|
А иначе, като изключим подозрението, че депутатът Борислав Китов, огласявайки n-тото по ред предложение за ремонт на избирателните закони, се опитва да привлече общественото внимание, намерението да се започне обществен дебат за избирателните закони, е напълно уместно.
Година и три-четири месеца преди следващите парламентарни избори е съвсем удобно време да се обмисли начинът, по който да се напише един по-добър "електорален конспект". Така че тези, които ще се явяват на изпит по него, да не се класират само заради апаратните си умения или в резултат на приятелски, колегиални или бизнесконтакти с конструкторите на депутатските листи.
Голямото "но" в случая е, че надеждата да се случи нещо в тази насока се смалява все повече. От една страна, защото незнайно как промушилият се на първо четене Избирателен кодекс на нововремците затъва необратимо в парламентарния фризер. А след като и те официално се разделиха с НДСВ, шансовете им да видят президентски указ за обнародването на може би най-добрата си законодателна идея стават все по-незначителни.
Въпросният Избирателен кодекс, предвиждайки половината депутати да се избират по мажоритарен принцип и правото на избирателите в някои случаи да подреждат листата с партийните кандидати, сигурно би посъживил
еднообразния сериал на българските избори
А и би направил подбора на бъдещите ковачи на закони малко по-качествен.
От другата страна на везните обаче натежава съвсем прозрачният интерес на партиите ни да запазят и, ако могат, да циментират законотворческите си постове. Заедно със солидните депутатски заплати, държавните БМВ-та, задграничните командировки и гъдела на властта.
И затова прозрачните правила на играта едва ли ще станат приоритет и на този парламент.
Един от начините например да се подпъхне някоя допълнителна карта в изборното тесте е възможността да се продължи с вписването на "мъртви души" в избирателните списъци. След последните парламентарни избори от 17 юни 2001 г. ЦИК констатира, че при население 7,79 млн. към момента на изнасянето на списъците в тях са записани 6,97 млн. души с право на глас. Колкото и грубо да бъдат коригирани тези числа с непълнолетните, поставените под запрещение, напусналите страната, няма как обективно избирателите да надхвърлят 6-6,2 млн. души. Което означава, че ако всички записани се бяха явили пред урните,
700-900 хил. от тях щяха да са фантоми
Само че подобен фокус съвсем не е безобиден, тъй като именно на основата на завишения брой избиратели някои райони получиха повече мандати. А съответните партии - повече депутатски места.
Друг начин е практикуваното от ДПС прибягване до гласоподаватели гастрольори, пристигащи с автобуси в деня на избора. Което поставя отделен, но много важен проблем - този дали лицата с двойно гражданство, които понякога могат да наклонят везните в полза на една или друга партия, наистина трябва да бъдат прибавяни към определен избирателен район. Третият начин да се измъкне някой допълнителен мандат, особено за партиите, които са около изборната бариера, е, като се калкулират и гласовете на българите зад граница. При последните избори тези гласове се вляха в Добрич, Монтана, Разград и Сливен. Но само оттам ли емигрират българи? Освен това при досегашните избори не се предвиждаше съдебен контрол на условията и реда за гласуване на българските граждани в чужбина, което само по себе си е нарушение на конституционните норми и принципи. По този начин например може да се окажат избиратели лица, притежаващи невалидни лични документи. Или пък такива, които са загубили българското си гражданство или пък нямат постоянно местожителство в България.
Тези проблеми никак не са за подценяване, защото те
могат да деформират вота
Но засега никой не дава признаци, а и желание да предложи някакво решение.
Това едва ли е случайно. След последното роене в парламента, като изключим БСП, всички останали евентуални кандидати за 40-ото народно събрание изглеждат все в зоната на повишения риск - около изборната бариера. Затова май никой от тях не гори от желание да си отреже възможността за задкулисни маневри, договаряния и хазартни трикове.
Е, какво чудно има тогава, че всички приказки за принципни ремонти на избирателните закони тежат колкото обещанието за оставка на министър-новодомец?
