Снимки: Александър Нишков, Лора Чолашка
Сп. "Жената днес"
Той е един от най-известните ни модели и първи подгласник на "Мистър България" през 1999 г. Освен това е каскадьор (участвал е в 16 български и чужди продукции) и е на "ти" с бойните изкуства. Завършил е ВИФ със специалност треньор по карате. И е фитнесинструктор. Въобще - мъж и половина. От тези, силните, по които жените тайно въздишат. Това е Явор Дамянов, синът на големия ни поет Дамян Дамянов и Надежда Захариева.
Малцина са надниквали в душата му,
защото Явор старателно я крие и никак не обича да говори за себе си. 25-годишният модел в известна степен е самотник, въпреки че има много приятели. И е така притеснителен, че докато намери сили и начин да разкрие чувствата си пред някоя жена, тя вземе, че му стане най-добрата приятелка или пък се влюби в друг. Кротко, тихо и възпитано дете - такъв бил като малък. За радост на родителите си схващал веднага какво се иска от него. "Бях разбрано дете. Щом ми кажеха да не правя нещо, не го повтарях", казва Явор. Е, понякога правел бели. "По някое малко пожарче вкъщи правех. Веднъж след един ремонт бях решил да суша стените с електрическа печка. Въобще не съобразих, че ще запаля пердетата. И те пламнаха. Друг път реших да си направя кладичка от кибритени клечки върху една табуретка", разказва за прегрешенията си в детските години Явор. Но никога не са го били, защото белите се случвали рядко. Онова, което обичал като малък, е да придружава родителите си навсякъде.
"Прекарвах си интересно в компаниите на критици,
писатели и други интелектуалци. Интересни ми бяха техните разговори. А може би това е причината да започна да разсъждавам по-бързо като възрастен човек, защото израснах сред такива хора. Понякога обаче ми беше и скучно", откровено казва той.
Явор има по-голям брат Петър и по-голяма сестра Райна. Баткото бил тарторът у дома. Но тримата никога не се карали за играчки. А и Явор, като най-малък, не правел номера на другите. Само понякога им досаждал да го вземат със себе си. "Заплашвах единствено сестра ми, че ще я издам, че пуши", казва той. Като ученик той получил подаръка, за който мечтаел отдавна - автомобил с дистанционно управление. Другата му мечта нямало как да се изпълни, защото искал да полети в Космоса. После, като поотраснал, решил все пак да си остане на Земята и да стане полицай.
В училище бил отличник. Съучениците обаче не го наричали "зубрач", тъй като не им давал повод. В този период започнал
да се увлича по екшъните и филмите с бойни изкуства
Появила се новата мечта - да бъде като любимите си герои. "От дете исках да тренирам нещо подобно. И понеже брат ми като малък е тренирал малко, ми показваше разни елементи. Той ми разказа как, като съм бил на 4-5 години, на станцията на писателите на морето са ме пускали да се бия с един мой връстник. А големите братя залагали кой ще победи. Нещо като бой с кучета. Но аз, честно казано, нищо не помня", обяснява Явор. С бойните изкуства започнал, когато бил в четвърти клас, а в осми се записал да тренира сериозно. "Бяхме трима приятели. Единият вече тренираше и ни запали. Но после останах само аз", припомня си той. От бойни изкуства след години преминал на каскадьорство. А и нали като ученик все това искал - да стане екшън герой. Далечната му мисъл, захващайки се с бойни изкуства, била именно киното.
"Идолът ми беше Жан-Клод ван Дам,
но малко се разочаровах, като го видях на живо в София", казва Явор. Като студент във ВИФ чул, че в Спортната академия има каскадьорска трупа. Не се колебал и минута, а веднага се включил в нея. "Постепенно развих и други умения, необходими за каскадите." Мечтата му обаче продължава да е истинска роля в киното. "Имал съм епизоди с по една-две реплики, но те са си повече каскадьорски. Само се водят, че са актьорски. А иначе се изпълняват от каскадьори, които трябва да могат да умрат красиво пред камерата", обяснява той. Изкушавал се е да замине в САЩ да си пробва късмета. "Но имах и все още имам причини, които ме задържат тук. Допреди година ме задържаше това, че не се бях дипломирал и не бях изкарал казармата. Не исках да си пропилявам следването. Другата причина е, че вече живея самостоятелно и взех баба ми при мен. Не мога да я оставя сама, тя е на 84 години. Прецених, че при мен ще е най-спокойно."
Явор живее сам от ноември миналата година. Купил си малък апартамент преди година и половина, но се наложило първо да му направи основен ремонт и едва след това да се нанесе в него. А и точно като завършил всичко, пренесъл багажа и на другия ден влязъл в казармата. Вкъщи за всичко се грижи Явор, а баба му Райна разказва истории от своята младост. "Тя не ме поучава. Само веднъж, когато вкъщи дойде моя много добра приятелка. С нея не съм имал интимни отношения, но проблемът е, че тя е само на 16 години. Баба ми я видя и после ми вика: "Абе, бабе, това много малко беше..." Веднага я успокоих, че ми е само приятелка."
Явор в момента е свободен мъж.
"Има едно момиче, с което искам да се получи нещо, но ще видим", колебае се той. Казва, че е твърде притеснителен, когато трябва да разкрива чувствата си. Харесва момичета с приветлив характер. "Много важно е да бъдем и приятели, а не само да се харесваме физически", уточнява той. Иначе не е взискателен дали жената да е блондинка или брюнетка. Случвало му се е да си хареса момиче от пръв поглед. "Но някакси не ме бива да направя всичко възможно, за да се получи нещо между нас. Понякога е ставало. Но е повече късмет." Покрай спорта преди години почти не му оставало време за жени. "Бях се откъснал малко от средите на моите връстници. Не ходех по купони, по дискотеки, нямах си гадже дълго време. Бях доста изолиран. Имах предимно добри приятелки, но не и интимни. Честно казано, много се притеснявах.
На 19 години спах с жена за първи път",
разкрива той. Преди време работел като барман в микс клуб "Спартакус" и тогава мъже с обратни наклонности си правели устата да установят по-близък контакт с него. "Аз се притеснявах да започна работа там точно заради такива мераклии. Бях готов да реагирам грубо, даже ако трябва да се стигне до бой. Но те се оказаха интелигентни и разбраха, че не трябва да опитват с мен. Много рядко се е случвал някой по-нахален. Но така и не се стигна до ексцеси", разказва Явор. Той няма специална техника, с която да сваля жените. "Всеки път е различно. Но винаги ми е било много по-лесно да създам приятелски отношения, от които после ми е трудно да премина към ухажване." Жените пък обичат да му доверяват своите тайни. Постепенно стават толкова добри приятели, че на него сърце не му дава да опита нещо друго. И си остават приятели. И най-вълнуващата жена не е успяла да го изкуши да пропише стихове. "Не ми идва. Съчинявал съм някакви рими, но съвсем прости. Не съм ги показвал на родителите си.
Понякога обаче мисълта ми тече в рими.
Но не заради любовни чувства, а на шега. Най-често си разменям с някое момиче SMS-и в рими. Но това не е сериозно", казва той.
Така изглежда Явор в любовта. В тъгата е още по-затворен. "Много силно ме наранява недоверието на близък човек, на който съм доказал, че може да ми вярва. Аз много държа да съм точен в отношенията си с абсолютно всички. Когато някой се отнесе некоректно с мен, не го намразвам, но никога вече не го допускам до себе си. Не съм отмъстителен, нито злопаметен, но има неща, които оставят отпечатък." Когато е наранен, Явор предпочита да се затвори в себе си. "Не обичам да споделям. С много малко хора говоря на тези теми. Сам си се преборвам с проблемите. Тежи ми, но съм свикнал." За последен път плакал, когато умряло кучето му. "То почина на 16 февруари тази година. Много си го обичах. Не беше някаква порода.
В нашето семейство винаги си осиновяваме бездомни кучета.
Смятам, че е много по-благородно да направиш добро на едно такова животинче, за което няма кой да се погрижи, отколкото да дадеш пари за някой глезльо с родословие и да се пъчиш с него. За мен всяко животно си е душичка, независимо дали е породисто, или не. А и бездомните са много по-верни", казва той.
Когато Дамян Дамянов починал, синът му страдал много. "В деня, в който почина баща ми, не стоях нито секунда вкъщи. Веднага тръгнах да се виждам с най-различни хора. Гадно ми беше и сигурно ми е личало. Като се срещахме, всеки ме питаше какво ми е. Но всички, с които се видях, много ми помогнаха. Говорихме за най-различни работи, все едно нищо не се е случило. Така се справих", спомня си той. Ако сега Явор трябва да опише себе си с две думи, то те са - добър човек. Но е категоричен, че трябва да стане малко по-решителен. Най-вече в отношенията си с жените. "Понякога се подценявам, не съм достатъчно самоуверен."
За какво мечтае Явор? За семейство и деца? Може би. "Няма да е скоро. Ще го направя чак когато мога да осигуря нормално бъдеще на семейството си. И когато намеря жената, с която да съм сигурен, че ще бъда до края на живота си."
