Levi Straus, Diesel, Espirit, Miss Sixty са само част от световните производители на джинси и облекла от деним, които работят с български шивашки фирми. Сред модните къщи, изнесли производството на модните си линии в чужбина и работещи с наши изпълнители са Benetton, Triumph, Burberrys, Max Mara, Escada, Mango, Prada, Garry Weber, Zara, Hugo Boss, Armani, Joop, Kanda и др.

Пловдивска фирма изработва спортните обувки на световноизвестни футболисти и тенисисти.

Маратонките, футболните обувки, мокасините са с марка Diadora и се произвеждат в България от фирма "Валео". Представителят на Diadora Димитър Христолов, който е и президент на ПФК "Ботев", от 13 години шие у нас обувки на ишлеме за голямата италианска фирма за спортна екипировка. Преди да започне бизнеса, той е живял в страната на Ботуша. Там се запознава с представителите на Diadora и започва да работи за тях. "Валео" шие само спортни обувки.
"Дрехи не се произвеждат у нас, защото платовете и материалите трябва да се доставят от чужбина, а това е скъпо и рисковано начинание", обяснява Христолов. Пък и в Китай и Виетнам има изобилие от платове, затова компанията предпочита да шие дрехите там. Вносните платове са основната причина родните ни фирми да не успяват да пробият със собствени колекции навън, твърдят от Асоциация на износителите на облекло и текстил. Най-качествените платове идват от Италия, Франция и Турция.
"Валео" работи в няколко цеха в Пловдив, Сопот и Гоцеделчевския регион. Шият маратонки, футболни обувки, обувки за колоездачи, мокасини. "Правим и работни обувки, но тъй като се предназначени за износ в Евросъюза, са толкова луксозни, че могат да се носят и в ежедневието", казва Христолов.
Материалите се внасят от чужбина. Кожите идват от Аржентина- в производството най-много се използва естествената телешка кожа. Материалите- конци, лепила и други компоненти също се доставят отвън, но всичко влиза в производството след като е тествано в лабораториите на италианската компания. В България се извършват само операциите по шиенето. В производството са заети около 1500 души, повечето са жени. Тежката работа се извършва от машините, обяснява Христолов. Условията на труд са добри, плащаме навреме, казва той. И уверява, че работничките не работят извънредно, защото производството е организирано по график.

Средната заплата е 200-250 лв.

В цеховете на "Валео" има три агрегата, всеки от който прави по 1000 чифта спортни обувки на ден. Така дневно фирмата прави 3000 чифта маратонки. Отделно от това се монтират и 1000 чифта обувки- те идват с готова подметка, а тук само се шият. С футболни обувки, произведени в Пловдив, са обути италианските национали Кристиян Виери и Филипо Индзаги, както и капитанът на "Манчестър Юнайтед" Рой Кийн.
"От работа на ишлеме трудно може да се забогатее. Този начин на работа само поддържа огъня в бизнеса и помага за откриването на нови работни места...", твърди старозагорският бизнесмен Веселин Станчев, чийто модна къща "Голди" от четири години работи за италианската компания "Манифактура дел Норд". "Голди" е специализирана за изработка на дамска конфекция. Има 80 работници- най-вече шивачки, а е започнала едва с десет жени. В началото работели за гръцки и немски търговци. На няколко пъти се "опарвали". Поръчителите внезапно правели рекламация за качеството и искали жестоки неустойки, съобразени със заплащането в страните от ЕС.
С италианските контрагенти се запознали случайно, постепенно спечелили доверието им със спазването на изискванията за точно изпълнение на моделите и неотклоняване от дадените модели. В момента "Голди" изработва по 10-12 000 бройки дамски панталони и поли, блузки и цели тоалети, повечето са с етикети на "Max & Co". Пред приключване е серията за колекцията "Пролет-лято" на 2004 година, предстои да започне изпълнение на поръчката за "есен-зима". Италианците доставят всичко: платовете, копчетата, циповете, конците, допълнителните материали. Работничките са на пълен работен ден, трудът им се плаща по възможно най-добрите за шивашкия бранш разценки, спазват се всички изисквания за охраната на труда, обясняват от компанията. Извършва се пълен контрол на място. Четири жени проверяват всяка бройка преди опаковането й, а италианците проверяват изборно в централния си склад.
"В Старозагорска област има поне 350-400 шивашки фирми, но само десетина са членове на местната търговско-промишлена палата", отбелязва Станчев, който е бил председател на сдружението до преди няколко години. "Опитваме се да бъдем изрядни не само към контрагентите от Италия, но и към служителите си, като ги осигуряваме така както е по закона. Лошото е, че

много трудно се издържа на конкуренцията, работеща в сивата зона

на икономиката. Минимум шест месеца минават докато една шивачка стане майсторка, докато усвои тънкостите на професията, а след това винаги има някой, който да предложи по-висока заплата и тя бяга..."- допълва той. За съжаление според него твърде малко се прави от държавата за малкия и среден бизнес, въпреки многото хвалби от страна на управляващите. Станчев сочи конкретен пример. Преди три години модна къща "Голди" кандидатствала за средства по един от проектите на програма ФАР, за да получи средства, с които да разработи собствена система за качество и да я внедри. Изтекли цели три години, докато най-после чиновничка от МРРБ пратила отговор. На английски език. И разбира се отрицателен, защото междувременно от ЕС се отказали да финансират подобни проекти.
"В България се работи по три вида ишлеме, които дават различна степен на ангажименти на шивашкото предприятие. Ние предлагаме т.нар. пълно обслужване - получаваме платовете и новите модели на диск, а връщаме готов продукт", каза търговският директор на "Ботевтекс" Богдан Станчев. Фирмата е вторият по големина работодател в Ботевград и се е специализирала в производството на мъжки и дамски панталони. Шият по 1 млн. броя годишно и скоро производството и броят на заетите ще бъдат увеличени. "Наложихме специализация на производството, както и повечето фирми го правят заради една основна причина. Когато превключваш от един вид изделие на друг, продуктивността пада с близо 20 на сто. Докато се настроят машините и работниците", допълни Станчев. "Пълното обслужване също крие доста рискове - клиентът може да върне поръчката заради лошо изпълнение или да не хареса използваните от нас материали. Но това се случва много рядко", допълни Станчев. В същото време клиентите плащали добре. Директорът не крие, че е възможно на един етап фирмата да разработи своя собствена колекция, но засега това е само проект.

Ишлемето е просто етап в развитието на една малка фирма,

считат от Асоциацията на износителите на облекла и текстил. "Очакваме делът му да се увеличава в следващите години, заради близостта на България до Европа. Досега голяма част от производството на маркова конфекция в Европа се шиеше в страните, които сега се присъединяват в ЕС. Себестойността там ще се повиши заради поскъпването на труда, което автоматично ще насочи поръчките към Балканите", коментира Деница Пейчева, изпълнителен секретар на асоциацията.
70% от цената на едно изделие е трудът. 5-6 евро на брой струва изработването на панталон от луксозния клас. Причината толкова фирми у нас да шият за чужди компании била, че много малко наши предприятия могат да си позволят да разработват собствени колекции, да купуват скъпи материали от чужбина. Много трудно и скъпо е да се разработва маркетингова стратегия и да се излезе на пазара със собствен продукт. Много от шивашките цехове у нас така и не надживяват този период. "Започваме проект за квалификация на мениджъри на средно и високо ниво. Голяма част от фирмите имат спешна нужда от управленски екипи", допълни Пейчева.
И въпреки всичко, все повече стават предприятията, които се опитват да пробият на запад със свои продукти. Печалбата за собствени колекции е доста по-голяма от тази на ишлеме. Проблемът обаче е свързан с липсата на добри дизайнери. "Завършващите моден дизайн у нас мечтаят за кариера на Карл Лагерфелд, а не за работа в производството. В бранша има голям глад за дизайнери," оплакват се производителите.

Каре:
Износ на текстил и текстилни продукти

Година	Сума	Дял от общия износ
1998	$ 393 млн.	9,4 %
1999	$ 523 млн.	13,1 %
2000	$ 830 млн.	17,3 %
2001	$ 1,060 млрд.	17,8 %
2002	$ 1,265 млрд.	24 %
2003	$ 1,500 млрд.	20 %

Данните са на Асоциацията на износителите на облекло и текстил

Блиц

Богдан Станчев:

България има шанс да стане лидер в шивашкия бранш на Европа

- Г-н Станчев, какви са шансовете на нашите фирми и на страната като цяло да привлече повече поръчки от сериозни фирми в текстилния и шивашкия бранш?
- Тенденцията е целият текстилен бранш да се изнесе в Югоизточна Европа. От няколко години Германия и Франция нямат шивашко производство, то е изнесено в трети страни. В момента България и Румъния са най-атрактивните пазари, като дори съседите позагубиха малко от своята конкурентоспособност. България е във фазата, в която има много добри тенденции за развитие. В следващите 5-10 години нашият бранш няма от какво да се притеснява, според мен.
- А как стои въпросът с конкуренцията на азиатските фирми?
- Клиентите, разбира се, търсят по-ниска цена на продукта и масово производство. Китай е една огромна индустрия. Не бива да забравяме обаче, че големите европейски модни къщи разчитат също така на сравнително кратки срокове на доставка и на много отговорно спазване на изискванията за качеството, което е нашето скрито оръжие. Сериозните производители в България - тези, които инвестират в качество и нови технологии имат голямо бъдеще.
- Подготвен ли е браншът за изискванията на Европейския съюз?
- Частично. По няколко причини. Част от фирмите са подсигурили всички машини, които са необходими за производството им, но организацията им все още не е пригодена към този тип производство. Говорим за едно максимално оптимизирано производство. Това е въпрос на мениджмънт и на време. Както навсякъде по света, гъвкавостта и оптимизацията на разходите е водеща.