Андрей Бунджулов е роден на 27 ноември 1955 г. Завършил е философия, после е бил преподавател в Софийския университет, а сега преподава социология в Пловдивския университет.
Председател на Националния съвет на Политическо движение "Социалдемократи".
- Г-н Бунджулов, сгреши ли БСП, като поиска вот на недоверие на кабинета? Правителството не падна, а хората не искат предсрочни избори.
- БСП не сгреши, че внесе вот на недоверие, макар че се представи под обективните си възможности. Левицата можеше да се подготви по-добре и да получи по-голяма подкрепа в обществото. Имам предвид и подготовката за самия вот, и представянето на алтернатива. Но вотът трябва да бъде оценяван не сам по себе си, а като край на едни и начало на други процеси. Вотът изигра ролята на лакмус за ново разположение на силите и сложи край на процесите на преструктуриране на парламентарното пространство. Вотът доведе и до началото на процеса на идентификация на възможните алтернативи на сегашното управление. Т.е. вотът изигра роля на отключващ момент и последиците от него ще видим в през пролетта и есента.
- Какво по-точно ще видим?
- Очертанията на новите предизборни субекти, новите предизборни коалиции, съюзи.
- Не е ли рано да говорим за съюзи? Дясното пространство е толкова нароено, разпокъсано.
- Рои се, защото има криза на представителство в дясното пространство. Така е, защото десните политически сили се опитват да представят управленията на Костов и на Сакскобургготски като успешния период на българския преход. Докато според избирателите в криза е самата политика на прехода, както и носителите на основните реформаторски проекти. И в този смисъл в криза е десният проект, сегашният модел на българския преход. Големият въпрос е кой може да представи алтернатива на този сегашен модел. Тук е шансът на левицата да предложи друг модел, друга политика и да свърже този модел с европейската интеграция на България.
- Докога ще продължава тази криза на представителството?
- Може би до края на мандата на този парламент. И ще видим в следващия парламент какъв продукт ще даде тази криза. Вляво няма съмнение, че нещата са по-изкристализирали. Десницата сега върви, макар и по специфичен начин, по пътя, който самата левица извървя през първата половина и средата на българския преход.
- Т.е. вляво има стабилна и голяма политическа сила. Дали ще има и вдясно?
- Такава би трябвало да е тенденцията, тъй като толкова фрагментирано дясното пространство не може да остане. Най-малкото поради това, че то няма потенциал да управлява по този начин. Да управлява дясна коалиция, която е раздробена с толкова много лагери, с толкова различни залози и междуличностни противоречия, е малко вероятно. Самият избирател не би гласувал доверие на такава десница. Следователно тя има не повече от година, за да разреши проблема за своята консолидация. Не е казано, че това ще доведе до една партия. Може да са две.
- Ще й стигне ли на десницата 1 година?
- Не. Но през тази година ще трябва да се очертаят линиите на консолидация и най-вече около кой субект ще протича главно обединението на десницата. Дали това ще е СДС с Надежда Михайлова, дали новата партия на Иван Костов, дали НДСВ, или формацията на Стефан Софиянски, е рано да се каже.
- Иван Костов не дава заявки да е център на дясно обединение.
- Но партията на Костов има потенциал, който не бива да се подценява. Костов е силен политик, както и хората около него, така че не бих подценявал шансовете му. Но от друга страна, СДС на Надежда Михайлова държи отворени повече врати, по-диалогичен е, има по-гъвкава коалиционна политика. Тук големият въпрос е кое ще надделее и ще се окаже по-ефективно за избирателя - дали по-гъвкавата коалиционна формула или по-категоричните послания на Костов.
- Според Евгений Дайнов, ако десните партии успеят да си поделят секторите на електората, БСП и ДПС няма да имат мнозинство в следващия парламент.
- Не мисля, че има заплюти ниши и остава само някакъв политически мисионер да влезе в тях. Политическото пространството от гледна точка на избирателя е в движение и няма запазени територии. Рисковано е да се каже, че десницата с това ветрило от формации ще може да спечели сумарно повече гласове, така че да постави левицата в изолация. Широка десноцентристка коалиция е утопия. Затова българският избирател едва ли би рискувал да даде управлението на такова раздробено пространство, за което няма да има никаква гаранция, че ще може да се консолидира в хода на управлението и да управлява успешно.
Ще спечели не този, който предложи множество формации, а който предложи нови политически идеи. В този смисъл една консолидирана левица може да спечели повече гласове и близки дори до абсолютното мнозинство. Има обективна необходимост от такъв проект. Навлизаме в заключителната фаза на българския преход - фазата на практическото интегриране в ЕС с всички произтичащи от това предизвикателства. И този, който даде адекватен отговор на тази фаза, той може да разчита да получи най-много гласове и да състави правителство.
- Но няма как която и да е партия сама да състави правителство. Значи въпросът за съюзника си остава важен?
- Този въпрос ще стои без отговор до последния момент. Дори левицата да вземе гласове, близки до абсолютното мнозинство, тя не бива да управлява сама. Защото проблемът не е просто да се спечелят едни избори, а да се задържи доверието на хората и да има ефективно и дългосрочно управление.
- Пак ли ДПС ще е ключът към следващото управление?
- Следващата управляваща коалиция ще трябва да се изгради около нов управленски проект за интеграция на България в Европа. Ключът може да е и ДПС. Но от това кой ще предложи програма, около която да събере максимално широка политическа и обществена подкрепа, ще зависи и това кой ще е ключът. Предизборните коалиции този път ще трябва да се изграждат върху основата на политика, на принципи, на цели, на конкретни механизми, а не да се създава коалиция, а после да се мисли как ще управлява.
- Ако основната цел на десницата е да не допусне левицата на власт, какво ще й попречи да се обедини?
- Не може основният залог на десницата да е да не допусне левицата да управлява. Това не е достатъчно. Това е негативна енергия.
- Тя проработи на местните избори.
- На някои места. Но това не може да бъде обединяващ момент. След толкова избори българинът много по-внимателно ще гледа това, което се предлага конкретно като политика.
- Все пак не съществува ли опасност от изолация на БСП?
- Не. Единственият риск е, ако самата БСП се самоизолира.
- Как би могла да се самоизолира?
- Ако не предложи качествен управленски проект и достатъчно широка коалиция, в това число и с гражданското общество.
- А ако никой не иска да влезе в тази коалиция?
- Не мисля, че трябва да предрешаваме отговора на този въпрос. Това е преждевременен страх и по-скоро нагнетяване на напрежението, някакъв сценарий, в който левицата да бъде вкарана. Сценарий, чрез който да бъде внушен някакъв комплекс, страх в обществото по отношение на левицата - тя ще е изолирана, тя не може да управлява. А ако левицата предложи качествен управленски проект и се представи добре на изборите, тя няма как да бъде изолирана.
- Кой е автор на този сценарий?
- Този страх се всява от фрагментираното дясно пространство, и то защото самото дясно пространство се страхува, че няма да може да се консолидира. Напреженията са толкова големи, че не могат да бъдат решени вътре в десния двор и трябва плашило от типа "БСП не бива да управлява, защото е нереформирана, левицата ще повтори ужаса от Жан Виденов, ще изхарчи събраните от десницата пари", за да се консолидират. Но с такива плашила избори не се печелят. Това е сценарий, затворен в кръга на политическия елит.
- НДСВ участва ли в този сценарий?
- НДСВ е в малко по-особено положение, защото са управляващи. Едната част от десницата управлява, а другата е в опозиция. Залогът на НДСВ е, ако може, да преформулира своето участие в управлението и то ще търси съюзник за това. Досега основният стремеж на царя беше да се държи извън лявото и дясното като някакъв обединяващ фактор. Но и тази част от мита за царя рухва. Той ще бъде вкаран в играта за една коалиция, за която натискът да е надясно ще бъде много ясно изразен. Вече видяхме по време на вота потенциалните участници в тази коалиция. Това несъмнено е Надежда Михайлова, друг потенциален партньор е Стефан Софиянски. Голяма въпросителна има около Иван Костов.
- А "Новото време"?
- "Новото време" е подставена алтернатива. Думата подставена предполага сценарий. Може "Новото време" да възниква спонтанно, но хората там са вътрешна алтернатива на царя. Те са алтернатива, която е обречена да бъде с царя. Те са нещо като по-младото, по-радикалното му "аз". Излиза, че те излязоха от НДСВ, за да могат пак да се коалират с царя. Това не е необичайно в политиката. Просто те разширяват възможностите. Това са спасителни сценарии, за да могат да съберат разочарованите гласове и да не се оттекат съвсем.
- Дебатът за Велико народно събрание част ли е от този сценарий?
- Да. Залогът е такъв - левицата да бъде ако не блокирана, то поне забавена в своето връщане във властта. Сценарият ВНС е много удобен за част от десния елит и особено за този на НДСВ, защото дава възможност за неговото възпроизводство. Така ще се размие представянето на изборите, големият дебат за отговорността и какво предлагаш в икономическата и социалната област. Ще се измести този дебат в това къде да е следствието. Това е класическо пренасочване на интереса на обществото. От това най-много полза има царят и неговото обкръжение.
Председател на ЦК на ДКМС - сега социолог.
Иначе казано - КОМУНИСТ!