|
Преди няколко дни двама следователи от Националната следствена служба приключиха разследването със заключение, че заради този случай на съд трябва да отидат тогавашните изпълнителни директори на оръжейната фирма "Бета" в Червен бряг - Людмил Георгиев и Руслан Иванов, както и председателят на Търговско-стопанската кооперация "РИК" от Казанлък Николай Кратунов.
Според следователите те трябва да отговарят по 3 текста от Наказателния кодекс - присвояване, неразрешена външнотърговска дейност със стоки с двойна употреба и фалшифициране на документи.
Причината - незаконно изнесени възли и детайли от 122-милиметрови самоходни гаубици за ембарговата африканска държава Судан на стойност 860 000 лв.
Разбира се,
всички тези обвинения ще трябва да бъдат доказани от
прокуратурата в един съдебен процес, който със сигурност ще бъде тежък, труден и дълъг. Още повече че обвиняемите не се признават за виновни.
Има и още нещо ясно. Че съпътстващите случая и разследването скандали няма изобщо да спрат. А още от сега са в голямо количество.
Започнаха с отнемането на търговския оръжеен лиценз на фирмата заради този случай. После тогавашният икономически и настоящ транспортен министър Николай Василев отговаря на парламентарно питане за приватизацията на дружеството. След това пък външният министър Соломон Паси изненадващо започна да изпраща официални съобщения до телеграфната агенция и медиите, в който обясняваше как месеци наред се мъчи да се освободи като член на борда на директорите на фирмата, но оттам, най-общо казано, му правели номера и не го махали.
Все още изобщо не се знаеше за какво точно става дума.
Дойде пролетта на 2002 г., когато прокурор от Върховна касационна прокуратура нареди да се извърши предварителна проверка в "Бета" АД-Червен бряг по сигнал за извършен ембаргов износ на възли и детайли за Судан.
Според документална справка по случая самата проверка тръгва на 5 юни 2002 г. На 26 юли 2002 г. прокурор от Софийска градска прокуратура образува и предварително производство. Като законен повод се сочи проверка на контраразузнаването и НСБОП, които установили, че за периода 9 ноември 2000 г.-ноември 2001 г. е
извършена търговия и са изнесени "огнестрелни оръжия - изделие 2С1 "Гвоздика" (карамфил)
(самоходна 122 мм артилерийска установка) за Судан.
През октомври 2003 г. последователно бяха задържани Людмил Георгиев, Руслан Иванов и Николай Кратунов. Съдът обаче отказа да постанови постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража".
След освобождаването им се случи друг скандал. Според публикации те са били извикани в кабинета на главния прокурор Никола Филчев, който ги питал "колко са платили" на съдията, за да ги освободи.
Веднага след това съдията се обърна към Висшия съдебен съвет с искане да се произнесе по поведението на Филчев и за изчистване на името му. ВСС реши да направи нарочна комисия, която да провери случая. До този момент няма данни да има някакъв резултат. Покрай случая се завъртя и друга интрига, която стигна отново до външния министър Соломон Паси.
Той бе разпитван като свидетел по предварителното производство срещу Иванов, Георгиев и Кратунов.
После пък БНР, позоваващо се на следствието, обяви, че сделката за Судан е била извършена фактически с подписа и на Паси, който дал пълномощно. Той влиза в борда на директорите на фирмата на 4 юни 2001 г., когато е само председател на Атлантическия клуб.
Според информацията на радиото той дал пълномощно за заседанието от юни 2001 г. на Руслан Иванов да гласува от негово име. В дневния ред обаче изобщо нямало точка за одобрение на оръжейни продажби за Судан.
От събраните материали пък станало ясно, че най-вероятно година по-късно - през юни 2002 г., протоколът от заседанието бил дописван и в него била прибавена втора страница за оръжейната сделка със Судан. Така излизало, че членовете на съвета на директорите, включително и Паси, са я одобрили. Всички те обаче твърдят, че такова нещо изобщо не са подписвали.
Самият външен министър твърди, че пълномощното всъщност е било за заседание, на което е трябвало да бъде освободен. Той за пореден път каза, че е бил само 3 седмици в борда, че не е участвал в работата му и не имал възнаграждения за това. Веднага след това бе обявено, че по лично нареждане на главния прокурор Никола Филчев е пусната проверка, която да установи обстоятелствата, свързани със Съвета на директорите. От нея обаче едва ли ще излезе нещо и едва ли Паси ще има някакви проблеми.
Но покрай тази шумотевица не стана ясно за какво
точно става дума в т. нар. суданска оръжейна афера.
Според обвинителното заключение на следствието на 11 юли 1996 г. между правителството на Република България и правителството на САЩ е подписано секретно споразумение относно трансфера на оръжия и свързаните с тях технологии. С него страната ни поема "задължения за провеждане на политика на изключителна въздържаност по отношение на трансфери на оръжия и чувствителни стоки и технологии с двойна употреба за страните Куба, Иран, Ирак, Либия, Северна Корея, Судан и Сирия". България се е присъединила през април 2001 г. и към обща позиция на Европейския съюз 94/165/CFSP да прилага забрана и ограничения върху продажба на оръжие по отношение на Судан.
Следователите установили, че на 15 юли 1997 г. между
военното министерство на Судан и "Бета"-Червен
бряг е подписан анекс към договор за доставка и изграждане на нестандартно оборудване, инструменти, възли и техническа документация за производството на изделие "Гвоздика". То трябва да бъде разположено в новоизграждащ се военен завод в Судан, близо до Хартум. С този анекс "Бета" има задължение да достави "30 машинни комплекта в "разсип", за да се обучават суданските специалисти по монтажа на изделието.
Последното понятие е от английския еквивалент CKD и означава несглобени възли и детайли за цялостен монтаж на едно изделие. Първоначално в приложението е посочено, че оръдейната система не е предмет на доставка. По-късно обаче е подписан нов анекс, по силата на който трябва да се доставят и оръдейните системи. В изпълнение на договора са направени 12 експедиции от възли и детайли. Те са осъществени с разрешение на компетентните български органи и не са предмет на разследването.
После идва правителственото постановление от април 2001 г., с което България се присъединява към позицията на ЕС и започва да прилага забраната за износ на оръжие за Судан. През октомври с. г. на посещение в България идват представители на суданската страна, се твърди в обвинението. Те се срещнали с обвиняемите Георгиев и Иванов и подписали протокол. Според следователите от този протокол ясно се виждало, че двете страни поемат задължения за втора пратка артикули за довършването на 20 машини "Гвоздика".
Започнала и кореспонденция между "Бета" и суданците, в която ставало дума за срокове на доставка, цени на детайли и т. н.
Стоката обаче
не можела да се изнесе от името на "Бета" официално,
защото имало вече наложено ембарго
Затова в схемата била включена и кооперацията "РИК"-Казанлък с управител Николай Кратунов, като целта била да се прикрие връзката между изнасяната продукция и оръжейната фирма, смятат разследващите.
Така започнало извозването на готовата продукция (пръстени за купола и корпуса на бойната машина "Гвоздика" т. нар. подпогонни пръстени. Те се монтират на корпуса и купола на изделието и между тях се поставя погон - лагер с особена конструкция ) към Горна Оряховица и село Бузовград. В "Бета" не е открит нито един документ, който да отразява излизането на стоката от предприятието и получаването й от кооперацията, както и за изпълнение на договор със Судан.
В този смисъл детайлите са експедирани от завода без никакво правно основание, заключават разследващите. След получаването на стоката кооперацията "РИК" извършила износа за Судан от свое име, но вече като резервни части за пътно-строителна техника според митническите декларации, подписани от Кратунов.
Установено било и че непосредствено след осъществяването на износа, на 6 декември 2001 г., Руслан Иванов и Людмил Георгиев заминали в командировка в Судан.
Според следователите единственото логично обяснение за това пътуване е, че "двамата обвиняеми отиват в Судан, за да уредят въпросите по плащането на доставката".
Междувременно от средата на януари 2002 г. от цеховете на завода започнало ежедневно изтегляне на други възли и детайли в сандъци. Те се откарвали на 50 км от Червен бряг в складове, дадени под наем на друга фирма. Сандъците са открити от МВР и са прегледани от военни, които били категорични, че става дума за части за 20 броя "Гвоздика". Според следствието това е трябвало да бъде следващата пратка. От 7-те експертизи и от свидетелски показания било установено, че при започнатата проверка е започнала
подмяна на множество документи -
заповеди, протоколи, листи от изходящ и входящ дневник и др. В този период били издадени и фактури и други счетоводни документи между "Бета" и кооперацията за продажба и предаване на "резервни части за пътностроителни машини", като стойността им е точно като на заложеното в договора със Судан. Така кооперацията "РИК" се оказала в значително задължение към оръжейната фирма, което трябвало по някакъв начин да се изчисти. Сключили се договори, според които "РИК" е извършила строително-монтажни работи, ремонт на покрив и преместване на ограда. При разследването са установени множество несъответствия в тази дейност на кооперацията. Така било записано, че е направена хидроизолация на 5000 кв. м покрив, при положение че целият покрив бил от едва 3000 кв. м.
Преместената ограда била с дължина 1100 м, а във фактурата било записано 1500 м. Експертизите доказвали и множество други несъответствия. Според следствието не са извършвани никакви строително-монтажни работи от "РИК" в "Бета" и че всъщност е направен опит за привидно изплащане на задълженията.
Установено било и че сумата за възлите и детайлите изобщо не е влязла във фирмата, поради което и срещу обвиняемите Георгиев и Иванов е повдигнато и обвинение за присвояване.
И тримата обвиняеми твърдят, че не са участвали в сделка, която да е нарушила каквото и да е ембарго. Дори преди година Руслан Иванов обяви, че всички сделки били проверявани от американски специалисти, които са казали, че всичко е чисто.