Може ли младеж да се води седем години полицейски регистриран за обир без дори да има каквито и да е сигнали, улики или данни? Възможно ли е висш магистрат да има полицейска регистрация повече от 30 години само затова, че момче от класа му в основното училище е било под съмнение за съпричастие към извършването на кражба на авточасти и са разпитвани всичките съученици, включително и той? Може ли след всяка квартирна кражба МВР да събира наред с всички следи в обраното жилище и отпечатъците на собствениците? Има много държави, в които това не се случва, но България дълго не беше между тях.
Защото напълно легално и абсолютно безконтролно у нас се правеше полицейска регистрация на лица, за които имаше само някакви съмнения, сигнали и дори очевадно фалшиви съседски доноси. И въпросната регистрация си стоеше до живот - без право на снемане или поправка на грешка, без съответният човек дори да подозира за нейното съществуване. И макар неявно и подмолно, тя можеше да окаже сравнително силно влияние върху кариерата на въпросното лице, да го направи заподозрян за извършването на дадено престъпление, да му бъде припомнена, когато и където трябва. Да не говорим, че всяка такава регистрация си бе напълно незаконно обработване на лични данни без знанието и съгласието на лицето, за които те се отнасят - като ЕГН, адрес, навици, особени белези и др.
В крайна сметка въпросният младеж научи напълно случайно за обстоятелството, че има полицейска регистрация. Все пак Столичната дирекция на вътрешните работи му се извини и обяви, че е поправила грешката си. Магистратът пък бе атакуван в пресата по линия на полицейската си регистрация и само по чудо това не оказа влияние върху кариерата му. И двата примера обаче показаха безспорно, че има нещо гнило в работата на полицията по регистрирането и обработването на лични данни за т.нар собствена употреба.
Затова тазгодишните промени в режима на полицейската регистрация чрез изменения в Закона за МВР бяха безспорна стъпка по посока на
заличаване на тази характеристика на полицейската държава
С тях първо бе заложена възможността за снемане на вече извършена полицейска регистрация и второ бе разпоредено такава регистрация да се прави само на лица, срещу които е заочнало наказателно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс.
Всъщност МВР внесе в парламента само предложението за снемане на полицейската регистрация. Вътрешното министерство се опита запази стария текст, според който такава регистрация може да се прави за всички лица само на основание "данни, че са извършили престъпление от общ характер". Независимо, че "данните" може да са и донос от съсед или нечие съмнение. Между първо и второ четене обаче депутатите се опънаха на вътрешното министерство. Така бяха приети промените в чл. 66 от Закона за МВР, според които полицейските органи могат да регистрират само лицата, срещу които е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер.
Това означава, че в базата "Данни" могат да се вкарват имената само на тези хора и на никой друг. Едва, когато срещу тях е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер органите на МВР могат да събират дактилоскопски следи, да ги фотографират, да изземват образци за ДНК-профил, да обработват личните данни като ЕГН, пол, адрес и т.н. В закона изрично бе посочено, че въпросната полицейска регистрация си е обработване на лични данни и следва да се подчинява на правилата за тяхната защита.
В проекта си МВР се опита да прокара и една много опасна постановка. Там бе записано, че във фондовете на МВР се забранява събирането на информация за гражданите по расов или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения и т.н. Веднага след това следваше едно голямо изключение, което обезсмисляше напълно горния текст. Допускаше се да бъдат събирани такива данни "ако това е абсолютно необходимо за целите на дадено разследване". Депутатите не приеха и това предложение.
Законът забрани полицейската регистрация на малолетни. Забрана има и за непълнолетни, но само ако са предадени за възпитателни мерки на детската педагогическа стая или на комисиите за борба с противообществените прояви.
С Наредбата към закона бе определен
редът за снемане на полицейската регистрация.
То става въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощените от него длъжностни лица по мотивирано предложение от директорите на националните и териториалните служби на МВР, чиито структурни звена са извършили регистрацията. Копие от заповедта се изпраща до всички структури, в които има данни за регистрация - националната полиция, института по криминалистика, дирекцията за координация на информационно-аналитичната дейност на МВР. Те са длъжни да унищожат дактоформулите, ДНК-пробите, фотоснимките, както и самите регистрационни карти.
Интересно е да се отбележи обаче, че снемането се извършва само след "писмено мотивирано искане на регистрираното лице или на негови наследници при смърт на регистрираното лице." А би трябвало самото МВР да следи за възникване на основанията за заличаване и да прави това служебно. Най-малкото, защото много хора дори и не подозират, че имат такива регистрации, направени по стария закон. Още повече, че никой и не може да припари до МВР-фондовете. Наредбата на МВР влиза в сила три месеца след обнародването й в Държавен вестник, което значи към края на януари 2004 г. Дано дотогава МВР успее да убеди обществото, че се е разделило с полицейщината.
Защото безспорно продължават да съществуват
още ред притеснителни неща пряко свързани с полицейската
регистрация. Така например по чл. 68 от Закона за МВР "полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица:
1. за които има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицията;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон." Установяване на самоличността пък се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин за събиране на достоверни данни. Дотук всичко е наред. Още в следващата разпоредба от същия закон обаче е записано, че полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лица, когато самоличността на едно лице не може да бъде установена, ако то е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление. Веднага след това разбираме, че действията по идентификация включват всички атрибути на полицейска регистрация - снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете, фотографиране на лицето, установяване на външни белези, измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания, изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация. Срамежливо накрая е записано, че събраният материал може да бъде унищожен, но
само ако лицето изрично и писмено поиска това.
Има и още един опасен момент, който рано или късно ще стане обект на сериозни критики и спорове. Това е обстоятелството, че при всяка кражба в жилище, офис, учреждение МВР взема отпечатъците на хората, които живеят или работят на съответното място. Аргументът винаги е един и същ - за да можело да се различат следите на жертвите от тези на крадците. Приемаме че родното МВР няма достатъчно техника например да вземе следите, да ги вкара в регистъра, да ги сравни с наличната си база данни и ако те съвпаднат с такива на криминално проявено лице или заподозряно да работи по случая.
В същото време обаче така и не става ясно какво се случва с дактилоскопните следи на жертвите. Според инструкцията на вътрешния министър за условията и организацията на работа с Автоматизираната дактилоскопна идентификационна система (AFIS) тези отпечатъци се пазят неопределено време. Достатъчно е само човек да помисли, че всяка година се извършват около 100 000 кражби. Ако при тях се вземат отпечатъци от 100 000 невинни български граждани - макар и често да се искат от целите семейства, то не е трудно да се изчисли, че МВР отдавна разполага с дактилоскопните следи на всички българи. Твърде опасно натрупване на информация, даващо възможност за сериозни манипулации или поне подозрения.
И МВР трябва да убеди обществото, че това са напразни страхове. А не обратното.
За каре
Видове особени белези според МВР, които се отбелязват в картата за полицейска регистрация
- белег изгаряне
- белег операция
- белег петно
- белег срязване
- белег ухапване
- за зъби - бял метал, жълт метал
- без (например без нос)
- бенка
- брадавица
- дефект
- изкуствен
- костна тъкан
- мастна тъкан
- неподвижен
- окосмяване
- пигментация
- следи шарка
Под рубриката "други особености" в Наредбата за полицейската регистрация са заложени:
- ням
- влачи крак
- ходи патерици
- щрака с пръсти
- криви крака
- говори дрезгаво
- гризе нокти
- заеква
- лошо чува
- обилна мимика
- провлачена походка
- чупи пръсти
- говори акцент
- говори басово
- сраснали пръсти
- изкривява устни
- често плюва
- клатеща походка
- куца
- фъфли
- говори диалект
- жестикулира
- левак
- подсмърча
- пожълтели нокти
- глухоням
- говори бавно
- говори бързо
- гърбица
- присвива очи
- ходи бастун
- албинос
- глух
- изпъкнала адамова ябълка
- барабани с пръсти
- говори дефект
- говори пискливо
Особености на очите
- изпъкнали
- монглоидни
- носи контактни лещи
- носи очила
- разноглед
- с перде
- с петно
- свито око
- сляп
- хлътнали
Istinata e, che MVR vinagi ima sekretna informacia za vsichki tezi neshta... Zakona pozvoliava na MVR da subira neglasna informacia za sobstvenite si nujdi, a masivite sa takiva, che mashtaba im moje da potrese vseki paranoik. Naprimer vie moje da ne znaete s koi "viden" politik ste rodnini, no MVR masiva moje da vi kaje do (ne znam koe tochno) koliano ste svurzani. Obshto vzeto MVR ima informacia za vseki dokument, izdaden na vashe ime ili ot vas na treti lica.