Точно в този момент един 54-годишен мъж вероятно пътува леко притеснен към улица "Вихрен" 20 в столичния квартал "Павлово", където се намира малката централа на СДС-"Витоша". Той се казва Иван Костов и се е запътил да върне партийна си книжка с номер 001 на местния председател Любен Петров.
Чудото, което Костов чакаше тия дни - Надежда Михайлова да се разкае, да се разплаче, да си хвърли оставката и да отложи националната конференция, - не се случи. Затова Костов има две работи за вършене днес - да посети СДС-"Витоша" и да нагледа докъде е стигнала Екатерина Михайлова с писането на устава за новата му партия.
СДС започна съществуването си през декември 1989 г. без Иван Костов и продължава след февруари 2004 г. без него. Очевидно всички трябва да свикнат с мисълта, че Костов, Муравей Радев, Йордан Соколов, Асен Агов, Катя Михайлова и т. н. вече не са СДС. Преди половин година това щеше да звучи провокативно, но днес е факт: Командира се самоизключи. Може да направи партия-мечта, може да спечели 100 мандата, но той вече мина във вечните ловни полета на бившите седесари. Вчера бе ден за прошка, но в СДС никой никога не е прощавал. Толкоз за Костов.
Въпросът е какво ще стане със СДС след напускането на костовистите и след 14-ата извънредна конференция.
Висшият форум на СДС нагледно показа, че
партията не вижда нещо друго освен собствените си проблеми
Прав бе Иво Цанев: "СДС се държа като будистки монах, втренчен в собствения си пъп." Програмата "Време за действие", с която СДС ще кандидатства за гласовете ни, трябваше да бъде готова преди месец, но сините така и не сколасаха да отметнат тази "подробност". Като слуша човек опорните точки в тази програма, споделени от Надежда Михайлова, по-добре е, че този изключително важен партиен документ не е готов. Трудно е да си представим партия, която "работи пряко с пациентите" и зове "родителите да слушат децата", а "данъкоплатците да се разпореждат с данъците".
СДС има на главата си един куп проблеми. За 5 години членският състав на партията намаля от 62 000 души на 36 000. Хората се разбягаха. Тепърва сините на "Раковски" ще се броят отново - след като Костов се оттегли, вероятно цели партийни структури ще минат на негова страна, а десетки организации просто ще бъдат разполовени.
За съжаление логиката на делегатите, която като тънка синя нишка вървеше през двата дни на конференцията: "Метежниците се оттеглиха, останаха само единомишленици", не е вярна. Легитимисткият отбор на синята партия тепърва трябва да доказва, че действа в синхрон, а не е съставен от партии в партията. Сега е моментът Надежда Михайлова да схване, че "проветряването" в СДС не е термин, който трябва да се прилага единствено за Иван Костов и приятелите му, а за всеки, който е загубил общественото доверие. Председателката трябва да е готова за нови вътрешнопартийни битки. Ако иска мир, трябва бързо да се докаже като най-влиятелния лидер в дясното политическо пространство, а
не като бедстваща знаменитост,
способна само да рекрутира хора в НИС.
"От много ножове в гърба ми заприличах на таралеж", казваше едно време Костов. Тази съдба не е подминала Надежда Михайлова. Тя бледнееше 2 часа, докато Петър Стоянов не си направи отвод за лидерското място. Тя бе принудена да споделя позициите на Филип Димитров, които през последните месеци наистина заприличаха на магистрала, през която всеки варварин може да влезе в крепостта на "Раковски" 134.
Та Надежда трябва да се доказва всеки ден. На конференцията тя спечели безапелационно лидерското място, а в НИС попаднаха хората от старото ръководство, на които държеше. В НИС обаче попаднаха хора и на Никола Николов, и на Петър Стоянов. Сега Михайлова е пред риска
да стане заложник на различни интереси
Тя трябва да превърне изпълнителния орган на партията в действащ. Това е важно - НИС на СДС трудно формулираше политиката на партията през последните години. И все някоя личност вземаше колективните решения.
Надежда демонстрира желание радикално да реформира СДС. Да отвори партията към останалата част от десния политически спектър, да направи обективен прочит на управляващата коалиция НДСВ-ДПС, да амнистира хилядите прокудени седесари. Всичко това в комплект с недописаната програма наистина променя мястото на СДС в политиката - въпреки възродената антикомунистическа реторика СДС очевидно става десноцентристка партия.
Михайлова обаче трябва да е наясно, че при резки промени на курса корабът може да се обърне. Той и без това се клатушка от години.
|
|