Каква е разликата между Цеци Красимирова и Надежда Михайлова? А между Косьо Самоковеца и Любен Дилов-син? А между СИК и СОС? За някой, който не си губи времето с детайлите на българския обществен живот, тези въпроси сигурно са с повишена трудност. То и за по-внимателните вече няма яснота. Сигурно е, че Цеци не е лидер на СДС. Поне засега. Ако научи думичките прозрачност, принципи, откритост и отговорност и се разплаче мило на някоя партийна конференция, ще я изберат. За СДС вече няма значение дали е Цеци или Надя.

Виж, за втората никак няма да е трудно да се направи на първата. Просто трябва да смени държавните охранители с частни. А защо данъкоплатците плащат за театрото на Михайлова и Грозданова и мутренските им истории е друг въпрос.

Между Самоковеца и Дилов има една много съществена разлика. Докато беше жив, първият не ни призоваваше да се ядосваме и да гласуваме за него и не ходеше да се предлага в предизборните студия.



С една дума, не беше обществен лицемер



Това е радикалната разлика между българските престъпници и повечето български политици. Тя определено е в полза на първите, които понякога могат да бъдат и симпатични. Вторите винаги са отвратителни. Отвратителна е и цялата история със "Софийски имоти" и разпрата за Южния парк. Още по-отвратителен е начинът, по който ни я сервираха и отсервираха. При това с десерт - ново дясно обединение. Първо се сритаха по медиите, а след това седнаха и се разбраха в името на бъдещите далавери.



Момчетата от "Ескейп" поне имаха характер да се фраснат



по мутрите, че и пистолети да извадят. Тези ще се дебнат, ще си "пускат кръв", ще се "вадят от обувките" и ще се "пускат един друг на шейната" до пълно омаломощаване пред очите на публиката. И всичко това придружено с много думи за прозрачност, принципи, откритост, чуваемост и т. н. Като стана дума за принципи, би трябвало да попитаме Цеци Михайлова защо не разтури коалицията с "Гергьовден", която направи на своя глава? Как така махна Орешарски, защото се видял за малко с Васил Божков, напусна фондация "Демокрация", защото Тошо Тошев писал нещо в "Труд", а след тази очевидна далавера - нищо. Тошко Добрев е виновен - "Ще се разбереме с него да си ходи и ще си продължим с обединението напред". Трудно е да повярваме, че човек като Михайлова, която изгради цялата си политическа кариера благодарение на изключителната си грижа



към собствения си публичен образ,



ще рискува всичко с такава лекота. Искам да кажа, че ако тя не беше сериозно обвързана с цялата история, никога нямаше да позволи името й да се замесва в нея. Театрото със заплахите е опит да се измъкне до някаква степен, но беше лошо изиграно. Така и не се разбра защо я заплашват - и то чрез съпруга й, и то точно по този начин. Още по-неясно е защо Камен Михайлов не даде описание на човека, който го е плашил, за да бъде арестуван и да даде показания.

Да повторим отново: Михайлова не обича скандалите и по никакъв начин не би влязла в скандал, ако не е неизбежно. Любен Дилов-син до такава степен се изложи, че само много сериозен ангажимент би я накарал да упорства в тази нелепа коалиция.



Името на нейния ангажимент е Антоан Николов



и е много чудно, чак подозрително, че то не се появи никъде в скандала. Именно Антоан е един от идеолозите на схемата, по която "Софийски имоти" разграбва София. Изключено е споменатата сделка да бъде направена без негово знание, а според сериозни публикации в пресата той е сочен за един от спонсорите на "Гергьовден". Антоан беше стратег в предизборната кампания на СДС, а Надежда не посмя да го изгони дори и след мероприятието, което спретна на Орешарски. Той сам се оттегли от СДС, за да остане в сянка и да си осигури без много шум достатъчно позиции в новия СОС. Негови хора влязоха там и чрез СДС, и чрез "Гергьовден". Акцията на Любомир Павлов и Софиянски по повод на скандалната сделка е плод на дългогодишната война между двата лагера в общината. Те извадиха на светло сделката, която наистина е безобразна. Това е много важен акцент. Нито Надежда Михайлова, нито съветниците от СДС, нито от "Гергьовден", нито от БСП сигнализираха за този грабеж.



Ако Софиянски не воюваше с Николов,



никой от широката публика нямаше да разбере за далаверата. В този смисъл звучат цинично хвалбите на Михайлова и Дилов за това, че са развалили сделката. Нямаше да го направят, ако не се беше разчуло.

Историята има и още един аспект, чиито последици тепърва ще проследяваме. Няма как сикаджиите да не са заплатили за този прескъп подарък. Тези неща не стават без рушвет. Това у нас го знаят и децата. Въпросът е дали хората, които са го взели, ще могат да го върнат, след като сделката се развали. Ако тя е за няколко десетки милиона евро, подкупът сигурно ще наброява седем-осем цифрено число. Но както казахме, развитието предстои. Друг много интересен въпрос е колко от апетитните софийски терени вече са раздадени на СИК и други подобни групировки. Като любител на прозрачността е редно Надежда да ни уведоми за тях. Коалиционният й партньор Софиянски също трябва да го стори. Както и Дилов.

Няма да е чудно, ако се окаже, че



всичко вече е раздадено



и градът е окупиран от мутрите.

Колкото до общинските икономически интереси на самата Михайлова, те също ще трябва да се изследват внимателно. Иначе няма как да стигнем до истината за необяснимата коалиционна любов към Антоан Николов и Любен Дилов-син. Излишно е да бъде питана за това как ще понесе политическата отговорност за калната история, в която набърка СДС. Със същия успех можем да попитаме и Цеци Красимирова. Именно този образ е лидер на дясната българска опозиция. На консервативната десница, на модерните граждани, на Европейската народна партия...

Колкото до левомислещите читатели, които се надяват да видят в БСП алтернатива, ще трябва да ги разочароваме, като кажем, че всички общински безобразия досега се вършиха с участието на левите общинари и представители в бордовете на общинските фирми. СИК пък е спонсор на БСП, а БСП едно време създаде СИК. Но това е друга история.

А царят си живее царски....