|
05 Февруари 2004 12:27
Костов на иска да спечели СДС. Ако Командира направи Консервативна партия, това ще е началото на смяната на политическия елит у нас.
02 Февруари 2004
- Не, не и не... Не искам. Няма да стане.
- Ще стане, ти си човекът, само ти можеш да си лидер, няма друг. Аз ще ти помагам.
- Не, няма, не искам... - Леко прегърбеният мъж, който отказва така упорито, се нарича Иван Костов. Датата е 18 декември 1994 г., след полунощ. Мястото - предизборният щаб на СДС в НДК за парламентарните избори. Костов седи на стол зад плъзгащата се врата на залата, гледа в земята и повтаря: "Не искам."
Срещу него е Филип Димитров. От 2 часа се знае със 100% сигурност, че СДС губи катастрофално изборите. В другия край на коридора БСП, начело с Жан Виденов, вече гърми шампанското, Клара Маринова обикаля около сметанова торта... С равен глас бившият премиер Ф. Димитров обяснява на Иван Костов, че след броени минути на първия брифинг на СДС ще обяви, че подава оставка като шеф на СДС. И ще обяви за свой наследник него - Иван Йорданов Костов.
Тогава Костов не искаше, защото отлично знаеше, че ще стане шеф на едно нищо. После направи от нищото партия, спечели изборите и управлява пълен мандат. След това СДС пак загуби катастрофално, пак тръгна към нищото, но този път агонията е дълга. Ще победи ли Командира Надежда Михайлова в извънредната конференция на СДС? Най-вероятно няма по две причини. Не може. И не иска.
Вече двайсетина дни всички - Филип Димитров, Петър Стоянов, Надежда Михайлова и ред знайни и незнайни лидери на СДС, се изказват по въпроса. Сините депутати се изказват, царските се притесняват, социалистите злорадстват.
Отговорът обаче е кратък и прост.
Костов няма да спечели СДС, защото знае, че не трябва.
Защо Костов не може да спечели отново лидерския пост в СДС вече знаем. Даже не е интересно да се повтаря - това е въпрос не на авторитет и политически умения, не на платформи, подкрепа, убеждения. А на числа. Те са безмилостни - 2/3 от делегатите на конференцията на 21 февруари ще са хора на Надежда Михайлова. Делегатите се определят от местните структури. А Надежда подмени голяма част от ръководствата по места със служебни, тоест със свои хора. В СДС това е вече видяно и вече преживяно на миналата конференция. Тогава един разградски депутат - Никола Николов, направи чудеса от храброст, за да заведе с автобуси в НДК правилните делегати. И да излъчи от тях правилната комисия по избора. Сега Николов е изключен от ПГ на СДС, но по съвсем други причини. Но Надежда я регистрира отново и Николов се връща в групата. По-благодарен и по-всеотдаен отпреди.
Далеч по-интересно е защо Костов не иска да спечели в СДС? Костов не иска по две причини. Първата е, че СДС може би трябва да си отиде. Уви, това е просто историческа закономерност. От нея не можа да избяга нито една подобна партия в страните от Източна Европа. Едва ли ще може и СДС. Просто такава е съдбата вдясно не само на СДС, а на всички сродни нему партии в Източна Европа.
Какво се случи с Унгарския демократичен форум? С полския съюз "Солидарност" на Лех Валенса? С чешкия Граждански форум на Вацлав Хавел? С румънското СДС? Всички те бяха създадени, за да изнесат на гърба си прехода от едно общество към друго. И нещо по-важно - да понесат върху себе си негативите от този преход: масова бедност, дива корупция, престъпност. Защото и чехи, и поляци, и румънци, както и ние, българите, на думи много искаме животът да се промени, но всъщност не искаме да платим и стотинка от цената. И накрая обвиняваме онзи, който го е направил.
Днес в Полша, Чехия, Унгария, Румъния управляват социалдемократически правителства. А сродните СДС-та са само един романтичен спомен. От революцията, която изяде децата си, както винаги е ставало в историята. В исторически план България никога не е правила изключение. Няма и да го направи. Засега поне.
Втората причина Костов да не иска да спечели в СДС е, че ще трябва да работи със същите хора, с които той не иска да работи - Надежда Михайлова, Владимир Кисьов, Николай Младенов, Никола Николов, Йордан Соколов и т.н. и т.н.
Третата причина е, че в СДС никой, дори един Костов, не може да се спаси от тежестите на миналото на партията.
Означава ли това, че Костов е свършен като политик? Не. Той не иска и няма да излиза от политиката. Следователно той има само един ход - нова партия. От известно време все по-често и все по-силно се чува за Консервативна партия в България. Малка, спретната, действаща енергично, с ясни послания и ясна позиция. Вярно, опит за нещо такова имаше. Христо Бисеров направи Консервативна екологична партия, но това си беше майтап - хем консервативна, хем екологична. Оставаше да добавят и нещо за туризма.
На България Консервативната партия приляга - нали всички сме едни стари консерви, свят да ти се завие.
Истината е, че идеята изобщо не е от вчера. По нея Костов работи от години. Може би още от онази нощ на 18 декември 1994 г., когато безпартийният финансов експерт от кабинета на Димитър Попов се реши да стане партиен лидер. Помните ли, че в първия брой на консервативното сп. "Разум" се появи първата статия на Костов след 2 години гробно мълчание. Тя се наричаше "За консерватизма". Случайно или не в същия брой имаше очерк за най-големия консерватор в Европа - желязната лейди Маргарет Тачър.
Костов иска да превърне СДС в консервативна партия, откакто е сред сините. Никога не го е крил. Точно той искаше през 1997 г., когато зад СДС имаше 1, 2 млн. българи, да превърне партията в елитна, от стотина хиляди души.
Той бе безпартиен, когато стана лидер на коалицията СДС. Получи членска карта №1 чак когато по неговия устав СДС стана партия.
Какво е доброто за Костов, ако създаде Консервативна партия? Така той оставя СДС да умре по естествен път - без да го обвиняват за това. И се освобождава от хората, които не иска. Просто няма да ги покани в новата партия.
Но най-важното е, че задължава дори себе си да извади на първа линия нови лица. Защото, ако прави нова Консервативна партия със стари муцуни, всички ще разпознаят старото СДС. И няма да му повярват.
Така на практика може да започне подмяна на политическия елит у нас. Идея, която изобщо не е за изхвърляне. Нещо повече - държавицата плаче за това от няколко години. Защото всички виждат ясната повтаряемост - която и партия да е на власт, у нас се случва едно и също. Защото елитите са стари.
Притеснени от действията му, на "Раковски" 134 неотдавна поръчали социологически проучвания. Резултатите са плачевни, твърдят от синята централа. Зад СДС има едва 280 хиляди гласа. Но 70% от тях подкрепят Костов. На това разчита той. Това може да е новата му партия.
(Екатерина Николова, 2 февруари 2004)
|
>(снимка: натиснете тук)
