|
Няма я вече и Югославия.
Но въпреки всичко в Белград някак си се справят.
Сърбите 3 пъти не можеха да си изберат президент - защото избирателната активност все беше под 50 %, а надвишаването й е конституционна разпоредба. Парламентът е разпуснат - на 28 декември сърбите трябва да изберат нов състав на 250-членната Скупщина. Бандитите от Земун убиха министър-председателя Зоран Джинджич. Освен неговата Демократическа партия, без действащ председател е и друга основна сила - Сръбската радикална партия, чийто шеф Шешел се предаде в Хага. Слободан Милошевич бе предаден на Международния трибунал още в края на юни 2001.
Към всичките сръбски проблеми се прибави още един - желанието на сръбски фактори да върнат конституционната монархия. От няколко месеца в Сърбия пребивава престолонаследникът Александър Втори Караджорджевич, който в момента живее в тузарския квартал Дедине, в същия дворец, който обитаваше Слободан Милошевич. Роденият в изгнание в лондонски хотел Караджорджевич не знае сръбски. Той е в конфликт с роднините си за наследените имоти в Дедине. Александър Караджорджевич, който дари наскоро 20 000 евро на Пожаравац - градът на Милошевич, се занимаваше в странство с петролен бизнес, банково дело и корабоплаване.
"Не търся роля подобна на съседа си - Симеон Сакскобургготски", така Караджорджевич
обясни по-високите си цели.
Караджорджевич обяви открито претенциите си към Сърбия, в което няма нищо необичайно. Освен принца, за връщането на монархията се обявиха и двама основни играчи на политическата сцена - лидерът на Сръбско движение за обнова Вук Драшкович и председателят на Нова Сърбия Велимир Илич. Драшкович е един от най-известните сръбски политици през последните 10 години, а Веля Илич бе онзи кмет на Чачак, баща е на 5 деца, който поведе с фадрома и камиони с камъни 10 000 души срещу властта на Милошевич.
Драшкович и Илич образуваха коалиция, която според проучванията преди изборите ще спечели 9.1 % от гласовете и ще бъде четвърта политическа сила. Други партийци, привърженици на монархията в Белград, засега май няма.
Но, изненадващо,
подкрепа за конституционната монархия даде не кой да е, а сръбският патриарх Павле
Преди десетина дни след една служба, главата на сръбската православна църква патриарх Павле призова за възстановяване на монархията в Сърбия. Павле прочете писмо до престолонаследника, в което обяви, че комунистическата забрана на монархията от 1945 г. е резултат от "безпрецедентна тирания" и трябва да бъде премахната.
С две думи идеята за връщане на монархията е обект на дискусия в Сърбия и е поддържана от мощната православна църква. Но не е поддържана от основните политически субекти. Вероятно 6 партии ще минат избирателната бариера от 5 % и ще попаднат в парламента. Да се прогнозира кой ще бъде победител в предстоящите местни избори е трудна задача.
Има двама лидери с изравнени предварителни резултати. Най-вероятно
първа политическа сила ще бъде партията на бившия президент Войслав Кощуница -
Демократична партия на Сърбия. Според проучванията тя ще вземе 23.1 %. СДП мами избиратели с обещания за несимволично повишаване на заплатите - за година с 30%. Девизът на сръбската ДПС е прост: "К'о што народ каже".
Второто място с 22.5 % се дава на Сръбската радикална партия на Войслав Шешел, която се ръководи временно от Томислав Николич. Под мотото: "Радикално много" радикалите обещават, че ще свалят цената на хляба, която гони равностойността на 1.5 лв. за килограм. Радикалите са твърдо против постъпки на Сърбия за членство в НАТО и за връщане на армията в Косово. Николич е вторият по популярност политик в Белград. Той щеше да стане президент на изборите през ноември, ако те бяха признати за редовни.
За по-успешен лидер сърбите смятат единствено шефът на "Г 17+" - бившият югославски вицепремиер технократът Миролюб Лабус. В "Г 17 +" Лабус е рамо да рамо с Младжан Динкич - бившият шеф на централната югобанка. Двамата "финансери" направиха от партията си трета политическа сила, очаква се тя да спечели 9.8 % от гласовете. Лабус отсега е кандидат за премиер, а Динкич - за финансов министър.
Четвърта ще бъде партията на убития премиер Джинджич - Демократическата партия, която се очертава да вземе около 9.1%. ДП иска: "Бъдеще веднага". ДП на Джинджич и ДПС на Кощуница бяха основата на Демократичната опозиция на Сърбия, която пое властта след Милошевич. В ДОС влизаха 18 партии, но коалицията се разпадна окончателно преди месец.
Пета политическа сила е коалицията на Драшкович и Илич (6.8 %), която е решена да оправи инфраструктурата на Сърбия, а последната партия, която минава бариерата, е СПС - партията на Милошевич (6.1 %).
Под бариерата остава партията на вицепремиера Небойша Чович - социалдемократическата Демократическа алтернатива. ДА издигна лозунгът: "Когато е тежко - Чович". Вицепремиерът не е доволен от хода на събитията в Сърбия. "Това е сиромашка земя, която е пред тежък път до Европейския съюз", казва той и пророкува: "Ампутацията на територии може да стигне до улиците в Белград".
Друго проучване, публикувано в Белград преди седмица обаче даде преднина на радикалите (23 %), пред демократите на Джинджич (19 %/) демократите на Кощуница (18 %), Г-17+ (17%) и коалицията на Драшкович (9.1%). Според това проучване социалистите не влизат в парламента.
Засега в парламента трудно ще влезе една друга,
новата коалиция, която бе формирана тази година - "Заедно за толерантност"
Преди седмица в тази етническа коалиция, в която влизат организации на роми, турци, унгарци и други малцинства, влезе и организацията на българите в Югославия. Проучванията й дават 3 %. Дори и тази коалиция, която наподобява нашето ДПС, да мине избирателния праг, едва ли българин ще попадне в Скупщината. В Сърбия живеят представители на 18 национални малцинства.
Драшкович, радикалите и Демохристиянската партия, която също се опитва да обере етнически гласове, искат Сърбия да си върне княжеския герб и стария химн: "Божа правда".
Въпреки всички баталии в сръбския политически живот, страната преживява относително спокойно трудностите.
Приживе Джинджич успя да вдигне едновременно и цените, и заплатите, в резултат на което сега сърбите получават доходи с около 30 % по-високи от българските, но в същото време пазаруват на доста по-високи от нашите цени. Месото мина 300 динара (10 лева), съвсем обикновени обувки гонят 3000 динара. На практика покупателната способност на сърбите не е по-висока от българската. Точно затова много
белградчани отскачат до Тимишоара в Румъния,
където пазаруват в местното "Метро". Същото, само че в софийското "Метро", както и в Илиянци, правят сърбите, които живеят на изток от Ниш.
В Сърбия още не са дошли големи западни компании. Единственият хипермаркет в Белград е словенски. В центъра на града има един "Макдоналдс" и една "Пица Хът". За сметка на това сърбите яко наблягат на "пекара"-та - магазинчета, в които се продават всевъзможни тестени изделия.
По автопарка на западната ни съседка лесно може да се познае, че реалните пари все още са кът. По улиците се движат заставите, които в началото на 80-те бяха модерни.
Но Сърбия не е страна за оплакване. Между Кале мегдан и най-високата сграда на града - "Белградчанката", прелива от препълнени книжарници. Строят се нови "позорища" (театри). В кукления театър дават "Успана лепотица ("Спящата красавица"), операта е пълна, музеите се разрастват.
Сърбите, които пазят външното и военното министерство във вида им от бомбардировките, нямат проблем със самочувствието си. Въпреки че държавната власт почти никаква я няма, държавата не е в хаос.
Белград няма проблеми като тези в София -
с кучета, с дупки, с боклуци. Преди седмица сръбската столица намери своето оригинално решение на проблема с трафика и паркирането - градът бе разделен на зони за паркиране, бяха определени огромни глоби за тези, които оставят колите си на платното, а по улиците тръгна "Паркинг полиция", която обикаля денонощно и по номерата на колите засича дали водачът си е платил за престой. Навсякъде из града с помощта на леки конструкции се строят двуетажни паркинги.
Всичко това прави Белград по-подреден. След убийството на Джинджич и последвалата операция "Сабя", градът е и по-спокоен.
Но сърбите знаят - предстои им дълъг път, докато стигнат до Европа. Дълъг, заради загубеното време през 90-те.
|
|