"Софийски имоти" е класика в жанра и с успех може да влезе в учебниците по икономика. Ако използваме израза на покойния вече Илия Павлов, тя е нещо като общинската опашка на гущера, която определени стари муцуни искат да откъснат, за да започнат на чисто.
"Софийски имоти" се роди през 1995 г. Първоначалната идея е да се обединят под една шапка остатъците от приватизираните заводи - като почивни станции, терени, складове. В капитала й тогава бяха вкарани над 300 сгради и терени. 1 г. по-късно кметската администрация залага активите на дружеството срещу банков кредит. По това време "Софийски имоти" разполага с магазини, терени и други активи за 30 млн. долара. Не е ясно обаче каква част от общинското имущество е това, защото с много имоти се разпореждат районните кметове.
Активите на фирмата през 2001 г. са били на стойност 50 млн. лв., а през 2002 г. е реализирала печалба едва от 1,3 млн. лв. Звучи абсурдно. В момента
никой не може да каже какво притежава "Софийски имоти",
тъй като в капитала й непрекъснато се вкарват нови обекти, а фирмата може да продава до 5% от него годишно, без да осведомява общинските съветници. Ръководството се позовава на Търговския закон, където фирмите са защитени от това да дават гласност на сделките.
"Софийски имоти" е основен спонсор на футболен клуб "Славия" с президент Младен Михалев-Маджо, прелива значителни средства в дъщерната си продуцентска фирма "Прима", влага доста пари в музикалния бранш и финансира пътуванията из целия свят на екипа "Другата България", който излъчва предаванията си по Би Ти Ви.
През 1999 г. "Софийски имоти" е вкарала над 1 млн. лв. в ремонта на хотел "Роял" в Боровец, с което е придобила правото да го ползва 10 години.
Основен източник на приходи на "Софийски имоти" са парите, които идват от отдаване под наем на имотите. Фирмата има единствено задължението да стопанисва и ремонтира общинските сгради и обекти. Много рядко "Софийски имоти" дава пари на закъсали пера от бюджета на столичната община. Една от хвалбите на фирмата бе, че е дала пари за възстановяването на настилката пред парламента, когато преди години пропаднаха жълтите павета.
Любим прийом на "Софийски имоти" са
замените на общински терени срещу апартаменти
Тактика, подкрепяна и от кмета Софиянски, който се оправдаваше, че само така могат да се намерят нови жилища за столичани. Според него не може да става дума за далавери и общината не е ощетявана, тъй като "независими" експерти оценявали парцелите и казвали дали броят на апартаментите е достатъчен за замяната. Малка подробност е, че тези оценители са избрани от "Софийски имоти". И че и при най-голяма непредубеденост стойността на имотите бе значително по-ниска от пазарната. Достатъчно е да се посочат замените в местността Погребите в Борисовата градина. През юли 1997 г. СОС даде 21 дка на Юлия Берберян срещу 15 панелни апартамента. 1 кв. м излиза $ 14. Историята се разсмърдя чак през пролетта на 2000 г.
През декември 1999 г. СОС разреши на кмета да даде на фирма "Пио технолоджи" 35 дка за увеселителен парк Софияленд срещу панелни апартаменти. Цената на кв. м - $ 15.
За сравнение през 1998 г. Софиянски продаде 26 дка срещу $ 1 млн. на японеца д-р Торао Токуда за болница. Цената на кв. м - $ 42.
Схемата при смесените дружества е идентична
СОС разрешава на "Софийски имоти" да учреди съвместна компания с частници, като участва с апортна вноска от имоти и терени, които се оценяват от хора, избрани от общинската фирма. После капиталът на смесената фирма се вдига - "Софийски имоти" или внася нови терени, пак на странно ниски цени, или просто намалява дела си. Частниците пък скоро забравят за какви прекрасни неща са обещали инвестиции и разпродават апетитните терени за далеч по-солидни суми.
По тази схема през 1997 г. бе създадена "Софийска компания за строителство и развитие", в която партньори на общината са фирми на ВИС. По същата схема са учредени актуалните в момента "София сити къмпани" и "Парк Мария-Луиза". По груби изчисления само от сделката за "София сити къмпани" общината е ощетена с 30-35 млн. лв. Не е ясно колко е загубата от останалите смесени дружества, които не само са учредени, но и са развивали дейност години наред.
Има още нещо общо между този вид сделки - партньорите на общината са избрани по абсолютно неясни критерии. В разгара на скандала около "София сити къмпани" стана ясно например, че въпреки че никъде не е обявявано намерението на общината, е имало интерес от 10-ина фирми. Само една от тях - "Тератон", е заявила писмено намеренията си, но е отхвърлена. Предпочетени са "Слънчев бряг холдинг" и "Стара планина холд". Защо ли?
Практиката показва, че обикновено
в управата на избраните частници няма случайни хора
Така например по времето на правителството на Иван Костов, когато СДС все още бе монолитен, много от фирмите, сдобили се с общински имоти, се оказваха приближени до властта. Така например шеф на "Пио технолоджи" бе Светлин Нейнски, чиято съпруга е близка приятелна на Елена Костова и активистка на фондация "Бъдеще за България". Фирмата на премиерския приятел Славчо Христов пък се уреди да строи резиденция на общината, срещу което получи 3395 кв. м в "Лозенец". За сделката също не е обявяван конкурс, а са водени преки преговори.
Точно заради "Софийски имоти" стана един от явните скандали между Антоан Николов и Стефан Софиянски. Председателят на СОС се опълчи срещу намерението на кмета да гарантира топлоенергиен проект за общинския сграден фонд на стойност 2.2 млн. долара с ипотека на имоти от капитала на общинското дружество. Това разяри Софиянски, който обвини "Софийски имоти", че там непрекъснато се вкарвали общински терени, които после се продавали. В края на 2002 г. кметът даже извади двамата си представители от управлението на фирмата - главния архитект на София Стоян Янев и началника на кабинета си Любомир Иванов. Сега това му дава основание да твърди, че изобщо не е подозирал какво се е вършело в "Софийски имоти" и фирмата трябва да се закрие. А общината и кметът да започнат на чисто.
|
|