|
- В известна степен да, въпреки че се опитвам да разбера огорчението, което личи в думите на Бриго Аспарухов, и аргументите, на които гради разсъжденията си. Но не бива да се реагира първосигнално на тезата за евентуално обединяване на хора, освободени от армията, специалните служби и МВР. Имам предвид, че не бива да се приема единствено и само като директна заплаха за партиите и политическата система.
- Смятате, че изказването е по-скоро емоционално?
- Да. Очевидно става дума за лично огорчение, напрежение и несъгласие с натиска и аргументите, които звучаха от различни страни във времето, в което се обсъждаше назначаването на Аспарухов за съветник на премиера. Не мисля, че той се явява говорител на някаква група инициатори. Но така или иначе неговото огорчение вероятно се споделя от десетки хиляди други хора, които са освободени от системата на армията, службите и МВР.
- Той говори за около 150-200 хиляди души.
- Става въпрос за хора, освободени в целия период от време след 1990 г. Въпросите, които изникват, не опират до формиране само и единствено на страхове, а до внимателна преценка на това, което стои в основата на подобни разсъждения. А то е, че държавата, институциите и партиите, макар и в различна степен, са им длъжници.
- Но Аспарухов визира само партиите и предимно БСП?
- Ще кажа и за БСП.
------------
Имах възможност от много разговори с хора от тези професионални групи да се убедя, че огромната част живеят с убеждението, че са жертва на прехода, че са превърнати в своеобразно средство за пране на гузни съвести, че освобождаването им е резултат на некомпетентни политически решения и че несправедливо в определени случаи върху тях се стоварва вината за всичко, случващо се в държавата. Съвсем друг е въпросът дали това, което усещат хората към партиите и институциите, почива на реални аргументи.
------------------
- И има ли такива реални аргументи?
- Донякъде да. И тези хора имат пълното право да изпитват известен негативизъм. Държавните институции и партиите трябва да осъзнаят, че има проблем, и трябва да намерят адекватното поведение и отношение към тези хора.
- Аспарухов твърди, че БСП не е преодоляла синдрома ДС, не е казала на тези хора: чувствайте се уютно при нас. И затова можело да се стигне до тяхното обединение.
- Има различни форми на сдружаване, които и сега съществуват и които - може би не достатъчно, но активно - участват в обсъждания, дискусии, формиране на позиции. БСП има публично огласени контакти с тези хора и разчитаме на професионално становище при разработване на нашите политически позиции. Разбирам упреците и към БСП, и към левицата. Но това не означава, че ги споделям. Ако има някой, който да търси решение, това е БСП. Сигурно това не е достатъчно.
----------
Но не бива огорчението и разочарованието да заслепяват тези хора, в конкретния случай Аспарухов. Както не бива и фобиите на политиците да се превръщат в единствен аргумент за отстраняването, унизяването или недопускането на тези хора в управлението на страната. Част от страховете на обществото към тях са оправдани и справедливи, но в никакъв случай не могат всички да бъдат поставяни под общ знаменател, така както не може да се игнорира фактът, че голяма част от тях са работили със съзнанието, че защитават интересите на страната.
-------------
А БСП никога не е слагала изкуствени бариери пред тези, които биха желали да членуват и участват в организационния и политическия живот на партията. Напротив, има много примери тъкмо за обратното. Тези хора имат своето място. Убеден съм, не само в БСП.
- Но възможно ли е да се състои обединение на хора от бившата ДС и уволнени военни? Чуха се мнения, че може да е факт още на следващите парламентарни избори.
- Всичко е възможно, но нямам опасения от намеренията за създаване на някакво политическо обединение. Друг е въпросът, че вече имаше примери, в които подобно обединение и желание за самостоятелно участие в политическия живот не се реализира.
- Като политик страхувате ли се от такова обединение?
- Вече казах, че нямам притеснения. Убеден съм, че изходът не е в обособяването и самозатварянето на тези хора в някакво, каквото и да е то, политическо обединение.
- А има ли фигура, която е в състояние да стане двигател на едно такова обединение?
- Фигура или фигури има. Основа - също. Амбициите, независимо какви са те, биха могли да получат удобен и политически, и обществен вид. Ресурс също има.
- Но какво му пречи тогава да бъде създадено?
- Не вярвам да се стигне до такова обединение. Макар да има предпоставки за самостоятелно обединение, не мисля, че то е на прага на своята поява.
---------
Смятам, че разбирането, което продължава да доминира в преобладаващата част от тези хора, е, че те имат своята реализация в съществуващите политически партии.
А дори да се получи някаква форма на обединение, не мисля, че то би било трайно.
--------
- Защо?
- Поради факта, че нагласите на обществото, свързани с подобни формирования заради моментната ситуация на престъпност, страх и несигурност, не може да бъде трайно отношение към подобна формация. За да е трайна такава формация, трябва да има нещо повече като основа освен огорчението и разочарованието.
