Преди повече от четвърт век учих 2 години в Рим. Живях в едно от типичните евтини семейни хотелчета, наричани "пенсионе". Беше собственост на двама братя, бивши селяни от бедния италиански юг. От гастарбайтерство в Германия бяха спестили някоя и друга марка и купили хотелчето. Работеха заедно с фамилиите си от 5 часа сутринта до 24 часа вечерта. Печелеха добре и в началото на 90-те, когато ги видях за последен път, имаха още две подобни хотелчета.
Кмет на Рим по това време бе комунистът проф. Арган. Комунисти бяха и кметовете на всички големи италиански градове - Милано, Торино, Генуа... Но вече 30 години страната се управляваше от дясна коалиция от 5 партии начело с християндемократите. Тази коалиция впрочем управлява чак до операция "Чисти ръце", проведена в края на 80-те.
Попитах двамата братя защо комунистите печелят навсякъде общинските избори, а се дънят на парламентарните. "О - казаха двамата братя, - ние, италианците, сме хитри. Избираме кметове комунисти, защото
комунистите не крадат и с парите на общината правят улици,
асфалтират дупки и слагат лампи на уличното осветление. Кмет християндемократ щеше да открадне половината пари и Рим щеше да бъде тъмен, а улиците - в дупки. А избираме християндемократите в парламента, защото ако комунистите вземат и парламентарната власт, ще ни национализират хотела, както при вас. А то е по-лошо от това, че правителството ще краде."
Точно опасност от национализация вече нямаше, тъй като Енрико Берлингуер, генерален секретар на ИКП, вече бе лансирал тезата си за еврокомунизма. Според нея комунизмът - така както се практикуваше в Източна Европа, вече бе загубил "пропулсивните си възможности". Единствен изход от ситуацията (за комунизма, разбира се) Берлингуер виждаше в такава форма на комунистическо управление, което допуска пазарна икономика и политически плурализъм, т. е. демокрация от западноевропейски тип. Берлингуер дори въведе тази форма в огромните земеделски кооперации, контролирани от ИКП в областта Емилия Романя, и скоро годишният им оборот достигна 14 милиарда долара, излизайки на трето място в Италия след петролната компания ЕНИ и след "Фиат".
За този епизод от моите политически наблюдения се сетих, когато пак 5 политически партии
се съюзиха на антикомунистическа основа, за да управляват Софийската община
след последните местни избори. Макар че липсваха комунистите, а тези, които се наричат социалисти от 14 години, са за пазарна икономика, простор пред частното стопанство и личната инициатива и плуралистична демокрация.
При подобни коалиции с много и с разнопосочни икономически гарги на клона тежките разногласия са нещо неизбежно. Италианските правителства тогава издържаха средно 8 месеца.
Дясната коалиция в София издържа 2 месеца. Но още при първия тежък случай - сделката за Южния парк - човек на една от партиите в коалицията заплаши с убийство председателя на друга партия в коалицията. Сега на общинските съветници на тази партия не им остава нищо друго, освен
да подвият опашки
и да се съгласят, че сделката е перфектна и ще носи изгода на общината. Макар че сделката си е чисто мародерство над общината.
Понякога си мисля, че десните мародери би трябвало да са много благодарни на БСП. Със съществуването й могат да се оправдаят за всичко - от безпринципни коалиции до явни кражби. Надежда Михайлова ще отстъпи под благовидния предлог да се запази фронтът срещу комунизма. За съжаление мисленето на двамата братя от Рим споделиха 241 000 софийски гласоподаватели. Засега.
------------
Послепис. Докато пишех тези редове, се разнесе вестта, че са заплашени още двама експоненти на ССД, че частните фирми се оттеглят от сделката "Южен парк", а Софиянски иска изключването на "Гергьовден" и Демократическата партия от дясната коалиция. А идва ред на проверка на Общинска банка. Леле, какво ни чака в общината.
|
|
|
16 Декември 2003
.....мамата..... 
, защото знам, че пишете глупости........ 
