|
----------------------------------
Отговорът на загадката откъде ли е хрумнало на човека на Бен Ладен да заплашва Норвегия, би могъл да е в баналната липса на чувство за хумор. Може би в мрачния щаб на световните терористи просто са взели за чиста монета номера, изигран през април на американското посолство в Осло от весел 19-годишен норвежец. Момчето се обадило от мобилен телефон, представило се като премиера Буневик и настояло да разговаря лично с посланика Джон Дойл Онг "по изключително спешен въпрос".
В петнайсетминутния разговор младежът-премиер уверил Онг, че подкрепя напълно политиката на американския президент Джордж Буш в Ирак, но заради общественото мнение изпитва неудобство да го изрази публично.
Посланикът реагирал възторжено
и обещал да предаде новината "до най-високите нива".
Шегаджията разказа случката пред местните медии и те с удоволствие я тиражираха. Кой знае обаче как са я разбрали агентите на "Ал Кайда".
Факт е, че още преди САЩ да ударят Ирак, Буневик беше категорично против подобни планове и отсече: "Има редица режими в света, които ние бихме искали да видим свалени, но това не дава право на международната общност да започне война срещу тези страни."
Около иракската криза норвежците демонстрираха пълно единодушие с настроенията на всички останали европейски народи - 68% заеха категорична антивоенна позиция. Такъв евросинхрон по принцип не е типичен за обитателите на най-северната скандинавска държава, които на два пъти - през 1972 г. и 1994 г. - твърдо
отхвърлиха с референдуми членството в Европейския съюз.
Норвежците, които са сред най-богатите нации в света заради петролните находища в Северно море, от години се противят на идеята да се мушнат под похлупака на ЕС. Причината е не само северняшкият им егоцентризъм, но и страхът, че така ще загубят самостоятелността си и ще са принудени да делят приходите си с по-бедни и по-зле развити държави.
Сегашният премиер, християндемократът Буневик, за разлика от предишния - социалдемократа Йенс Столтенберг, също е изявен евроскептик. Миналия месец обаче дори Буневик взе да показва признаци на благосклонност към идеята за евентуално евроинтегриране на Норвегия. В интервю за норвежкия в. "Афтенпостен" той заяви, че след като ЕС предстои да набъбне до 25 държави, това предполага и централизацията да не е толкова потискаща, колкото сега. Според норвежкия премиер "тази възможност предлага интересни перспективи". Той дори очерта една от тях - страната му да влезе в ЕС, но без да участва във всичките му общи инициативи.
Това омекване към ЕС явно е слязло и "надолу" - социологически анкети сочат напоследък, че привържениците на европейското членство в Норвегия започват да стават повече от противниците.
В същото време обаче се засилват и политическите позиции на твърдата популистка десница в лицето на Партията на прогреса на Карл Хаген - норвежката посестрима на австрийската партия на свободата на Йорг Хайдер. На местните избори през септември т.г. например партиите от дясноцентристката коалиция начело с Буневик се сринаха, а Партията на прогреса, чиито гласове крепят правителството в Стортинга (парламента), дръпна нагоре.
Амбициите на ксенофоба Хаген определено отиват по-надалеч от сегашната му роля на балансьор, но по-умерените партии все пак се надяват, че те ще бъдат удържани от традиционното чувство за мярка и порядъчност у норвежците. Именно то надделя например при неотдавнашното уволнение на министъра на труда и държавната администрация Виктор Норман. Той бе махнат от премиера Буневик, защото си бе позволил да надскочи лимита от разходи за официални вечери и защото се бе снабдил за държавна сметка с... не, не с вила или яхта - с пиано. Норман виновно напусна поста си,
върна пианото и плати глоба от 1800 долара
за нарушенията си.
Корупцията, която по начало е рядко животно из тия ширини, буди у норвежците погнуса и презрение. Но по отношение на чисто човешките разчупвания на старите консервативни схеми те са доста либерални. Доказателство за това е и фактът, че преди две години те сравнително безболезнено приеха самотна майка с някогашни залитания към наркотиците за булка на своя престолонаследник - принц Хаакон. Само за сравнение - не престолонаследникът, а чак третият син на холандската кралица наскоро трябваше да се откаже от шанс да наследи трона, за да се ожени за своята избраница, движела се преди години в обща компания с гангстер.
Нищо подобно дори не хрумна на норвежците, когато през 2001 г. стана ясно, че принц Хаакон ще се жени за своята Пепеляшка - бившата сервитьорка Мете-Марит Тисем Хойби, която имаше 4-годишен син от предишна, необременена с брак връзка с тикнат зад решетките наркопласьор.
Нещо повече - те преглътнаха и последвалата скоро след това сватба на каката на престолонаследника - принцеса Марта Луизе - със скандалния писател Ари Бен, роден в Дания и автор на филм за смъркащи кокаин проститутки в Лос Анджелис.
Впрочем, за норвежците
ексцентричният вкус на коронованите им особи
е по-скоро традиция - още от 1968 г., когато сегашният им крал Харалд се жени за сегашната кралица Соня, която също няма аристократичен произход.
Прогнозите, че приемането на обща европейска конституция ще постави в странно положение националните монархии на Стария континент, са още един аргумент, изтъкван от противниците на ЕС в Норвегия. Въпреки че анкети сигнализират за ширещи се сред норвежците съмнения за смисъла на запазването на кралската институция въобще. Ако се съди по нравите в норвежкия кралски двор, явно и неговите членове предпочитат тръпката на по-приземения живот.
|
|