|
Проектът въвежда глоба от 200 лв за всеки свидетел на престъпление, който откаже да свидетелства. Изключение се прави само за хората, които биха могли с отговорите си да уличат себе си или съпруг, родители, деца, братя и сестри в престъпление. При това глобата ще се налага не еднократно, а при всеки следващ отказ. Тоест свидетелят на престъпление
може да плати и хиляди левове, ако не иска да свидетелства.
А такива откази са честа практика сега, поради страх от бандитите и неверие в правосъдието. (Тази глоба е съвсем нова - досега имаше парично наказание само за свидетели, които са повикани да дадат показания, но не се явяват.)
С промените се предлага и промяна в режима за използване на специални разузнавателни средства (СРС) - подслушване, следене, филмиране, белязани пари и др. Сега НПК постановява, че искането на службите до съдията за използване на СРС трябва да бъде мотивирано. МВР иска да отпадне точно думата "мотивирано" - тоест службите да могат да искат подслушване без да се обясняват много-много. За тази цел вътрешното министерство е създало нова ал.4 в чл. 111 "а", която гласи, че "в искането се посочват единствено самоличността на лицето, за което се иска използването на СРС, срокът за използването в дни, фактите и обстоятелствата, които дават основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление", както и способът - дали е подслушване или следене например.
Предлага се също и промяна, според която веществените доказателствени средства от СРС се дават на съда, прокурорите и следователите единствено при назначаване на експертиза.
Големи промени се предвиждат и при
вземането на материал за ДНК и други видове експертизи.
Сега НПК предвижда, че "органът, който назначава експертизата, има право да изисква от обвиняемия и заподозрения образци от почерка или други образци за сравнително изследване". Тази разпоредба се прилага и за свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.
На няколко пъти от МВР обявиха, че имат косвени доказателства срещу определени лица за част от поръчковите взривове и разстрели, но не могат да ги уличат, защото не могат да им вземат насила ДНК-проби. Тогава от съда обясниха, че няма никакви проблеми, ако МВР поиска, да получи разрешение да вземе съответния материал. Сега обаче вътрешното министерство директно предлага да се запишат в НПК две нови алинеи, според които обвиняеми, заподозрени и свидетели при поискване са "длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително". Все пак от МВР са уточнили, че когато тези образци са свързани с "вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, се иска разрешение от съответния първоинстанционен съд". Ако обаче съответното лице е дало преди това писмено съгласие, не се иска разрешение от съда.
Едни от най-големите скандали ще предизвика предложението
обвиняемите и свидетелите да не се разпитват пред съдия
в досъдебното производство.
В мотивите си към законопроекта вътрешният министър е записал, че се "отменя институтът за разпит на обвиняемия пред съдия, защото за това няма задължителен стандарт в европейските правила".
Въпросният институт бе приет у нас през 1999 г. Мотивите бяха, че "общият принцип на европейската наказателно-процесуална система е, че устните изявления на обвиняеми и на свидетелите имат доказателствено значение, само ако са депозирани пред съдия". Вкарването на разпита пред съдия в закона бе аргументирано и със страховете, че полицията, следствието и прокуратурата може да оказват натиск и да изтръгват показания с насилие.
Това, което МВР предлага сега, на практика означава, че няма да се вземат предвид твърденията на обвиняеми и свидетели, че прокурори, следователи и полицаи са оказвали натиск или са упражнявали насилие върху тях, за да изтръгнат едни или други показания.
Освен това ако даден подсъдим умре, то в наказателното дело срещу останалите съучастници вече ще могат да се четат неговите показания, дадени само пред прокурор или разследващ орган. Досега те бяха заличавани в съдебното следствие, ако не са били взети пред съдия. Същото се отнася и до случаите, при които подсъдимият твърди, че не си спомня или отказва да даде обяснения. Показанията пред прокурор и разследващ орган ще могат да се четат в съдебната зала и да се вземат предвид при присъдата и когато се установи съществено противоречие между казаното от подсъдимия преди съдебното дело и по време на неговия ход.
С преходните разпоредби от законопроекта за изменения в НПК се предлагат и поправки в Данъчно-процесуалния кодекс (ДПК). Предвижда се
данъчната служебна тайна да се предоставя без възможност за отказ и без съдебна санкция
на прокурори, следователи и оперативните служби за МВР.
Пак там се предлагат и промени в закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), според които обвиняем може да се запознава със събрани доказателства, съдържащи такава информация единствено по конкретно наказателно дело за осъществяване правото си на защита. Препоръчва се и промяна, според която съхраняването и унищожаването на информация и материали, събрани чрез спецсредства става по закона за специалните разузнавателни средства, а не по ЗЗКИ. Това означава, че вътрешният министър в общи линии сам ще преценява кое от събраното чрез СРС и кога да се унищожава. Едно от основанията за скандалите около подслушването на бивши служители на МВР и политици преди година бяха обвиненията, че вътрешният министър не е имал право да унищожава събраните данни. Опозицията твърдеше,че това му е забранено от ЗЗКИ, а с действията си той всъщност се е опитал да прикрие скандала. Ако минат поправките, то МВР-шефът вече няма да има този проблем.
Явно и самото вътрешно министерство е наясно, че част от поправките ще предизвикат сериозни спорове, защото на няколко пъти в мотивите към законопроекта се споменава, че те са съобразени с европейското право, с европейската конвенция за правата на човека и с практиката на Европейския съд.
