Седесарите направиха няколко умни стъпки на историческия си ноемврийски пленум - спряха да се държат като религиозни самоубийци, започнаха да си споделят истини и решиха да изпълзят от дупката на примитивния изолационизъм, в която се бяха наврели през последните четири години.
Много неща се случиха на Националния съвет във вторник и много бяха пренасрочени за случване през следващия месец.
До оставки не се стигна, тъй като синият пленум не възприе позицията на някои софийски и пловдивски структури, според която "СДС е претърпял историческа загуба на местните избори". Дори Костов каза нещо от рода на: "СДС не спечели, но и не загуби." При липсата на отчетена загуба отпадна и въпросът за търсенето на политическа отговорност от членовете на НИС.
До оставки не се стигна и защото нямаше сериозни искания за оставки. Атаката срещу Надежда Михайлова бе поверена на Кина Андреева, Евдокия Манева и Йордан Соколов, а сами разбирате - несериозно е да се мисли, че някой от тях може да свали председателката на СДС. Картинката пред НДК - бабите с шалварите, които искат оставка на НИС, - будеше по-скоро съжаление за напразно похарчените пари за тази зле организирана екскурзия.
СДС даде заявка, че
може да възстанови прекъснатия диалог в партията
Разбира се, става дума за диалог, насочен към личностните проблеми в организацията, а не за диалог, който да очертае новата визия на партията и да преформулира каузата й.
Сините започнаха да си говорят на правилното място и с правилните думи. Надежда Михайлова правилно попита кой управлява СДС - тя или фондация "Демокрация". Изключително прост въпрос, отговорът на който би решил доста проблеми на партията. Соколов ще остане в историята с твърдението, че СДС е спечелил поне пет процента на изборите от скандала с фондация "Демокрация", а Надежда е загубила, защото се е откъснала от Костов. А какво ще кажете за Костов и неговото обяснение: "Само с мнозинство от 2/3 Националният съвет може да ме задължи да седна на една маса с Петър Стоянов."
Ето това е честно говорене. Силно, остро, директно - няма значение дали е вярно и точно.
В СДС окончателно победи "политиката на диалог и партньорство", както би казала Надежда Михайлова. Всъщност
изолационизмът бе победен от прагматизма
В партията не надделя любовта към Софиянски, Мозер, Дилов и Праматарски, а победи осъзнатата реална възможност да се върнат във властта след предстоящите парламентарни избори. Властта е силен магнит, който променя позиции. Забелязахте ли, че след като стигнаха до извода за следизборни коалиции с доказалите се десни партии, сините веднага почнаха да спрягат своя лидер Надежда Михайлова за бъдещ министър-председател? Това толкова ги въодушеви, че приеха абсурдно звучащо решение: "На следващото заседание на Националния съвет НИС да представи проект за подготовка на парламентарните избори."
Теориите на Костов за самодостатъчността на малката и елитарна партия СДС хич не хващат дикиш, когато властта изгрее на хоризонта. Примерът е София. Въпреки плача по сините в "Лозенец", които победиха, но не получиха кмет, доста седесари разбират, че са стигнали властта, без да са спечелили изборите.
Ако трябва да се говори за победител на Националния съвет, това наистина е Надежда Михайлова. Грешат тези, които не виждат последователността между това, което се случи на 13-ата национална конференция на партията през 2002, и на пленума във вторник. И в двата случая става дума за
нереализирана заявка за проветряване на партията
Надежда победи, защото пресече опита за заместването на легитимното ръководство на партията с някакъв измислен политически борд, който трябваше на практика да контролира НИС. Не, няма спор - НИС на СДС е изтъкан от грешки и плаче за персонални промени, но налагането на борд нагледно говори за нещо друго - за неинституционални решения, за извънредни мерки, за недоверие към ръководството на партията. Всеки, който познава отношенията между досегашните лидери на СДС, би ви казал, че няма и грам разум в идеята те да седят на една маса. Това щял да бъде "Съвет на мъдреците". Ама моля ви...
Надежда поведе в резултата, но още на следващия ден получи гол. Решението на синята парламентарна група да обяви независимост от Националния съвет говори за криза, каквато съществуваше между групата и НКС на СДС в периода 1993-1994 г. След онези скандали БСП дойде на власт.
|
|