05 Февруари 2004 11:07
Дачков е пич! Трябва да се натрива носа на червената бабичка от време на време. Заради нея всичките ни бивши шампионки се разбягаха по света и нещат да чуят за България. Анелия Раленкова:
живее в САЩ.Има 15 годишен син. Често сменя адреса си. Работи в областта на компютърния дезайн. По телефона тя не пожела да отговори на нито един въпрос за периода на златните момичета. ”Не искам изобщо да се връщам към тези години”, категорична бе тя.
Художествената гимнастика е един безкраен тормоз за момичетата от 16 до 20 години заради кефа на няколко дъртаци от ЦК на БКП.
Илияна Раева: Какво остана скрито зад еуфорията? - Много неща. На преден план се изтласкваше талантът на Нешка Робева и се наложи мнението, че от всяко дърво може да прави свирка, а в същото време около нея хора работеха къртовски и й даваха таланти наготово. Предполагам, че ще ме питаш за методите. Имаше много силен психически натиск. Ужасни диети, ... - заради които едва изпуснахте награждаването в Мюнхен. - Да, това е най-смешният и най-тъжният момент. Анелия тогава стана световен шампион, аз и Лили. се. класирахме на-второ място. Спомням си, че, както винаги, бяхме ”умрели" от глад. Въобще не ни интересуваше, че сме спечелили. Намерихме залата за пресконференции и изядохме всички банани и сладкиши, които имаше. През това време по микрофоните ни викаха за награждаването. Като излизахме, бяхме с надути стомахчета като бременни котета. Беше много смешно. После, естествено, се разбра, че световните шампионки са умрели от глад и са изяли всичко. Винаги намирахме всички тайни стаички с много храна и се наяждахме добре. Преживели сме и много хубави моменти. - Имало е момичета, които са пиели вода от вазите с цветя. - Имало е и по-страшни неща. Смятам, че ако ние сме пострадали, а всички останали българи са се радвали, както е било, така е трябвало да стане. Нешка е невероятен професионалист, но много слаб педагог и психолог. Затова изгуби връзката с нас. - Това ли изигра решаваща роля в решението ти да се откажеш толкова бързо? - Отказах се, защото не издържах вече на натоварванията и килограмите, които се искаха. В Ставангер (на ЕП'82 - б.р.) бе най-жестокото разочарование за мен. Единствено аз играх без грешка, а станах трета. Тогава разбрах силата на съдийството. Отказах се, после пак се върнах и след световната купа (Белград'83 - б.р.) се отказах окончателно. Вече не ми се тренираше. - Каква е истината за ”златното” поколение в едно изречение? - Ние бяхме много талантливи, но и много огорчени.
Диляна Георгиева
живее със семейството си от 10 г. в Нова Зеландия. Със съпруга си, бившия национал по модерен петобой Владимир Клинчаров, държат италиански ресторант, в който работи цялата фамилия. Имат три деца – Виктор, 13 г., Бояна, 8 г., и Александър, 6 г. Наскоро двукратната световна шампионка създаде трупа от бивши новозеландски гимнастички. Последният им ангажимент бе откриването та международното състезание по ветроходство ”Луи Вуитон” преди броени дни. По телефона от дома си Диляна сподели: ”Спомням си само доброто. Било ни е много тежко, разбира се. Мисля си, че в тези години – между 16 и 20, всички млади хора работят усърдно, но за другите не се е знаело. Благодарна съм на Нешка за това, което сме постигнали. Сега не следя художествената гимнастика, нищо не знам за новото поколение, не гледам състезания по телевизията. Не ми харесва новият правилник, защото не дава възможност за хореографска изява. Мъчно ми е за България, но от 10 години съм в Нова Зеландия и вече свикнах. А и е много трудно да пропътувам това огромно разстояние с трите деца”
Нешка е уродка, която трябва да бъде съдена не само от Явор Дачков.
|