|
"НАТО ще замени ООН", писа пак тогава Уилям Кристъл, председател на "Проекта за нов американски век" - влиятелен мозъчен тръст, свързан с администрацията на Буш. Докладът бе представен пред американския Сенат по повод изслушванията за разширяването на алианса със 7 нови членки, сред които България. НАТО трябва обаче да бъде реформирана, като се въведе гласуване със супермнозинство вместо сегашната система на единодушие, посочи Кристъл по-нататък. Докладчикът предложи също в НАТО да се институционализира "коалицията на желаещите".
ООН беше
съпътстваща жертва на войната в Ирак
Световната организация бе не само пренебрегната, но членове на Съвета за сигурност бяха подслушвани от американците и британците. Впрочем никой от тях не посмя да драматизира случилото се. Постоянният ни представител в ООН Стефан Тафров надмина всички с коментара си "Да те подслушват е престижно". После се оказа (разкритията са на бившата служителка от британското разузнаване Катрин Гън), че Тафров не е бил подслушван, шпионирани са били "колебаещите се" страни Ангола, Камерун, Чили, Мексико, Гвинея и Пакистан...
Подслушвани се оказаха генералният секретар на ООН Кофи Анан, както и ръководителят на оръжейните инспектори на ООН Ханс Бликс и неговият предшественик Ричард Бътлър. Бликс каза тези дни по адрес на България, че е опозорила Съвета за сигурност на ООН заради войната в Ирак. "Смятам, че авторитетът на Съвета за сигурност на ООН е сериозно накърнен от три страни плюс една - САЩ, Великобритания, Испания и България, които решиха да поемат върху себе си отговорността за започването на война въпреки факта, че повечето членове на съвета искаха продължаване на инспекциите. Така че всъщност те пренебрегнаха авторитета на мнозинството и създадоха диктат на малцинството", каза Бликс.
Тафров реагира на тези обвинения, като обясни, че до гласуване на резолюция не се е стигнало, така че не може да се говори за опозоряване на съвета. "Войната щеше да започне така или иначе, тъй като бяха струпани войски на коалицията", заяви той. Казват, че българите сме имали практично чувство.
През последните месеци срещу ООН се води очевидна медийна кампания, най-силните аргументи на която са
корупцията около програмата "Петрол срещу храни"
Тази програма, осъществявана от ООН между 1996 г. и 2003 г., позволи на Ирак да използва 3.42 милиарда барела суров петрол като разменна монета. 300 милиона барела всяко шестмесечие. С течение на годините проектът се разпростря и за други стоки от първа необходимост.
На теория ООН контролираше вида стоки, които Ирак можеше да си достави в замяна на своя нефт. Но Багдад имаше картбланш да избира фирмите доставчици. САЩ и Великобритания, които твърдо се противопоставяха на режима, получиха по този начин само трохи от сделките за десетки милиарди евро.
Друг кръг от двадесетина страни - сред които Русия, Китай, Франция, се смята за облагодетелстван от благоразположението на режима, за да доставя пшеница, лекарства, стругове... Договори, осъществявани според волята на баасисткия режим, който всъщност е предлагал разменна монета срещу подкрепа за вдигане на ембаргото.
В този период въпреки ембаргото Саддам Хюсеин използваше до съвършенство частицата свобода, която международната общност му оставяше. Основният механизъм, чрез който режимът пълнеше касите си, беше следният: фирмите, които са доставяли необходимите на страната храни, лекарства и оборудване от първа необходимост, са били помолени от иракските власти да завишат цените си с 10%. Тези 10% фирмите е трябвало да преведат в банкови сметки, посочени от иракските власти. От средата на 2000 г., когато започва да функционира тази система, режимът вероятно е присвоил около 2,3 милиарда долара, изчисли неотдавна "Ню Йорк таймс". Така Ирак се напълнил с негодна техника и лекарства с изтекъл срок - още едно престъпление към иракския народ. Твърди се, че Джеймс Бейкър изтъква това като
причина Багдад да не връща дълга си към България...
Под подозрение попадна и ръководителят на програмата "Петрол срещу храни" Бенон Севан, арменец по произход, който фигурира в списъка на в. "Ал Мада" като получател на "купони" за 14.2 милиона барела петрол. Севан отрича да е извършил нещо нередно.
Само че генералният секретар на ООН Кофи Анан бе принуден тези дни да сформира независимата комисия, която да разследва твърденията за корупция и лошо управление в програмата на "Петрол срещу храни". Знам, че в секретариата има много неща, "заметени под килима", което не е правилно, призна той.
Освен "Ню Йорк таймс" поне още един влиятелен вестник ползва документи на иракската администрация около петролния скандал, до които никой друг не се е добрал. "Уолстрийт джърнъл" публикува поредица от компрометиращи материали не само за Бенон Севан, но и
за Коджо Анан - син на Кофи Анан
от първия му брак, който също е заподозрян, че се е облагодетелствал от програмата като служител на базирана в Швейцария привилегирована фирма доставчик на име "Котекна". В групата на заподозрените влиза и египтянинът Факри Абелнур, роднина на Бутрос Бутрос Гали - бившия генсек на ООН преди Анан.
Успоредно с петролния скандал преди десетина дни избухна друг, на пръв поглед по-малък, но също поставящ ООН в най-неблагоприятна светлина. Става дума за изгубената "черна кутия" на самолета "Фалкон", свален с ракета на 6 април 1994 г., в който загинаха президентите на Руанда и Бурунди. Този път френски вестник - парижкият "Монд", писа, че "черната кутия" на фалкона е била изпратена до щабквартирата на ООН в Ню Йорк, след което повече никой не я е видял. Вестникът обвини ООН, че пречи на френското разследване на катастрофата, което се провежда от името на роднините на френския екипаж на самолета.
Самолетната катастрофа предизвика кланета между племената тутси и хуту, отнели живота на 800 000 души. Смята се, че този геноцид е изключително голямо петно за ООН и лично за Кофи Анан, който ръководеше миротворческите операции в региона по онова време.
В предаването си "Дипломатик лайсънз" Си Ен Ен показа прелюбопитни кадри. В първия запис говорителят на ООН Фред Екхард категорично отрече ООН да има нещо общо с "черната кутия" и даже се пошегува - "ето я тук, под масата". На втория ден Екхард звучеше по-малко уверен. На третия ден говорителят с променено лице призна, че ООН са открили "черната кутия" забравена в един шкаф. Почти като в комедия с Лесли Нилсен.
"Трябва да призная, аз бях също толкова изненадан, колкото и вие, че тази кутия съществува, още повече че е била в тази сграда.
Това е гаф, първокласен гаф",
призна висшият служител на ООН. Световната организация няма нито капацитет, нито правомощия да изследва "черни кутии" от самолети и обвиненията на френския съдия Жан-Луи Брюгер, че "ООН пречи на разследването", изглеждат основателни.
Сякаш всичко това не е достатъчно, тези дни ООН сервира още един грамаден гаф. Буквално часове след атентатите в Мадрид на 11 март правителството на Хосе Мария Аснар успя да прокара резолюция на Съвета за сигурност, която осъди баската сепаратистка организация ЕТА като виновник за атентатите. Испания е непостоянен член в съвета и тази година.
Наблюдатели веднага забелязаха, че Съветът за сигурност има практика да осъжда подобни терористични актове, но рядко се ангажира да осъди автора им преди участието на обвинената организация да се докаже. А в случая от пръв поглед личеше (най-вече заради мащабите), че вероятният автор на атентатите са ислямисти от "мъглявината" "Ал Кайда", а не ЕТА.
Буш обаче много искаше да помогне на Аснар да спечели изборите. Американският постоянен представител в ООН Джон Негропонте отказа да коментира хипотезите, че зад експлозиите в Мадрид може да стои "Ал Кайда", а не ЕТА. Другите 13 членове на Съвета за сигурност сякаш също
заложиха на Аснар и Буш.
Ден след изборите, на които Аснар бе наказан за лъжите си, постоянният представител на Испания в ООН Иносенсио Ариас изпрати писмо до Съвета за сигурност, в което призна, че страната му не е сигурна дали наистина баската сепаратистка организация ЕТА стои зад атентатите. Веднага след това Кофи Анан контраатакува и разкритикува поведението на испанското правителство. Според Анан първоначалните твърдения на Мадрид за вината на ЕТА са показали проблемите, които могат да възникнат, когато се действа прибързано. По думите му членовете на Съвета за сигурност също са се почувствали неловко, след като стана ясно, че следите сочат към ислямски екстремисти.
Добре поне, че България вече не е в Съвета за сигурност - един резил ни се размина. Но все пак: какво става с ООН?
|
