Буквално всеки ден набъбва лавината документи, всякакви декларации и уверения, които българските граждани и фирми са длъжни да бълват по волята на властите. Това е засега най-осезаемият резултат от



европеизацията на бюрокрацията:



произвеждаме все повече и все по-безмислени бумаги. Само преди три години, за да внесеш пари по сметка, бе нужно да попълниш едно листче с размер на половинка лист от ученическа тетрадка. Днес същото листче най-често е придружено от още две декларации, а още две нови форми се готвят да обременят най-простата парична сделка. Едната щяла да е статистически лист, а другата - поредната декларация, че вносителят не дължи данъци. И обичайно



за всяка бележка си има такса,



щом документалното творение е създадено от държавен орган. Основателно се ражда съмнение, че бурната законодателна и административна нормотворческа дейност за налагане на безумни документални тегоби преследва две прозрачни цели: да осигури работа за многохилядното чиновническо войнство и по-важното - да напълни хазната, откъдето то се храни. Да вземем например най-често исканата хартия - удостоверението за актуално състояние на фирма. За него таксата е 5 лева (и два часа губи-време). Досега се признаваше за валидно удостоверение, издадено през последните 6 месеца. Сега вече повечето служби признават само свежи, не по-възрастни от месец удостоверения. Ако всяка от действащите 400 хил. фирми досега е вадила две удостоверения годишно, вече ще вади поне 5-6. Постъпленията в държавната хазна само от тази най-проста разпечатка нарастват от 2 на 5-6 милиона. Но не са само държавните такси. От книжната лавина



банките скубят наред с държавата,



защото всяка такса трябва да се преведе или внесе по сметката на съответното ведомство. За целта в почти всяка таксуваща служба дебне на пусия по една банка. Местата за банкови гишета вътре в сградите на съдилищата, митниците и прочие служби се раздават на търгове със здраво наддаване. За тях се плаща яко, защото веднъж настанена под държавния покрив, банката добива право да налага каквито й скимне нейни собствени такси, за да прибира държавните пари. Веднъж за някакъв препис трябваше да внеса 1.50 държавна такса. Без да й мигне око абонираната за тази такса банка глътна още 2 лева "за обработка", т.е. за да прибере в чекмеджето левчето с монетката. 133% свръхтакса. И сигурно не е рекорд. Крайно време е да се потърси



начин за ограничаване на дрането



на такси. И докато за фискалния апетит на държавата още не е намерена на света друга спирачка освен закона, то за избягване на банковото скубане има десетки способи. За бедна страна като България едва ли ще е разумно да търси веднага модерни способи, например да оборудваме всички държавни служби с терминали за теглене на таксите от дебитни и кредитни карти. Знае се, че



гербовият сбор е най-евтиният



способ за събиране на дребните и прости (с неизменен фиксиран размер) държавни такси. "Гербов сбор" се наричат сумите, събирани от продажби на държавни таксови марки. Ако държавата иска 5 лева, за да издаде някакъв документ, гражданинът прилежно си купува нужната марка, чиновникът я лепи връз издадения документ и бие печата връз нея да я унищожи. И се записва в закона, че необгербваният документ е невалиден. Тук няма никакви банкови такси, разходи за превод, държавата си прибира парите предварително, а цената на марките е трошица от таксата. И държавата се освобождава веднага от поне хиляда държавни чиновници, които сега са заети да проверяват внесена ли е таксата за всяка адмнистративна услуга поотделно. Този древен фискален способ се ползва твърде активно навсякъде по света. И до днес това е начинът за събиране на такси за прошения и удостоверения във Великобритания, Австрия, гербов сбор се ползва в повечето европейски държави, а и у нас в по-стари, още не "модернизирани" административни производства. Всъщност



проблемът е като с бандеролите



за събиране на акциза върху алкохолните напитки и цигарите. Какви ли не начини за събиране и контрол се търсеха преди най-сетне, едва в средата на 90-те години, да се върнем към стария изпитан бандерол. И нека не се лъжем, че въпросът е дребен. Става дума за икономията на няколко десетки милиона годишно, абсолютно ненужно отнети от джоба на гражданите и сметките на фирмите пари.