|
--------------------
Животните били настанени там през 1890 г. Градинари разчистили терена, построили и обор за кравите, които давали мляко за двореца. Временно в него били настанени и мецаните. Веднъж обаче една от мечките излязла от бокса си и отишла на гости при кравите. Това среднощно посещение предизвикало страшна паника сред домашните животни. Мечката обаче била с благ характер и с каишка на врата, така че лесно била върната в своя бокс. След тази случка бил построен специален обор за кравите и конете.
По-късно започнало усилено изграждане на клетки и набавяне на животни. Диви кози и видри били новите попълнения в колекцията.
Като надзирател в зоологическата градина бил назначен Ернст Хублайн, специално повикан от Фердинанд. По професия той бил скулптор и умеел да препарира животни. Наред със задължението да наблюдава животногледачите той трябвало и да препарира редки и ценни животни, които царят убивал по време на лов. Препарираните животни поставили основата на Царския природонаучен музей.
Менажерията се увеличавала всяка година.
През 1892 г. била купена първата двойка лъвове.
Построеният обор за крави и коне бил преустроен като сграда за хищници. Тук царствената двойка се чувствувала много добре и още същата година се сдобила с потомство - мъжко лъвче.
През 1896 г. за директор на зоологическата градина бил назначен Бернард Курциус. Той станал и организатор на царския лов. Работил повече от 40 години като директор на зоопарка.
През 1894 г. била изградена дълга волиера (клетка, в която живеят само птици). В нея се разхождали и развявали пъстри опашки различни видове фазани и пауни. През същата година бил направен и първият басейн. Няколко розови пеликана с отрязани връхчета на крилата били пуснати да плуват там.
Връх на екзотиката по това време била едногърбата камила
В 1895 г. била монтирана висока куполообразна волиера за орлите. Веднага след завършването й в нея били пуснати брадати орли. В продължение на 20 години грабливите птици мътели яйца там. Брадатата орлица се е оказала много добра майка и отгледала здрави и жизнени орлета.
Значителната сбирка обаче радвала окото само на царската фамилия и гостите от чужбина. Едва от 1893 г. градината била отворена за столичани. Броят на посетителите бил толкова голям (в празнични дни до 5000 души), че в дните за посещение шестима стражари пазели реда.
През 1897 г. сбирката на зоопарка наброявала вече 1384 животни от 266 вида. Преобладавали пернатите.
В началото на 20-и век започнало създаването на специален отдел за влечуги в зоологическата градина. Гущери, американски водни змии, една игуана и даже малък крокодил били пуснати в терариума. Крокодилчето било подарък от една софиянка, която била на световното изложение в Чикаго.
Голям възторг предизвикала двойка индийски слонове,
които пристигнали от Хамбург през 1912 г. Те били на около 3-годишна възраст и живеели в обора в двореца "Врана". Мъжкият Нал и женската Дамаянти били доста кротки и пазачът добре се разбирал с тях. Във "Врана" Нал и Дамаянти прекарали 16 години. 10 юли 1929 г. бил определен за преместването на слоновете в специално построена за тях сграда в София. Трудностите създавал мъжкият слон Нал, който по това време станал доста зъл. След петчасова напрегната и опасна борба той бил подлъган и вкаран в предварително подготвената желязна клетка с масивни колела. Впрегнатите два чифта едри коне бавно потеглили с клетката и за няколко часа превозили индийския исполин до зоопарка.
По-късно Нал заболял от антракс и умрял.
Дамаянти заживяла като съпруга на Паша - мъжки индийски слон, купен през 1940 г. от Италия.
Паша на младини бил също доста кротък. Гледачите си играели с него. Хващали се за бивните му, а той ги вдигал нагоре с хобота си. Позволявал даже да му правят педикюр - да мажат кожата около копитата му с мазнина, за да я предпазят от напукване.
Голям дял за популяризирането на зоологическата градина извън страната има Адолф Шуман. Той бил известен в Австрия и Германия като голям любител на пойните птици. На 1 юли 1911 г. Адолф Шуман бил назначен за главен инспектор на зоопарка. От него българските природоизпитатели научили как се отглеждат змии и други влечуги в терариуми, как да се държат и размножават в аквариуми разни видове екзотични рибки.
В нашия зоопарк Шуман отгледал редките каролински папагали - единствения вид от Северното полукълбо, живеещи по-рано в Съединените щати, но вече окончателно изтребени. Една от най-ценните придобивки в практиката на Шуман за зоологическата градина била отглеждането на брадат орел от яйце до възрастна птица. Това постижение разнесло по света славата на Софийската зоологическа градина като един солиден природонаучен институт, където
единствено в света се размножавала тази рядка птица.
През 1926 г. колекцията на градината била обогатена с първата в България двойка чапман зебри.
Интересът на столичани към питомците на зоологическата градина непрекъснато растял. Тя отваряла врати за посетители само следобед от 14 до 18 часа в дните сряда, събота и неделя от май до ноември. През останалото време на годината външни хора не се допускали.
По време на Втората световна война се налагало да се колят елени, кози и други тревопасни животни, за да могат с тяхното месо да се поддържат по-редките и ценни хищни животни. От бомбардировките били разрушени няколко помещения на зоопарка. От 1 януари 1947 г. Софийската зоологическа градина минава към Българската академия на науките, а от 1 януари 1960 г. е под ръководството на Софийския градски народен съвет. От чужбина пристигат първите шимпанзета Шита и Кики.
През 1965 г., освен че зоопаркът отваря за първи път врати и през зимата, в него се ражда женско слонче. Кръщават го на столицата. 140-килограмовата София станала любимка на всички. Глезена и непослушна, тя създавала грижи на целия персонал. Вместо да бозае от майка си, София с неописуема страст търсела мляко от железните врати на клетката. Екипът изчел де що има литература за изкуственото хранене на слончетата.
Хранели я шест пъти на ден с по 2 литра мляко.
Едва през 1986 г. зоопаркът се премества на бул. "Симеоновско шосе", където приема посетители и днес. Разположен е на площ от 350 декара. Сега там има 2000 животни от 250 вида.
-------------
Използвани са материали и снимки от архива на Софийския зоопарк.
|
|