Да се учи на Запад е престижно, но разорително. Това важи и за Франция, където образованието е безплатно, но животът е скъп. Минималната издръжка на български студент там излиза 500 евро (1000 лева) месечно, което е далеч под тамошната граница на бедността. В страна, където определената със закон минималната заплата е 1000 евро (2000 лева) месечно, е героизъм да се оцелее с по-малка сума. Две трети от 500-те евро на българския студент отиват за наем в някоя скромна стаичка, а останалите едва стигат за текущи нужди. Хубаво е, че поне университетските столове са уредени добре и в тях може да се похапне прилично за 2,5 евро.

Когато студентът няма достатъчно пари, едва ли се чувства престижно, след като първо трябва да възприеме слугински манталитет, за да си помага чрез работа на черно. Вярно е, че няма унизителна работа, но да се подсушават бебета и старци, когато другите си гледат лекциите, едва ли повишава самочувствието на младите българи. А и трябва да се внимава с властите, които стават все по-строги към чужденците, работещи без разрешително.

В момента във Франция има над 2500 наши студенти, сочи официалната статистика. Предпочитаните специалности са икономика, право, психология, архитектура, медицина, туризъм, журналистика, информатика, аудиовизуална техника.

Но през последните години все повече български студенти откриват начин да вземат френска диплома, без да разоряват родителите си. Това става чрез филиалите в България на Университетската агенция на франкофонията (УАФ). Те предлагат университетско образование на френски език в срок до 5 години и завършване с френска диплома, каквато се издава и в самата Франция.

Няма нищо лошо човек да живее у дома си при условията и възможностите, с които е свикнал, да запазва връзките си с приятелите, да се развива в собствена среда с перспектива за по-къс път към професионалната реализация у нас и да се обучава по френска програма с преподаватели от Франция, Белгия и Канада. И към всичко това да добави международно призната диплома, за която гарантира някой френски университет или институт. Ако иска след време да си търси професионалния път зад граница, дипломата му е в джоба. Но ако няма амбицията да емигрира, възможностите му в България може да се окажат по-големи в сравнение с дипломираните в чужбина, които желаят да се върнат, но са се откъснали от средата си.

Около 700 български студенти вече са предпочели точно този път, като избират между седем франкофонски филиала в различни наши висши училища. Най-стар е филиалът по индустриална химия в Университета по технологична химия и металургия в София, създаден през 1992 г. с педагогическата и финансовата памощ на УАФ. В него се влиза с тест по френски, математика и химия. Обучението е 5 години, през които има и едномесечни и шестмесечни стажове във френски предприятия. Партньори са Университетът "Пол Сабатие" в Тулуза и Университетат Екс-Марсилия III.

Техническият университет в София разполага с франкофонски филиал от 1993 г., в който приема с изпити по математика, физика и тест по френски. Негови партньори са висши институти в Марн ла Вале край Париж, Рен, Гренобъл, Марсилия и Монреал. След 5 години студентите излизат с френски дипломи по електроинженерство или информатика.

Софийският университет "Св. Климент Охридски" има от 1995 г. франкофонски филиал по икономика и управление, в който 55% от лекциите са на френски език. Негови партньори са университетите Бордо IV и Лил I, които са гаранти за издаването на две степени френски дипломи в зависимост от продължителността на обучението, която достига максимално до 4 години.

От 1997 г. съществува възможност да се получи френска диплома и в Университета по хранителна промишленост в Пловдив, в чийто франкофонски филиал 75% от 5-годишното обучение преминава на френски език. Партньори са Бургундският университет в Дижон, Университетът Тулуза II, Националното висше училище АГРЕНА в Нант, Висшето селскостопанско училище в Лил и Католическият университет в Лувен, Белгия.

Полувисше френско образовение по хотелиерство и туризъм може да се получи от 1997 г. в Международния колеж в Албена. България е единственото място, където извън Франция се издава френски диплом за висш техник (BTS) в тази област. Обучението е 3-годишно, като 70% от него преминава на френски език. Към това се добавят и два задължителни стажа от по 3 месеца във Франция. Партньор е хотелският лицей в Ница.

Политически науки по френска програма може да се изучават 4 години в Новия български университет в София. Три четвърти от лекциите са на френски език. Партньори са институтът за политически науки в Париж, Университетът Лавал в Квебек, Университетът в Лиеж и Свободният университет в Брюксел.

От 1996 година в България има възможност да се изкара и френска следдипломна специализация, която дава истинска френска диплома на специализанти, завършили вече висшето си образование с българска диплома. Това става във Франкофонския институт по администрация и управление в София (ИФАГ). Там обучението е само една година, но е много интензивно. След него се гарантира стаж от три или шест месеца във френски предприятия. Курсът е изцяло на френски език, а дипломата е международно призната. Хубавото на това обучение е, че се създават добри връзки за професионален старт на младите дипломанти. Институтът е отворен не само за българи, но и за студенти от Централна и Източна Европа, което създава международна среда за контакти.

Интересуващите се могат да получат пълна информация за франкофонското обучение в България от Службата за университетско сътрудничество към френското посолство, която се намира на ул. "Дякон Игнатий" No2, тел. 937 79 22.