|
----------------
Познанията по астрономия дори на българите от старо време стигали, за да знаят, че на 30 ноември денят започва да нараства. Оттам идва и названието на празника Едрей - тогава денят започва да едрее колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно, а слънцето помръдва като пиле в яйце. Този ден се приема като начало на зимния празничен цикъл, след него се отпочва празнуването на Никулден, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Васильовден и т. н.
Българите са приели поредица от обредни действия на Андреевден, които осигуряват плодородие и изобилие през идващата стопанска година.
За да наедрява реколтата,
в навечерието на празника стопанката или най-старата жена в къщата слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб или леща, т.е. от всичко, което ще се сее на пролет, за да е плодородна годината и да се пълнят плодовете на земята, както се "пълни" денят. Вярва се, че посевите ще едреят, тъй както наедряват сварените зърна.
На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите. В някои части на България е прието от обредното ястие да се раздава за здраве на съседите, а другаде е точно обратното - не се дава от него на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома. От варивото се дава на домашните животни и на кокошките, за да се плодят.
На този ден жените не работят домашната си работа, не предат, не тъкат, не плетат и не перат, за да не напада мечката нивите с кукуруз, кошерите и добитъка. Ако се спазват забраните, в къщата ще има плодородие и дори човек да срещне мечка през следващата година, тя няма да го нападне.
В някои краища на страната (особено в планинските райони, например в Котленско, Тревненско и в Западна България) 30 ноември се почита като Мечкин ден, тоест около тази дата мечките лягат да спят зимен сън.
В чест на тези горски обитатели вечерта преди празника се вари царевица. Когато първите лъчи на слънцето огреят земята, най-старата жена в дома взема няколко сварени царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина с думите: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров." Вярвало се, че след този обред мечките няма да тъпчат царевичните ниви и да нападат хора.
За да се предпазят от мечки, в някои области на България закачат на вратата наниз от варена царевица.
Според изследователите на българската народна култура почитта, която народът отдава на мечките, има старинни корени и вероятно е свързана с остатък от някое древно тотемистично вярване. Затова в страната се счита, че
мечка не трябва да се убива, освен ако не е стръвница
Легендите свързват свети Андрей с хищното животно. Според една апостол Андрей бил единственият светец без празник. Той яхнал една мечка и отишъл да помоли Господ да определи и на него ден. Като го видял, Господ казал: "Който тебе не празнува, да го язди твоят кон!"
Друго народно предание разказва, че свети Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица, но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като укротител и покровител на мечките.
В много предания се разказва, че светията се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите студени нощи.
Вероятно християнският светец Андрей е заменил древно езическо божество, чествано в началото на зимата, свързано с мечката.
За мечките и хората
В традиционните ни представи мечката е част от подземния свят. Затова се смята, че тя има контакт с мъртвите. В народното съзнание тя се свързва още и с плодородието, влагата и женското начало.
В българския фолклор мечката е едно от превъплъщенията на змея, а някои легенди обясняват произхода й от мома сираче. Мечият персонаж е много разпространен в кукерските и сватбените ни обреди.
Кой е свети Андрей?
Свети Андрей Първозвани пръв тръгнал след Христос
Свети апостол Андрей Първозвани и неговият брат Петър (Симон) били рибари и живеели край Тивериадското езеро. Андрей е наречен Първозван, тъй като пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос.
От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнеца Божий!" Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден. След това отишъл да намери брат си Петър, съобщил му радостната вест: "Намерихме Месия!", и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейско море и им казал: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци." Оттогава те навсякъде следвали Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.
Името на свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
След възнесение Господне и слизане на Светия Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, апостол Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия и по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тази страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Целия си живот апостолът посветил на проповедите. С търпение понасял гоненията от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот печелел последователи за Христа.
Първият руски летописец Нестор разказва предание, запазило се до негово време, съгласно което свети апостол Андрей стигнал по река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като изкачил един хълм, той забил кръст и казал на учениците си: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне оттук по цялата страна." Сега на този хълм се издига църквата на свети Андрей Първозвани.
Светията умрял в мъки и страдания, разпънат на кръст с формата на буквата "Х" в гръцкия град Патра.
При император Констанций (337-361) мощите му били пренесени в Цариград и били поставени в църквата "Свети апостоли". Когато обаче кръстоносците завладели Цариград, те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и досега.
Свети Андрей се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград - апостол Стахий, а свето кръщение и миропомазание православните славяни - българи, сърби и руси - са получили от Цариградската патриаршия.
Кой празнува на Андреевден?
Андрей, Андриан, Андриана, Андро
Обредна трапеза:
Ядат се варено жито и боб, прясна пита. Празникът е по време на коледните пости и всички блюда са постни.
Постна питка
Необходими продукти: 1 кг брашно, 300 мл вода, 10 г сол, 1 пакетче бакпулвер
Приготвяне:
В пресятото два пъти и смесено с бакпулвера брашно се прави кладенче, в което се слага солта и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи тесто. То се омесва добре и се оформя на питка. Пече се в силно затоплена фурна.
Боб по тракийски
Необходими продукти: 300 г боб, 3-4 глави лук, 3/4 ч. ч. (150 мл) олио, 1 с. л. (10 г) доматено пюре, сух магданоз или джоджен, черен пипер, сол
Приготвяне:
Бобът се накисва от вечерта. На другия ден се сварява в малко вода, посолява се към края на варенето и се изсипва в голяма чиния, като се наръсва с черен пипер. Олиото се запържва с нарязаните на филийки глави лук, прибавя се доматеното пюре, размито в малко студена вода. Като заври запръжката, отстранява се от огъня и се изсипва в боба. Поръсва се с магданоза или джоджена.
|