Преди време читавите хора с ясна позиция не ги допускаха до високите постове в НДСВ. За да не мътят водата и да не създават главоболия на Канцлера. След три години партийно живуркане в жълтите редици се стигна до другата крайност - де що остана читаво, не ще да се качва по върховете. За да не прелива от пусто в празно и да си няма излишни главоболия с Канцлера. Или пък да не си опетни името за следващия парламентарен вот.

Общо взето, това е изводът след избора на най-новите зам.-председатели на групата. Във вторник до началници се издигнаха Борислав Великов, Татяна Калканова, Мариана Костадинова и Ваня Цветкова. При цялото уважение към тях не може да се спести фактът, че никой от тях не е популярно лице. Не са изявени политици, нямат изграден парламентарен имидж.

Членовете на ръководството са хората, които представляват парламентарната група. Основно те се изявяват от трибуната от името на групата, водят консултациите с други групи, а и те би трябвало да напътстват редовите депутати. Затова се предполага, че трябва да са авторитетни личности, от които подчинените имат респект.

За новите вицета на Станимир Илчев не може да се твърди подобно нещо. Собствените им колеги обясняваха избора им с това, че са верни на юридическото лоби и няма да му създават главоболия. Но така също никой не спести и коментара, че



нивото драстично е спаднало



Няколко са причините да се стигне до това положение.

Едната е пословичната жълта кадрова криза.

Другата е също пословичната задкулисна интрига в НДСВ, тъй като групата и партията се управляват като царски двор. Каква е волята на царя никога не е съвсем ясно, затова не е проблем неговите приближени да представят личните си интереси като повеля на Сакскобургготски.

Така действа например кръгът на Панайотов с обажданията на депутати за кого да се гласува.

Всъщност именно заради тази грозна практика хората с авторитет и себеуважение не пожелаха да бъдат номинирани за зам.-председатели или пък си направиха отвод. Гергана Грънчарова и Нина Чилова, които, макар и млади, са популярни лица, и то с добър имидж, не пожелаха да участват. Снежана Гроздилова, Снежина Чипева, Валентин Милтенов, Люцкан Далакчиев и др. се отказаха. Общото между всички тях е, че не пожелаха да бъдат фигуранти.

Тук трябва да се подчертае колко много всъщност



жълтите изгубиха с напускането на нововремци



Не става дума за сухата аритметика и недостигащите бройки за мнозинството. А за нещо много по-съществено. С отделянето на хората на Мирослав Севлиевски всъщност замря и истинската конкуренция в НДСВ. Замря битката на идеи. Докато младите бунтари бяха там, на Панайотов със сигурност и през ум не можеше да му мине да предложи настоящите вицета. По простата причина, че нововремци бяха тежка артилерия и такава трябваше да се изправи срещу тях. Вярно е, че от една страна, това създаваше напрежение в групата. Но имаше и позитивен ефект. От една страна, допринасяше за консолидация на нововремците вътре и беше пречка срещу апатията. Защото го имаше опонента. От друга - с тези хора НДСВ стоеше по-тежко пред останалите групи.

Никой от новите замове не би могъл да се мери с ораторското майсторство на Севлиевски, Кошлуков или Борислав Цеков. И тук логично идва резонният въпрос защо на началническите позиции не се върнаха изявените представители на юридическото лоби. Например Даниел Вълчев и Владимир Дончев. На този отговор самите жълти избраници дават интересен отговор, който звучи логично. Според тях най-важната причина напред да се избутат непопулярни лица е, че лесно ще могат да бъдат използвани от Панайотов и кръга му. Ще изпълняват поръчки и ако се наложи,



ще гърмят като бушони



А приближените на Канцлера ще останат сухи. Все пак след малко повече от година идат избори и чистото име е важно.

От тази гледна точка, изглежда, нещата са доизкусурени. Но задават ли си идеолозите на сценария въпроса какво става в групата. Ще могат ли тези началници да запазят единството и да предотвратят ново роене? Ще обединят ли около себе си депутатите, за да се прокарват партийните решения? Ще успеят ли да запазят мнозинството? Прогнозите засега не са оптимистични.