|
Стоя пред дверите на храма и силно се съмнявам. Пратила съм вярата в последна глуха.
По коловозите на разума се разминават вагони, пълни с неласкави истории от църковното битие. Каня се да ги използвам срещу отец Емил. Монтанският дядо поп остави смирението настрана и тръгна на бунт за заплата. По време на прошка.
-------
Църквата "Св. св. Кирил и Методий" е единствена в Монтана. Кипри се в центъра на града в свежо жълто и не изглежда никак зле. Вместо блага проповед обаче, току преди броени дни от храма се разнесоха гневливи слова. Монтанските свещеници надигнаха глас от името на цялата Видинска епархия. Те настояха за гражданските си права.
Списъкът от исканията им спокойно би могъл да конкурира който и да е протестен синдикален лист от последните години. Доводите са по математически солидни. Засегнати финансово са 120 свещеници в цялата епархия. Болшинството от тях не са получавали заплатите си от над 2 години. Спрени от началото на 2001 г. са и пенсионните осигуровки. Здравните - също. Духовниците нямат трудови договори, регистрирани в НОИ.
"Следствие на това свещениците във Видинска епархия се намират на дъното на бедността и унижението, постоянно правят заеми, и то за най-неотложни нужди, трупат дългове и се превръщат във вечни длъжници", пише в изпратеното от протестиращите свещеници до патриарх Максим писмо. В него те поставят срок до 20 февруари да получат възнагражденията си. Другият път е по светски трънлив - съд. Отговор от Синода все още няма.
Случайна извадка от монтанското население бързо напипва хлабавите шевове в образа на онеправданите отци. "И те са хора, и те душа хранят", съгласен е продавачът на вестници дядо Цецо, секунда преди да надуши нещо нередно. 2 години живот без заплата му се струва твърде дълго. "Аз два месеца да не работя и съм загинал", онагледява проблема той.
Двама възпитаници на местен техникум, избягали от час, слагат още сол в раната: "А стига бе, те скътават от друго". Младите демонстрират смес от типична за възрастта си откровеност и здрава българска прагматика. "Като нямат пари, как баща му на Цеко строи тая триетажна къща?!".
Баща му на Цеко е отец Емил. Още първата му реплика ме поставя на място: "Вие какво ми носите, при поп не се идва с празни ръце". Облеченият цивилно духовник наблюдава усмихнато механичното ни озъртане за несъществуващи подаръци. Опомнянето отнема миг-два. Попът се шегува.
"Няма какво да крия - ние не сме бедна църква. Не е да сме останали без пари. Продаваме по 1000 кг свещи на година", изпреварва най-важният въпрос отец Емил. Подобна е съдбата на почти целия ми запас от контрадоводи. Оръжието на отеца е скромно, но ефективно - отчайваща за журналистическата суета блага откровеност.
За протокола - оказва се, че църквата му е попаднала в центъра на бунта по неведомите медийни пътища. Друг отец от църквата - Николай, дал писмото на протестиращите свещеници на местен журналист. То започнало да пътува по жиците, да се уголемява и стигнало до поетични заглавия от рода на
"Владики пируват, свещеници гладуват".
Така отец Емил, без да е казвал и дума, изведнъж излязъл главен говорител на протеста.
Първа спирка в проповедта - кръстопът между религията и математиката. Зависимостите са простички, но само на пръв поглед. Иззад процентото разпределение на приходите надзъртат твърде много променливи величини.
Един килограм свещи струва реално 2,50 лв. Синодът обаче го продава за 28 лв, тоест с 25 лв. печалба. 5 от тях отиват за митрополията, останалите 20 за издръжка на клира в цялата страна. "Ние на свой ред продаваме килограм свещи за 40 лв", обяснява дядо поп.
Броят на свещите, които църквата ще успее да продаде, е едната неизвестна в уравнението. "За да идват хората в храма, е нужна голяма любов и отдаденост. Една енория иска пет, шест, понякога повече години, докато тръгне гладко", обяснява свещеникът. В "Св. св. Кирил и Методий" се гордеят, че всяка година успяват да преизпълнят годишния си наряд за продажба на свещи, от който зависи бюджетът им. Не навсякъде обаче е така.
Попът ни осветлява и за
другия източник на приходи
- от различните ритуали. Тук обещавам да не пиша за една общоизвестна порочна ценова практика, според отец Емил слабо застъпена в региона. Така или иначе тефтерите със заявки на монтанската църква хич не изглеждат добре. Попът дава прозаично обяснение - бедни ли са хората, бедна е и църквата.
"От началото на годината досега - за месец и половина, сме имали само десетина кръщавки, главно на възрастни, и три-четири сватби. Ако продължава така, в края на годината заявките ще са над 50% по-ниски от миналата година. Оставете парите, тъжно е", обяснява отец Емил.
В част от околиите свещениците имат да взимат над 4000 лв. на калпак. 200 лв. на месец трябва да получават свещениците с висше образование, 175 лв. е заплатата на тези със средно семинарско образование.
Става дума и за триетажната къща на отец Емил. "От 91-а година строя тая къща. Една време работехме в петилетки, а сега като гледам, ще закръгля двайсетицата", кротко размишлява попът. Къщата е фамилна - с етажи за двамата му сина - на 17 и 15 години.
Сред серията от убедителни реакции най-сетне надушвам нещо нередно: попът не е много склонен да защитава целия бунтуващ се колектив. "Има една приказка в Библията: когато искаш да погледнеш сламката в окото на другия, първо виж гредата в своите очи", обяснява отчето отношението си към масовия протест. Тук някои неща остават казани-недоизказани. И от малкото обаче се разбира, че виновни за бедността на църквите по места са и част от свещениците. "В района си знаем силите, знаем кой какво може, нещата се виждат. Животът на храма не е лесна работа".
Попът много-много не вярва и в успеха на евентуалното съдебно дело. Освен обичайните юридически уловки, Синодът тук разполага с мощно оръжие -
устава на църквата
"Колеги вече направиха опит да заведат дело за заплатите, но съдът не му даде ход на базата на цитирани от Синода уставни забрани", обяснява свещеникът.
Това е по-голямата му болка. Заплатите са само капка в морето от проблеми. Далеч по-страшни за отчето са нечутите гласове в пустинята на църковната йерархия и издигащите се из нея независими феодални владения. В тях той вижда коренът на всички злини - и на неизплатените възнаграждения, и на хорското отчуждение от църквата.
"Ако всчки редовно привеждаха вноските си в Синода, нямаше да има финансови проблеми. В касите обаче не влиза нищо. Богатите епархии си живеят по свои правила, в тях властват царе", обяснява отецът.
Отец Емил кори и липсата на воля за възстановяването на реалния монопол на църквата върху производството на свещи. "Продават се с цели тирове, това е сериозна търговия, а не домашно производство, както се заблуждават някои", обяснява той.
От всички проблеми напоследък обаче най-много го е яд на наложената от църквата забрана свещеници да участват в работата на общинските съвети. "Докато бях в Чипровския манастир, бях председател на общинския съвет. Много добро сторихме за църквите тогава", обяснява попът. Отецът искал да се кандидатира и на местните избори миналата година, но от Синода забранили. Позовали се на апостолски правила - свещеникът не може да се занимава със светски дела. "Има едно перце в общинските бюджети - за делата верски. Ако не е свещеник в комисията на съвета, пишете кутийката празна. Трябва да си в играта", държи на своето попът.
Под водопада от упреци въпросът за смирението все повече набъбва. "Най-здравата основа, върху която човек може да гради своето бъдеще, без изненади и разочарования, е смирението", пише на стената на монтанската църква. Отецът не бърза да отговаря: труден въпрос. "Ще ти кажа едно. Ходих в София да оперирам сина си. Видях новия ключ за всички врати". И за прошката пише на стената на църквата.
"Хубава е нашта работа. Има много мъка, когато си отиват млади хора, но има и радости. Трябва обаче да ти идва отвътре", обяснява бившият даскал по математика в Чипровци. Той съжалява само за едно - че няма голяма челяд. "Ако бяхме нормална държава, щях да имам много деца. В това е истината - да седиш на масата, а наоколо децата да будят живота", обяснява попът, докато гордо показва новите стенописи на църквата.
Вътрешността на храма
свети като лицето на стопанина си
Изографисал я дипломиращ се студент. Художествената гилдия в града протестирала, че младокът ще съсипе древните руски стенописи и искала да помогне, но срещу много пари. Както все пак се случва понякога, реалността опровергала хорското недоверие. "Хората често се съмняват. Не вярват, че постим. Не вярват, че не искаме да грабим. Понякога са прави, но понякога не. Да напишеш за всичко това благо, да не боде, а да гали", заръчва попа, преди да ни благослови и потегли с жигулата си за поредната среща с миряните.
|
|
