Политиката в България отдавна вече е скандал. Не политиката на тази или на онази партия, а политиката като цяло. Скандалът е онзи код, с който българите разчитат политическото, и онзи подсъзнателно напипан метод, с който политиците оцеляват на ръба на общественото недоверие. Скандалът съживява, стимулира, припомня, създава биографии, подрива авторитети, прекроява политическо-корпоративните пространства. Скандалът преобразява. Ако е достатъчно мощен - преобразява изцяло.

Поредното доказателство е налице: ефектът от мръсното мазно петно иракски петрол върху БСП. Буквално за броени дни столетницата промени стила и езика си, отношението си към управляващите, стратегическите си цели. Обяви за много вероятни предсрочните избори, закани се да внесе вот на недоверие и за първи път от много време май наистина ще го направи, а нейният лидер се размисли над бъдещия си кабинет. С други думи, БСП започна да се държи така, както обикновено се държат левите партии в опозиция. Дотам, че обяви публичен регистър за червения елит, пое инициативата за законодателен блокаж на царските имоти и захапа индиректно собствения си министър в правителството, уличавайки в капиталистически произвол неговата съпруга.

Най-лесно е да се каже, че става дума за мимикрия и за отклоняване на вниманието. Мащабът на преображението от страна на една партия, която от десетилетия обича статуквото и ненавижда промените, говори за по-дълбочинни ефекти от сполетелия я скандал. За нещо, което я кара да пренебрегне дори основни политически приоритети - като например отношенията си с ДПС, което няма никакви причини да избързва с предсрочни избори.

Причините са няколко. Този път



скандалът по никакъв начин не зависи от БСП



Нишката, по която се разплита чорапът, не може да бъде издърпана или прекъсната. Че има какво да се разплита, личи и от тридневната пауза между получената информация и нейното оповестяване, и от гузните интонации в изказванията на Станишев и на Първанов, и особено от стратегическите грешки, които БСП допусна при изчистването на "мазното петно". Първо бе опитана стратегията на жертвената фигура в лицето на Захари Захариев, но това доведе само до лавинообразно затъване на нови и нови фигури в петролната афера. След това бе изпробвана възможността за прехвърляне на топката в полето на противника, при което Станишев си позволи директно да лъже, а Румен Петков да се прави на журналист в "Блиц". Паралелно с всичко това течаха патетични декларации, че БСП не е получила и цент от петролните подкупи на Саддам и че Петър Манджуков не е сред спонсорите на партията (въпреки наливаните във в. "Дума" пари).

Когато и този щит се оказа крехък, БСП рязко смени стратегията си и просто престана да коментира новите данни от разрастващото се мазно петно. И за да прикрие това, което й се случва, сама започна да предизвиква събития. Но твърде късно и с действия, твърде рязко контрастиращи с поведението й до този момент, за да може някой да ги приеме на доверие. Грешката вероятно се дължи не на неопитност и неспособност да формира единна защитна стратегия, а на



драматично неразбиране на самата същина на скандала



Червените тъй и не разбраха, че изобщо не е от значение дали са получили един цент от иракския петрол или не. Поради което в своята защитна битка БСП съумя да даде предостатъчно доказателства, че не е и скоро няма да бъде реформирана партия.

Няма да бъде, защото се оказа, че освен Захари Захариев още ред други висши функционери са поддържали топли отношения със Саддам, поздравявали са го от името на партийния лидер Първанов, носили са му скъпи подаръци и не са се свенили да заявяват дори пред българската преса, че са от неговия приятелски кръг. Защото стана ясно, че в червената централа е идвала делегация на Баас и е била приемана на най-високо равнище. Защото се разбра, че орденът "Стара планина" съвсем не бил единственият жест на Първанов към оръжейния и петролен търговец Манджуков - покрай ритуалните жестове президентът имал и навика да назначава негови бивши служители за посланици в Арабския свят. Защото от дъното на аферата изплаваха призраците на Максуел и БЗК, кръвно свързани с първите червени правителства в началото на прехода. Но най-вече защото БСП и този път избра мимикрията пред пречистването и късането на връзките с миналото. Фактът, че Захари Захариев остана член на Висшия партиен съвет, може да има само един прочит: че не е недостойно да въртиш мръсни петролни сделки с един терористичен режим, използвайки авторитета на своята партия. След всичко това едва ли някой би се учудил, ако отнякъде се пръкне писмо на Станишев или на Първанов, започващо с думите: "Уважаеми другарю Саддам Хюсеин..." Съвсем логично е да има такова.