С молба до в. "Сега" да окажем натиск за откриването на български културен център в Париж се обърнаха живеещи във Франция българи, сред които г-н Тончо Карабулков, директор на списание "Ревю периодик", посветено на нашата страна и издавано на френски. Г-н Карабулков пита: Защо когато член на френско-българското дружество от провинцията иска да се види със свой колега от дружеството в Париж, трябва да урежда среща в някое кафене. И защо когато български художник иска да покаже картините си в Париж, трябва да плати на художествена галерия?

Питахме Външно, откъдето ни отговориха, че за културен център се работи, но е още рано за новини. Има още неясноти по юридическите формулировки, не е решен въпрос за замяна на имоти. Подготвя се доклад за внасяне в Министерския съвет, събират се становища... Франция е дала съгласието си за откриване на такъв център още в началото на 90-те години, когато бе решено и за откриване на Френски институт в София. Институтът вече е признат участник в културния живот в столицата, а нашият център в Париж е само пожелание.

Дано родната бюрокрация си свърши най-сетне работата!