Има хора, за които трикольорът е не само празник, а и делник. От близо 30 години Павлина Георгиева шие всякакви знамена - за училища, фирми, държавни институции, политици, полицейски управления, а също и за граждани. Много от флаговете, измайсторени от нея, ще бъдат извадени за националния ни празник - 3 март.
В момента жената шие българското знаме, което скоро ще се развее от сградата на Софийския университет. Ръцете на 56-годишната жена са извезали българското знаме, което заедно с Дойчин Василев е катерило многохилядниците на Хималаите, а също и флага, който е летял към Космоса през юни 1988 г. заедно с втория български космонавт Александър Александров.
"Както хората се изхабяват, така се изхабяват и знамената", убедена е Павлина Георгиева. От време на време флаговете трябва да се подменят, за да се спазват изискванията в закона, пояснява тя. Преди 3 март на съвременната Райна Княгиня, както е по-известна жената, й се налага да работи дори през почивните дни. По повод годишнината от Освобождението тя споделя, че празникът не е същият без знамето. Самочувствието на човек се повдига дори когато се разхожда по улицата и види трибагреника, развяващ се по някоя фасада, убедена е Павлина. Тя е имала и много клиенти, които са си купували българското знаме, когато отиват в чужбина.
Когато шие трибагреника, съвременната Райна Княгиня влага доста усилия, защото "всеки иска неговото знаме да е най-хубаво". Жената си пази броя на "Държавен вестник", където са описани изискванията за изработване на българския флаг.
Преди се шиеше от естествена коприна, сега се използва полиестер, обяснява Павлина Георгиева. В кабинета на Георги Първанов например знамето било по-тежко, двойно подплатено е и има ресни. Когато пък трябва да се вее от някоя сграда, флагът се правел по-лек и фееричен. Както е по закон, Георгиева си има и сертификат от агенцията по стандартизация и метрология, която отговаря знамената да са с точни размери и цветове.
Националното знаме е издигнато постоянно на сградите на Народното събрание, министерствата, президентството, Министерския съвет, съдилищата, БНБ, националните радио и телевизия, общините, училищата, жп гарите, пристанищата, митниците. Може да се издигне и временно по повод на международни конференции или спортни състезания.
"За мен знамето е удоволствие", казва искрено пък жена, която от почти 10 години продава флагове на площада до църквата "Св. Неделя" в София. Хората ги взимат и за футболни мачове, и за празника, но някои си ги купуват просто за да си ги имат, обяснява тя. Българското знаме в по-голям размер струва 11 лв., а малките флагчета са по 1,50 лв. Гаранцията им е 6 месеца и издържат на дъжд, сняг, вятър.
Жената продава и малки флагчета на Боливия, Ямайка, Камбоджа, Португалия, Нова Зеландия, които вървят по 5-6 лв. Тях просто ги имам за асортимент, твърди българката. Тя обяснява, че разликата в цената е "не защото сме евтини като нация, а за да може всеки да си купи българското знаме". Освен че е продала много трибагреници, немалко е и подарила. Ако някое дете си хареса знаме, но майка му няма пари да му купи, задължително му подарявам, казва продавачката.
И тъкмо 2 жени си купуват два байрака по случай 3 март, когато темата за националното знаме зазвучава и в песен. "Кой уши байрака, кой му тури знака", пее с акомпанимент на акордеон народната певица Кина Вълчева. Тя цени всичко, свързано с 3 март, всичко българско. Но признава: "Само едно ме е яд за знамето - защо му няма герба, лъвчето?"
Съвсем по друг начин обаче е настроен мъж на около 60 години, който измежду други текстилни изделия продава и българския трикольор. Според него американското и европейското знаме се търсят повече от българското. "Мъчно ми е, че сме българи", споделя човекът.
СТАНДАРТ
Според Закона за държавния печат и националното знаме съотношението между ширината и дължината на знамето трябва да е 3:5. Изисква се цветните полета да са еднакви по размер. Когато знамето е окачено вертикално, максималната му дължина може да достигне до 5 широчини. Знамената на българските кораби пък имат съотношение широчина-дължина 2 към 3. Степента на белота на белия цвят не трябва да е по-малка от 80%. Законът разрешава при масови мероприятия националното знаме да се печата и върху хартия с размери 18 на 30 см. Дръжката за носене, стойката или напречникът, на които се поставя знамето, се правят от твърда широколистна дървесина или от метална тръба, боядисана в бяло.
|
|