|
11 Май 2004 13:09
ДО
Г-Н НАЧАЛНИКА НА ДНСК
гр. София 1606
бул. "Христо Ботев" № 47
.
М О Л Б А
.
ОТ ПРОФ. ВАСИЛ ЛАЛЕВ МЕТЕВ
.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ ПО АХ ДЕЛО № 410/00 г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
С ОТВЕТНИК: ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА СОФИЯ ПО РЕДА НА ЗОСОИ И ЗВСВОНИ
.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАЧАЛНИК,
.
Моля, да бъде извършена проверка и се предприемат съответните бързи законови действия, като същевременно отмените издаденото от ДНСК не по установения от Закона ред разрешение за ползване през месец септември 2003 година по отношение на незаконен строеж, а именно:
.
Разрешение за ползване №486/19.09.2003 г. на строеж “Административна сграда, централен диспечерски пункт на ”Метрополитен” ЕАД и диспечерски пункт за контрол на градския транспорт и автомобилното движение”, гр.София, с възложител Столична община.
.
Във връзка с АХ дело№ 410/2000 г. насрочено за 25.03.2004 г. от 14 ч, и направено искане да ми бъде издадено удостоверение в качеството ми на ищец относно наличието на разрешение за ползване № 486/19.09.2003 г. имащо връзка със собственият ми /процесен/ имот - реституиран по силата на ЗОСОИ (ДВ, бр. 107/1997 г.) с влизането на закона в сила.
.
Същото удостоверение ми бе отказано без посочени мотиви, въпреки императивното изискване на Закона за уведомяването ми преди предприемането на каквито и да било административни действия по отношение процесния имот с неизяснен правен статут.
.
Според § 1, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗОСОИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗОСОИ, по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, наричан накратко ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 17 от 1991 г.), или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ДВ, бр. 1 от 1991 г.) не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на разпоредбата.
.
Спрямо реституираните имоти по ЗОСОИ, когато възстановяването е първично с оглед разширения обхват на закона, за придобивна давност от лица, владели имотите като свои в течение на давностния срок, не може да се говори. Затова в тази хипотеза не стои въпросът за накърняване права на други, трети за реституцията лица.
.
Това е така, защото принципът на реституцията по ЗВСОНИ е, че се възстановява собствеността, ако имотът е заварен от закона в собственост на държавата, общините, обществените организации, техни фирми или еднолични търговски дружества с държавно, респ. общинско имущество, а както разпореждаше чл. 86 от Закона за собствеността преди последното му изменение, собственността на посочените юридически лица не можеше да се придобива по давност, защото се считаше за социалистическа. Затова в тази хипотеза, която е преобладаваща, атакуваната разпоредба е всъщност безпредметна, защото няма давност, която да е изтекла.
.
Конституцията на Република България, влязла в сила на 13.07.1991 г. за първи път разграничава собствеността на публична и частна. В Закона за местно самоуправление и местната администрация - ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г. е било изменението на Закона за собствеността - чл. 6. В него е конкретизирано имуществото, собственост на общините и на държавата - "Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива". Именно в този чл. 6, т. 6 и определено като общинско е имуществото "възстановено чрез реституция". Законите за държавната и общинската собственост са обнародвани в Държавен вестник бр. 44 от 21.05.1996 г. В тях отново е прокарано разделението на държавна публична и общинска публична собственост и на държавна частна и общинска частна собственост. В чл. 7 от Закона за държавната собственост изрично е посочено: "Имотите и вещите - публична държавна собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност, както и да се включват в имуществото на търговските дружества". Аналогична е разпоредбата и на чл. 5 от Закона за общинската собственост.
.
Все в продължение на тълкуването на конституционната основа за разделяне собствеността на държавата и общините на публична и частна, е и приетото в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти -ДВ, бр. 107 от 17.11.1997 г. както е посочено в чл. 1, този закон е бил издаден в изпълнение на чл. З, ал. З от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти -ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г. От тогава, всъщност, ищците са реституирани собственици на отчуждените по ЗОЕГПНС недвижими имоти.
.
Категоризацията не е с оглед разпоредбите на ЗОСОИ – процесният имот е съществувал в този вид и предназначение към момента на влизане в сила на новата Конституция на Република България и към момента на влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Като такъв - първоначално държавен, а след това с оглед критериите по чл. 6 ЗС и след това по Закона за държавната собственост, и по Закона за общинската собственост, като общински, той е предназначен трайно да задоволява обществените потребности от общинско значение - чл. З, ал. 1, т. 2 ЗОбС, т. е. имотът представлява общинска публична собственост. Този имот, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ - не е можел да се върне реално на предишните собственици. За него те са имали право да бъдат обезщетени по реда и начините, посочени в чл. 2 и сл. ЗОСОИ. Това е така, защото разпоредбите на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, нямал обратно действие. Както се посочи, този закон има тълкувателен характер на установената с Конституцията на Република България собственост на държавата, на общините и на частните физически лица. И затова той намира приложение и по отношение на имотите, подлежащи на реституция по ЗВСВОНИ. (Решение № 663 от 12.06.2003 г. по гр.д. № 529/2002 г., IV по., ВКС)
.
От значение за възстановяването на собствеността по ЗВСВНОИ е имотът да е бил държавна или общинска собственост към датата на влизане в сила на закона, респ. на ЗОСОИ, възстановяващ срока за искане на отмяна на отчуждаването. Последващи отчуждавания не могат да бъдат противопоставени на възстановения ex lege собственик, т.е. не могат да бъдат пречка за отмяната на отчуждаването и възстановяването на собствеността, които биха били постановени при евентуално уважаване на жалбата срещу мълчаливият отказ. Поради това в този случай не е налице и обезпечителна нужда от налагане на възбрана върху имота с цел предотвратяване на разпоредителни действия от трети лица на производството по специалния ЗОСОИ.
.
С оглед връзката на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ собственикът на земята се включва само в еднолично търговско дружество с държавно, общинско имущество или с имущество на обществена организация. Права на трети лица, различни от тези по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, не се накърняват.
.
Ако след 25.II.1992 г. обектът, построен върху земята, отнета по чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ в първата му редакция, е продаден на трети лица, ограничаването на правата на тези трети лица е свързано с добросъвестността на държавата, провела приватизация при неустановени или спорни права на собственост. Купувачите по приватизационната сделка купуват имота с всички активи и пасиви, вкл. и с реституционните претенции. И когато бившият собственик предяви правата си на съсобственост по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, новият приобретател на имота плаща дълга на държавата. В случая законодателят е решил погасяването на дълга на държавата за отнетата от нея собственост да стане чрез създаване на съсобственост вместо чрез теглене на средства от държавния бюджет. Съображенията за икономия са залегнали и в мотивите на вносителите на законопроекта. Може да се каже още, че интересите на собственика са с приоритет пред интересите на инвеститора. С оглед изложеното в обсъжданата хипотеза не може да се говори за накърнени права.
.
Член 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ предвижда като един от способите за обезщетяване на бившите собственици на одържавени имоти предоставяне в тяхна полза на правото на съсобственост при съответни идеални части върху обектите, изградени върху земите им или върху терените, към които тези земи са присъединени. Този начин за обезщетяване ще важи както когато държавното или общинското предприятие е вече приватизирано и когато то е в процес на приватизация, както и когато тези хипотези не са налице, тъй като разглежданата разпоредба е обща и важи за всички посочени хипотези.
.
Проблемите на столичния център не са от вчера, но като че ли с всеки опит да се решават градоустройствено "на парче" се задълбочават.
.
На второ място е проблемът за ролята на видовете собствености при изграждане на подземните пространства и съоръжения в София. Обобщено може да се каже, че подземните пространства и съоръжения са обекти със сложна собственост и организация характеризираща се със:
• право на собственост на терена, в който е разположен обектът, или територията, която пресича;
• право на собствености на обекта, например колектор, и инженерно-техническите проводи, на които той се явява носител;
• право на собственост на подземния сграден фонд, който може да е с различно третирана водеща функция, например подземен пешеходен преход с търговски обекти, или подземен търговски комплекс с пешеходен преход.
.
У нас основните видове собственост са частна, общинска и държавна, като последните две могат да са с разновидност частна и публична. Подземни общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура (системи от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, газоснабдяването, далекосъобщенията, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност) по силата на ЗУТ могат да се изграждат не само в общински и държавни поземлени имоти. При спазване на специалните нормативни актове широкият спектър от елементи на подземната урбанизирана среда - с неограничени от правата на собственост възможности за разполагане в градските територии, се изгражда и в поземлени имоти - собственост на физически и юридически лица.
.
Архитектурните обекти - и над, и под земята, могат да имат ползване с различно организиран публичен достъп, независимо от правото на собственост. Отделен закон за правата при изграждане и стопанисване на подземните градски пространства и съоръжения едва ли ще е нужен, ако в съществуващите закони се приведе съгласуваност. Необходимо е обаче обмисляне и на допълнения, допускащи държавна или общинска публична собственост на подземни нива или пластове, без отчуждаване в цялост на частния имот на/над/под терена. С това Столичната община би облекчила финансовите си проблеми при реализиране на едно или друго градоустройствено решение.
.
Така например биха се регламентирали ясно взаимоотношенията “частен собственик - общество - държава” избягващи едновременното действие на изключителното право на държавна собственост при разкриване на археологически находки (ЗПКМ) и реституционните права на гражданите - срещнали се объркващо в практиката при случаи като:
.
Неяснотите при собствеността на подземните пространства и съоръжения у нас се мултиплицират и с прехвърлянето на права от собствениците към стопанисващите даден обект, терен или територия - експлоатационни предприятия, ведомства или наематели, независимо от формата аренда или концесия.
.
Поучавайки се от примерите на реализираните по света сложни многоетажни комплекси и подреждайки напластеното вече в центъра на София във височина от подземните нива нагоре: техническа инфраструктура - археология - съвременни градски публични пространства - публични сгради - жилищни сгради, можем да предвидим правните лабиринти, очакващи решенията на градоустройствени проблеми през прогнозния 15-20-годишен период на ОУП на София. Сложността на изхода от тях зависи не само от спазване на функционални, технически и технологични правила и норми на застрояване. Необходими са и съгласувани правни норми.
.
Сградата на Метрополитена в София – с разрешение за ползване след повече от 15 години
.
Разрешение за ползване през септември получи от ДНСК сградата на Софийския метрополитен, която съвместява функциите на административна сграда, централен диспечерски пункт и диспечерски пункт за контрол на градския транспорт и автомобилното движение. Оголеният в продължение на 15 години железобетонен скелет на сградата вече е облечен в алуполик и други съвременни облицовки. Довършването на сградата стана възможно след като Столичната община предостави доизграждането й на "Джи Пи 1" ЕООД - съинвеститор и главен изпълнител на строителството. Източната част, в която ще се извършва управлението и контролът на градския транспорт в различните му разновидности, е на общината, а западната - на съинвеститорите. Общата РЗП е повече от 21 000 кв. м. В подземията се намират диспечерските пунктове на метрото, на първия етаж има информационен център, а на петия ще е администрацията на градския транспорт. 1-4 етаж са предназначени за административни офиси. На последния етаж са местата за възстановяване и отмора. В проектирането на сградата участват в различни етапи и фази арх. Чачевски и колектив, арх. Константин Колев и колектив, арх. Димитър Колев и колектив. Инж. Минчо Димитров има специално участие в проекта за конструкцията. Новият облик на сградата се дължи на окачените фасади "Luxalon" на "Хънтър Дъглас", като фасадите на долните етажи са специална облицовка алуполик.
.
СПРАВКА: Офшорка построила сградата на метрото
.
Половината от луксозния билдинг е собственост на фирмата
.
Офшорната фирма "Джи пи 1", чийто мажоритарен собственик е регистрираният в латиноамериканската държава Белиз холдинг "Прешъз холдинг-лимитид", е построила новата сграда на метрото на бул. "Тодор Александров" на общински терен. Търгът е проведен в края на 2002 г. Условието е недовършената и изоставена от близо 5 г. сграда на "Метрополитен" да бъде довършена.
.
"Джи пи 1" печели търга с оферта за 6 млн. лв. Тя се наема да довърши сградата в кратки срокове, като получава собственост за половината от нея. След 9 месеца сградата е готова, а кметът Софиянски я открива тържествено по време на предизборната си кампания.
"Джи пи 1" е регистрирана през 2000 г. на името на Георги Драганов Пейчев с предмет на дейност търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки, сочи справка по Булстат. Малко преди общината да обяви търг за довършване на сградата, собствеността във фирмата се променя. На 20 август 2002 г. всички дялове са прехвърлени на "Прешъз холдинг-лимитид" с управител Владимир Георгиев Владимиров. На 5 ноември 2002 г. Софийски градски съд вписва промяната в регистрите и определя предишния собственик Георги Пейчев заедно с Владимир Владимиров за управители. На 5 декември 2003 г. Пейчев е заличен от управата на фирмата.
.
Сградата е с площ 20 000 кв. м, има 7 етажа без подземните. Още не е ясно какво ще има в помещенията, собственост на "Джи пи 1". В тях ремонтите още не са приключили, докато общинската част от постройката е напълно завършена.
.
В общинската половинка ще се настанят диспечерските пунктове и служителите на "Метрополитен". На последните 2 етажа трябва да се изгради трафик-център на градския транспорт, който да следи движението на колите и състоянието на пътищата. След като се монтират електронни табла по софийските улици, от този център до шофьорите ще се подава информация къде има задръствания и кой алтернативен маршрут да изберат. За това обаче били нужни много средства, които още не били осигурени.
.
На втория етаж на модерната сграда е предвидена огромна зала, където ще се настани центърът за управление на метрото. Сега диспечерските пунктове по движението на влаковете, електрическото снабдяване и съобщителните връзки са скрити дълбоко под земята в бомбоубежище на "Гражданска защита". Пунктовете са наблъскани там още при пускането на метрото именно защото 5 г. общината няма пари да довърши сградата. Вероятно диспечерите ще останат още дълго под земята.
.
ПРИЛАГАМ: Крепостен акт за собственост, писмо от УАГ и комбинирана скица.
.
София, 27.04.2004 г.
|
! Ами сега?
