-скоро става дума за учител и ученик, като в случая Ахмед не е ученик. Друг е въпросът дали самият Сакскобургготски осъзнава за какво става въпрос. Мисля, че по-скоро той не осъзнава какво става.
- Кабинетът може ли да оцелее при евентуален вот на недоверие и коя е критичната точка за него?
- Според мен критичната точка е становището на западните страни. Ако те приемат, че евентуални предсрочни избори няма да се отразят на нашето приемане в НАТО и приключването на преговорите с ЕС, те могат да дадат картбланш за предсрочни избори.
-------------
Обикновено вътрешнополитическите решения за България за съжаление не се взимат в София, а навън. Така че ако тези правителства преценят, че няма да има бог знае какви проблеми, мисля, че кабинетът няма да издържи вот и ще се отиде до предсрочни избори. Но ако те преценят, че е необходима стабилност, съм сигурен, че парламентът ще подкрепи това правителство.
-------------
- НДСВ като формация ще издържи ли още едни избори?
- На още едни при всички случаи ще се яви, но за повече не мога да гадая. Пак казвам, че всичко зависи от вътрешните процеси между хората, които настина знаят за какво става въпрос - визирам Емил Кошлуков и тези, които и идея си нямат.
- А ДПС с кого би могло да бъде при една друга разстановка?
- ДПС като оформяща се национална либерална партия би могла да бъде с всеки.
- Какво става със социаллибиралния модел? Станишев и Доган си размениха остри реплики.
- Ако трябва да кажа личното си мнение, Сергей Станишев е един несъстоял се, несъстояващ се политик, който никога няма да се състои. От психологическа гледна точка профилът му ми е много интересен и особено парадоксален. Заявката за социаллиберален модел на управление по-скоро беше свързана с партнирането между Първанов и Доган. Докато този младеж ми се струва, че първо не е наясно със себе си, после не е наясно с партията си. БСП в момента не е партия. Не може една формация да не може да наложи централно кандидатури за кмет по места. Това говори, че няма никаква организация.
- А какъв е профилът на Надежда Михайлова?
- Надежда Михайлова я виждам като една много симпатична, за съжаление посъстарила се жена с ясно политическо минало и много неясно политическо бъдещо. СДС няма собствена осъзната като социално-икономически и политически интереси база. Използването на принципа на дихотомията комунизъм-антикомунизъм пък е показателно за абсолютната безпомощност на един лидер да реагира в някаква ситуация. И Станишев и Надежда са рицари на печалния образ.
- А как виждате дясната ръка на премиера - Пламен Панайтов?
- За съжаление не го познавам, но впечатлението, което създава, е за политик, който е наясно с нещата. Неговата трагедия от гледна точка на политическо бъдеще се състои в това, че е разглеждан именно като дясната ръка на Сакскобургготски. Защото народът не прощава за изгубените илюзии. Жестокостта на българина е особена. Това е неговата парадоксалност - хем те лъжат, хем ти си излъганият, хем не съзнаваш себе си като излъган, а търсиш вината извън себе си. Затова ми се струва, че независимо от личните си качества Панайотов просто няма политическо бъдеще.
