Всеки ден от тазгодишния февруари ни обогатява с нови примери в полза на приватизацията на всяко предприятие и дейност, която все още се намира под държавна опека. Не че бележим главоломни успехи в разпродажбата. Но дори спазарената на половин цена приватизация ни спестява бъдещите разходи, хаос и скандали, така типични за всяко българско начинание, което се управлява на обществени начала. Ето например



епохалния информационен проект



на Националната здравноосигурителна каса, който вече има заслужено място в историята на световните финансови провали. Именно нашата софтуерна поръчка бе камъчето, което обърна стремглаво препускащата към висините на американските борсови котировки колесница на кипърския технологичен гигант АремисСофт. След мъчително умуване дали българският проект ще донесе 30, 300 или само 3 милиона долара на компанията, щатските власти най-сетне свалиха акциите на компанията от борсата, а потомците на Артемида фалираха. Затисната под отломките на изпълнителя, информационната система на националния здравен осигурител вече четвърта година не може крачка да направи. Това е само поредното доказателство, че

в българския закон зее яма - празнина.

В нашето право липсва уредба на кризисното управление на вече сключени от държавата договори. Тя боде очи най-остро в специализираните закони за обществените поръчки, за приватизацията и за следприватизационния контрол. Обидно многословен, докато реди регулярните административни процедури и наказания, българският законодател се оказва съвършено неспособен да предвиди и уреди какво се случва, когато субектът на регулиране навири петалата и се спомине от търговския свят. От този момент покойният субект в никакви административни производства не може да участва, а като няма кого да мачка и наказва, администрацията буксува безпомощна като валяк в блато, мълчи гузно години наред и накрая подвива опашка, неспособна да защити обществения интерес. Картинката не е нова. Същото наблюдаваме по повод фалита на "Балкан", при насилствено обявените в несъстоятелност банки и в хиляди фалити - твърде "дребни", за да бъдат забелязани. Но случаи като софтуера на здравната каса са твърде мащабни, за да останат незабелязани. И при тях личи как изпадналата в кризисна безтегловност държавна машина



симулира дейност без здрав разум



като робот пред препятствие, което липсва в програмата му. За да прави нещо въобще, касата поръчва одит след одит на незавършения си софтуер, умува, гръмко псува и е на път да реши да почне целия проект отначало, като похарчи още веднъж платената вече на "Аремис" сума. Което си е бясно разхищение. А решението е видимо и просто. Какво прави човек, който е платил да му строят къща, но предприемачът е вдигнал два етажа, гътнал се и умрял? Плаща на двамина други строители конкуренти да му напишат доклад, че къщата е очевидно незавършена? Плаща на трети да бутне всичко построено и наема четвърти да почне да строи от основи? Не. По-разумното е да събере осиротелите зидари на споминалия се майстор и да завърши започнатия градеж, преди да се е разпаднал. Нужно ли е да се убеждаваме, че



компаниите не пишат софтуер,



това го вършат конкретни хора на два крака. Вярно, че мекия "Аремис" вече го няма. Е, и? Вместо да кърши китки и да умува години наред, колко й струва на администрацията да покани подизпълнителите и програмистите на фалиралия доставчик, да встъпи в техните права срещу "Аремис" и да ги организира, за да завършат с минимални загуби започнатия и вече платен (донякъде) проект. Фирмите подизпълнители и разработчиците - ако не всички, то повечето - са нашенци. Нали тъкмо това ни доказваха преди години - че спечелилият търга за здравен софтуер "Аремис" ще инвестира у нас и ще открие стотици работни места за писачи на програми. Както впрочем бе направил и в Индия, където бе натрупал опита си по международни проекти. Убеден съм впрочем, че управителите на здравната каса лично познават хората, които са изработили фаталния им софтуер, и отлично знаят как да се завърши блокираният проект. Но така е устроена държавната ни машина:



тя търси вина, а не търси решение



на възникналите пред нея проблеми. А това е изключително скъпо. Десетки милиони се пилеят с лека ръка само защото няма ред и процедура да се вземат подсказваните от здравия разум решения. И затова се налага приватизацията като панацея. Не защото частникът е по-умен от държавния служител, а защото е свободен човек, който бързо и лесно може да вземе смислените и евтини решения.