|
Бившият президент Желю Желев, който на 18 октомври 1993 година на срещата на остров Мавриций записа България сред франкофоните, отбеляза горчиво: "Десет години нашата администрация и институции не работят сериозно в рамките на франкофонската общност". На заключителна дискусия, организирана на 1 декември от секцията на журналистите франкофони, той посочи и главния виновник: "Правителството на Иван Костов загърби франкофонията и даде ориентация в съвсем друга посока, което не беше добре за България".
С Костов на мода дойде атлантизмът, разбиран като американизъм. Тази мода е актуална и сега, макар че премиерът Симеон Сакскобургготски поради факта, че е полиглот, показва уважение и към френския език. Най-ревностните наши атлантици още не забелязват, че Франция също има атлантически бряг като Съединените щати и че нейната дума тежи в международните отношения дори повече от собствената й икономическа тежест.
Вялите отношения с Франция през последните години, които се илюстрират от факта, че тя е на 13-то място сред чуждестранните инвеститори у нас, получиха съживителен импулс в края на ноември, когато президентът Георги Първанов бе поканен на работно посещение от президента Жак Ширак. Тогава България за първи път получи подкрепа за точен график за влизане в Европейския съюз: приключване на преговорите през 2004 година, подписване на договор за присъединяване през 2005 година и приемане през януари 2007 година.
Може би поради лични езикови неудобства никой български президент след Желю Желев не се е определял като франкофон. Това не е беда, защото още когато страната влизаше в движението се знаеше, че народът не говори френски, както е в Белгия или Швейцария, нито пък разбира този език масово, както е в Румъния. България обаче бе призната за франкофонска държава заради друго: заради доказаните си в продължение на повече от век франкофилски чувства, които не са отслабвали дори когато официалната политика ни е съюзявала с врагове или съперници на Франция. Българинът не е губил симпатия към французите, когато последното му царство се пишеше съюзник на Германия, не ги е загърбвал, когато народната му република се числеше във вражеския съветски лагер, не ги забравя и сега, след като последните две демократични правителства предпочетоха да пригласят на американците въпреки сигналите от Париж за повече благоразумие.
Франкофилията на българина може да се определи като трайна неформална политика на страната за разлика от люшкащата се в официална политика, която е склонна да прави драматични скокове в търсенето на нови покровители.
Липсата на постоянство показа тази година колко лесно може да бъде дебалансирана българската външна политика. Покрай кризата в Ирак България позагуби през пролетта европейската си ориентация. Тя забрави в Съвета за сигурност, че получи място там благодарение и на мощната подкрепа на 40-50 страни от франкофонската общност, и нито веднъж в решителни моменти не се солидаризира с умерената позиция на Франция. България забрави също, че Париж й даде здраво рамо за премахване на визите, за започване на преговори с ЕС, за влизане в НАТО. Едва след края на големите бойни действия в Ирак министърът на външните работи Соломон Паси усети, че е залитнал по американизма, и обеща: следващите две години ще работим за Европа. Висш дипломат в София коментира: "Приятелство не се прави по календар."
Идва време импровизациите в българската външна политика да се балансират с повече разум. Президентът Георги Първанов, макар и да не говори френски, бе в добра позиция да възстанови доброжелателния диалог с Париж, защото не се поддаде на бойки емоции през пролетта, запази хладнокръвие и си остави отворени врати към Европа. България трябва да мисли преди всичко за своето европейско бъдеще и когато е принудена да избира между два приоритета, не бива да забравя къде е нейният дом. С приятелството на Франция пътят ни към него може да бъде по-сигурен, а вътре ще се чувстваме по-комфортно. Париж не ни ревнува от новите ни атлантически приятели, защото също държи на тяхното приятелство. Но той очаква взаимност, защото чувствата не са еднопосочна улица.