Ако норвежкият премиер Хел Магне Буневик страдаше от параноята на някои други световни големци, сигурно щеше да уличи концерна BMW във връзки със световния тероризъм. Защото произведеният тъкмо от BMW брониран автомобил, поръчан специално да пази Буневик от атентатори, се оказа с 40 кг по-тежък от допустимите за норвежките пътища стандарти. От средата на октомври колата стои под ключ в правителствения гараж в очакване да я върнат в завода за корекции, а премиерът пътува в обикновено возило, уязвим за зли помисли. Бронираното BMW бе поръчано заради отправен още през май призив на лидер от "Ал Кайда" към мюсюлманите по света да нападат в знак на отмъщение за войната в Ирак обекти на САЩ, Великобритания, Австралия и, кой знае защо, на ясно обявилата се против войната Норвегия. Така и не се разбра дали терористът се е объркал или наистина има реална заплаха за Страната на фиордите, но за всеки случай норвежките власти решиха да вземат мерки за укрепване на сигурността. Една от тях бе и злополучният спецавтомобил за премиера Буневик.
----------------------------------
Отговорът на загадката откъде ли е хрумнало на човека на Бен Ладен да заплашва Норвегия, би могъл да е в баналната липса на чувство за хумор. Може би в мрачния щаб на световните терористи просто са взели за чиста монета номера, изигран през април на американското посолство в Осло от весел 19-годишен норвежец. Момчето се обадило от мобилен телефон, представило се като премиера Буневик и настояло да разговаря лично с посланика Джон Дойл Онг "по изключително спешен въпрос".
В петнайсетминутния разговор младежът-премиер уверил Онг, че подкрепя напълно политиката на американския президент Джордж Буш в Ирак, но заради общественото мнение изпитва неудобство да го изрази публично.
Посланикът реагирал възторжено
и обещал да предаде новината "до най-високите нива".
Шегаджията разказа случката пред местните медии и те с удоволствие я тиражираха. Кой знае обаче как са я разбрали агентите на "Ал Кайда".
Факт е, че още преди САЩ да ударят Ирак, Буневик беше категорично против подобни планове и отсече: "Има редица режими в света, които ние бихме искали да видим свалени, но това не дава право на международната общност да започне война срещу тези страни."
Около иракската криза норвежците демонстрираха пълно единодушие с настроенията на всички останали европейски народи - 68% заеха категорична антивоенна позиция. Такъв евросинхрон по принцип не е типичен за обитателите на най-северната скандинавска държава, които на два пъти - през 1972 г. и 1994 г. - твърдо
отхвърлиха с референдуми членството в Европейския съюз.
Норвежците, които са сред най-богатите нации в света заради петролните находища в Северно море, от години се противят на идеята да се мушнат под похлупака на ЕС. Причината е не само северняшкият им егоцентризъм, но и страхът, че така ще загубят самостоятелността си и ще са принудени да делят приходите си с по-бедни и по-зле развити държави.
Сегашният премиер, християндемократът Буневик, за разлика от предишния - социалдемократа Йенс Столтенберг, също е изявен евроскептик. Миналия месец обаче дори Буневик взе да показва признаци на благосклонност към идеята за евентуално евроинтегриране на Норвегия. В интервю за норвежкия в. "Афтенпостен" той заяви, че след като ЕС предстои да набъбне до 25 държави, това предполага и централизацията да не е толкова потискаща, колкото сега. Според норвежкия премиер "тази възможност предлага интересни перспективи". Той дори очерта една от тях - страната му да влезе в ЕС, но без да участва във всичките му общи инициативи.
Това омекване към ЕС явно е слязло и "надолу" - социологически анкети сочат напоследък, че привържениците на европейското членство в Норвегия започват да стават повече от противниците.
В същото време обаче се засилват и политическите позиции на твърдата популистка десница в лицето на Партията на прогреса на Карл Хаген - норвежката посестрима на австрийската партия на свободата на Йорг Хайдер. На местните избори през септември т.г. например партиите от дясноцентристката коалиция начело с Буневик се сринаха, а Партията на прогреса, чиито гласове крепят правителството в Стортинга (парламента), дръпна нагоре.
Амбициите на ксенофоба Хаген определено отиват по-надалеч от сегашната му роля на балансьор, но по-умерените партии все пак се надяват, че те ще бъдат удържани от традиционното чувство за мярка и порядъчност у норвежците. Именно то надделя например при неотдавнашното уволнение на министъра на труда и държавната администрация Виктор Норман. Той бе махнат от премиера Буневик, защото си бе позволил да надскочи лимита от разходи за официални вечери и защото се бе снабдил за държавна сметка с... не, не с вила или яхта - с пиано. Норман виновно напусна поста си,
върна пианото и плати глоба от 1800 долара
за нарушенията си.
Корупцията, която по начало е рядко животно из тия ширини, буди у норвежците погнуса и презрение. Но по отношение на чисто човешките разчупвания на старите консервативни схеми те са доста либерални. Доказателство за това е и фактът, че преди две години те сравнително безболезнено приеха самотна майка с някогашни залитания към наркотиците за булка на своя престолонаследник - принц Хаакон. Само за сравнение - не престолонаследникът, а чак третият син на холандската кралица наскоро трябваше да се откаже от шанс да наследи трона, за да се ожени за своята избраница, движела се преди години в обща компания с гангстер.
Нищо подобно дори не хрумна на норвежците, когато през 2001 г. стана ясно, че принц Хаакон ще се жени за своята Пепеляшка - бившата сервитьорка Мете-Марит Тисем Хойби, която имаше 4-годишен син от предишна, необременена с брак връзка с тикнат зад решетките наркопласьор.
Нещо повече - те преглътнаха и последвалата скоро след това сватба на каката на престолонаследника - принцеса Марта Луизе - със скандалния писател Ари Бен, роден в Дания и автор на филм за смъркащи кокаин проститутки в Лос Анджелис.
Впрочем, за норвежците
ексцентричният вкус на коронованите им особи
е по-скоро традиция - още от 1968 г., когато сегашният им крал Харалд се жени за сегашната кралица Соня, която също няма аристократичен произход.
Прогнозите, че приемането на обща европейска конституция ще постави в странно положение националните монархии на Стария континент, са още един аргумент, изтъкван от противниците на ЕС в Норвегия. Въпреки че анкети сигнализират за ширещи се сред норвежците съмнения за смисъла на запазването на кралската институция въобще. Ако се съди по нравите в норвежкия кралски двор, явно и неговите членове предпочитат тръпката на по-приземения живот.
|
|