Иван Костов реши да пасува и този път. Политиците играят - правят политика, а Костов очевидно смята, че мъдър държавник като него може само да мърмори отстрани и да бяга бързо, когато работата опре до носене на политическа отговорност. Дори царят заряза царския си унес през 2001 г., но Костов - не, та не.

Ако искаше, Костов щеше да бъде кандидат-президент, ако желаеше, щеше да стане кандидат-кмет в София, а ако му отърваше, щеше да влезе в битката за лидерското място в СДС. Онези седесари, които тия дни очевидно схващат себе си като "политически непредставено гражданско общество", щяха да се подредят с дългите копия в стройна фаланга зад него и в трите случая.

Но той не пожела. Избра Драгалевци. Симпатизантите - по срещи и по седенки - настояваха Командира да развее знамето в борбата срещу ръководството на собствената си партия, но той каза не. Получи се нещо от рода "масите искат, но върховете не могат". От различни позиции, но еднозначно НИС на СДС и бате Генчо Седесарчето приветстваха решението на Костов.

Само на пръв прочит изборът на Костов си е негов личен избор и никой, разбира се, не може да го обвинява за личните му решения. Проблемът обаче е малко по-сериозен, защото с отказа си да се кандидатира за шеф на партията Костов предреши избора на 14-ата извънредна националната конференция.



Предаде крепостта без бой



На първо време предаде онези 29 депутати, които го поддържаха, а след това и онези няколко хиляди седесари, които честно, силно и безкомпромисно вярваха, че той може да спаси партията от лошата Надежда. Щото освен такива, които бранят депутатското си място, със сигурност сред привържениците на Костов има и такива, дето честно, без реваншизъм и т. н. вярват в белия образ на Командира. Ясно е, че няма кой освен Костов да оспорва лидерството на Надежда Михайлова в СДС. Йордан Соколов ли? Или Муравей? Или Стойчо Кацаров? Ресто, не струват. Сал една Катя Михайлова има лидерски качества сред метежниците, но тя вече каза, че няма да гледа онзи филм два пъти.

Този понеделник в Пловдив Костов не само се отказа от битката за собствените си принципи, но призна, че е неспособен да води такава битка. Той призна, че след тежката загуба на изборите през 2001 г. си е дал ясна сметка, че не той е човекът, който трябва да води СДС.

Така си беше. Година-две след като направи партия (както той признава - "отгоре"), за всички бе ясно, че Костов е



изключително слаб партиен строител



Та той не успя да удържи в една партия един строителен инженер като Бакърджиев, един провинциален адвокат като Бисеров и един чувствителен статистик като Софиянски...! Костов беше добър за българските условия премиер и определено лош партиец. И лидер, който перманентно доказваше, че не умее да подбира екипа си, че не умее да контактува с хората, че вижда зад всяка шумка предатели. В Пловдив той за хиляда и първи път видя в мрака дебнещите го ченгета, мафията, клиентелизма и лошия Първанов, дето си позволява шест пъти да се среща с Путин. Но Костов очевидно още не е видял себе си. Иначе щеше да види един леко комплексиран човек, за когото е по-важно какво е написал Цвятко Цветков, какво е казал Чорни и т. н.

На 9 февруари т. г. привечер Костов официално заряза Съюза на демократичните сили. Но си остави резервен ход - отвори си вратичка към създаването на нова синя партия. Към една нова, кристално чиста, неоконсервативна политическа партия, за която настояваха симпатизантите му по срещи и седенки. Звучи малко нелогично, че след този, онзи и другите сини лидери, които окапваха от СДС през последните 15 години и си правеха нови сдружения,



на това хоро се хваща и Иван Костов



Той може и да не регистрира Народна партия, щото с нея я хване 4 процента, я не - политически риск, немислим за командирската натура. След 22 февруари Костов може и да не поведе тежка юридическа битка за легитимността на СДС. Но каквото и да направи, едва ли дясната половина на България ще излезе по-силна от този невероятен тупик, в който демократичните метежници вкараха "Раковски" 134.

Костов ще остане в историята като премиера, който изкара пълен мандат в трудните посткомунистически години. Но той ще остане в историята и като водач на хората, които поставиха под съмнение собственото си ръководството, легитимността на собствената си партия. Напоследък очевидно харесва повече Сергей Станишев, отколкото Надежда Михайлова.

Но кой би могъл да разгадае комплицираната душевност на героя? Освен доктор Михайлов, разбира се.