|
В Богомилово, на 7 километра от Стара Загора, досами върха на хълма, който е боднал небето, се белее триетажна къща. До нея води изровен път, предвидливо е кръстен улица "Скалиста", по който джип 4х4 би бил в стихията си. Над гаража каракачанска овчарка се опитва да скъса синджира. Подмамени от нейния гневлив лай, незнайно откъде се пръкват 4 любопитни дакела, а след тях ситни тримесечно гонче.
След малко тази менажерия се пръсва от виковете на ненадсвирения и ненасвирилия се кларнетист Иво Папазов - Ибряма. Посреща ни и ни повежда по стълбата, която е устремена право към върха. Сигурно му е приятно да я катери - така и той стъпало по стъпало е изкачвал върха на музикалната слава. В световната музикална енциклопедия е записан като музикант на 2002 г. В музикалните среди е известен като човека, който два пъти не изсвирва мелодия по един и същи начин и който винаги свири със затворени очи. Джазовата му пиеса "Хитър Петър" е създадена през 1984 г. и
след 20 години още е номер едно,
като при това оценката е не на критиката, а на джазмените в Ню Йорк. Издал е десетки плочи, касети и дискове по света. Сигурно друг с неговата слава би предпочел да живее в някой космополитен град. Не за световен град, дори и за София не помисля Иво Папазов да сменя селото, в което вече живее над 20 години - харесва му тукашната атмосфера, "мирише" му на първичност и страсти, които раждат истинската музика.
Докато сме на последното стъпало, Иво казва: "Навремето тая къща я построих за 45 дни. Въпреки че и досега съм най-търсеният музикант, не мога да си помисля, че днес е възможно да построя такава къща." Още от вратата се озоваваме в огромна механа - личи си, че като е проектирал дома си, стопанинът е отделил подобаващо място за многобройните гости, които често го спохождат. Годините не са го променили - и до днес не може без хора. Иначе походката му е бавна и тежка и добре, че подът е теракота - ако бяха черги, сигурно съпругата му, народната певица Мария Карафезиева, нямаше да насмогва да ги оправя след него.
И днес в тях е върволица - едни го канят да свири на сватби, други - за да уточняват турнета или записи на поредния диск, някои се отбиват да му покажат нов кларнет или пък да им покаже как да свирят (като че ли става само с показване), а четвърти просто идват на лаф-моабет.
Запазено място има режисьорът Андрей Слабаков,
който, дойде ли в Богомилово, и от вратата кани стопанина да хвърлят такъмите, та да "избият рибата", и скулпторът Вежди Рашидов, с когото са приятели още от детските години, прекарани в Кърджали. Иначе в дома му напоследък е зачестила и една друга категория - тези, които искат да им помогне с пари. На тоя дава за хляб, на друг - за въглища. Комшията му работи в Италия. Дошъл си, върнал борчовете, дето ги направило семейството му... и останал без пари. Иво му дал 200 евро, та да може да отиде пак, а ще ги връща, когато може.
Точно над масата е разположено огромно пано, на което оркестърът на Иво "Тракия" лудее и свири на някаква сватба. Прилича на дърворезба, но цялото е от гипс, който е оцветен в различни багри и наподобява релефна картина. "А-а-а, навремето го прави един художник, ама докато го довърши, едно буре вино изпи", с радост за паното и с мъка за виното вметва Иво.
Оттук насетне жена му подхваща свой разказ: "Беше есента на 1989 г. Предлагаха ни да емигрираме в Канада. Отказахме. После
в Ню Йорк ни подмамваха с шестетажно блокче
- за всеки един от оркестър "Тракия" по етажче. Въобще не дадохме дума да се издума - върнахме се. И сега понякога ми минава мисълта защо. Зарадвахме се на промяната. А сега какво?" И очите й се насълзяват. Защото пак говори за къща: "Преди две седмици мафиотите вземаха на сина ми къщата за 2000 лева. Пребили го от бой и той подписал, че прави дарение. Сега ходим по съдилищата и се чудим как да се оправим. Навремето си купих кола от Германия. Лишавала съм се, три месеца децата си сами оставих тука и ми я откраднаха." Ибряма я допълва: "С Желю Желев и Ахмед Доган бяхме. И при всички правителствени коли точно нашата вземаха." После маха с ръка примирен: "Това ще се оправи, не е болка за умиране."
Така си върви животът на музиканта в тая селска къща сред приятели, прозата на ежедневието и не толкова дребни ядове. Затова и тук музика не може да твори. Като го хванат мъките на творчеството, бяга в Балкана. От няколко години си е купил къща в Радунци - на тишина и спокойствие. Там твори музика, а за отмора броди из Балкана с пушка в ръка.
Папазов сам се определя като самоук музикант,
който не познава нотите. Композира музиката си нощем. Става в 1, в 2, в 3 часа - когато му дойде вдъхновението. Тананика си мелодията, записва я на касетофона, после я пуска на оркестъра си "Тракия", разсвирват се, импровизира, добавя нещо, друго отхвърля и така, докато най-накрая стане, както той си го разбира.
И колкото повече от тайните си разкрива музиката пред него, толкова по-недоволен става.
Вече две години прави последния си диск. И държи да е пипнат и нагласен. Свири, повтаря, зачерква, пак повтаря и не му харесва, от хубаво по-хубаво иска да стане. Ням свидетел на раждането на този диск е къщата в Радунци. Защото по думите му "горе" има и свободно време, има и тръпката, оная - да направи хубава музика, да има кой да купува дисковете заради това, което свири, да го покани да направи концерт заради оригиналните ритми, да го аплодира публиката.
Сега обаче Иво Папазов рядко ходи в Балкана. И ловът, и музиката са останали на заден план. Сигурно го няма стимулът. А може би и конкуренцията. Тя си идваше естествено едно време, когато музиканти и певци се надпяваха и надсвирваха на фестивала в Стамболово пред половин България и публиката сама определяше своите любимци. Сега няма пари. Преди две години се събрали няколко известни музиканти, потропали на портата на Ахмед Доган, дал им пари и направили фестивала в Стамболово. Оттогава пак го няма.
А в чужбина още питат Стамболово съществува ли
Другата му болка е, че не може да се яви на конкурс за българска музика. Има всякакви - за естрада, за чалга, "Пирин фолк", "Тракия фолк", но за истинска народна музика няма. И тук изрича за някои еретичната мисъл, че трябва да се въведе цензура, защото в така наречената ни народна музика нито българското е българско, ни турското - турско, ни гръцкото - гръцко, изобщо нещо като нищо.
Преди известно време решил да прави концерт в зала 1 на НДК, която два пъти преди това се е пукала по шевовете, когато е свирил. Отлагали концерта няколко пъти, после внезапно го преместили в зала 2. Половината с купени билети останали навън.
Наскоро пък наша компания издала диска му в Берлин. У нас дошли 200 броя на цена ... 25 лева. Тия дни правил сценария за новия спектакъл на Нешка Робева. В него има циганска сватба, а то такава не само на сцената, но и в живота без убийство бива ли? И докато работили, Нешка го попитала: "Къде ти е дискът, да си го купя?"
И се ядосва, че го продават в чужбина, а не и тука: "Ами нали тука трябва да остане тази музика, защо в чужбина, бе, защо в чужбина..." И леко повдига завесата: "Като гледам кларнета, понякога ми се отщява. Но това е само докато барабанистът ми подаде удара с палките. Много работа има, докато стигнеш дотам, да се отвращаваш от инструмента."
И неусетно стигаме до класацията "Направено от българин". Иво казва без завист и злоба, че тая класация трябва да се разшири. От нея излизало, че Теодосий Спасов не е направил нещо, Иво Папазов - и той не направил нищо, пък и колко още музиканти.
Най-дългото му турне е четири месеца
- разбира се, в Щатите, а това е по силите на малко световни звезди. С френетичен възторг са свършвали концертите му в Англия, Франция, Холандия, Австралия, касетите и дисковете му са издадени в десетки хиляди тиражи по света. Но Ибряма никога няма да може да си представи, че ще замени свиренето на сватба за което и да било концертно изпълнение, в която и да било зала. Защото според него в сватбата се "влага много музика". А в залата тая тръпка я няма. Когато тръгнали на първото си задокеанско турне, знаели че ще изнасят концерти. Преди пътуването Иво и оркестърът два дни свирили по сватби - да се насвирят, защото залата и костюмираната публика ги плашели с непредсказуемостта си. И до днес, след толкова успешни турнета смята сватбите за единствената школа, която може да те направи голям музикант.
А магията на музикантската тръпка Иво Папазов е получил още 9-годишен. Започнал да учи акордеон, щото според баща му бил малък за кларнет - щял да увреди здравето му. Но той скришом посвирвал. Такава била родовата традиция. Родът му води началото си от Дедеагач, местят се в Джебел, после в Кърджали. Прадядовците му са зурнаджии, но дядо му станал първият кларнетист. Отишъл навремето на големия Гюмюрджински пазар, някакъв търговец на инструменти продавал кларнети и
старецът предложил... крава за кларнет
Може сделката на някои да се струва неизгодна, но чрез нея за пръв път кларнет се появил в Тракия. Оттогава от тоя род деца, внуци, чичовци, братовчеди - все са с кларнета. И дядо му сложил началото на традицията - роди ли се момче, кларнетист да е.
Един колега на баща му чул да свири кларнет в къщата им, пък ни брат му там, ни баща му. Така конспирацията била разкрита и Иво се озовал ... в музикалната школа.
След това започнал да свири по сватби и в осми клас напуснал училището. Щото не издържал да си губи времето. Единственото изключение от рода е малкият син на Иво Папазов, Христо. Започнал да свири и баща му го спрял: "Или ставаш номер 1, или няма смисъл да започваш." Сега Христо учи в техникума по информатика в Стара Загора.
Касетите на Иво Папазов се продават още от 1976 г. Хората ги правели нелегално. Наскоро в Търново една 45-годишна жена му целунала ръката и му благодарила, защото с неговите касети и снимки навремето направила добри пари.
Пътят към световната слава му показал Милчо Левиев.
Огнян Видев, джазкитарист, но и изпълнител на народна музика, дал касета с изпълнения на кларнетиста на Милчо Левиев. При следващото си посещение в родината джазменът отседнал в "Тримонциум" и поискал среща с Иво, който свирел с оркестъра си на сватба в едно пловдивско село.
С него дошъл и Джо Бойд, импресарио на "Пинк Флойд"
И англичанинът сякаш попаднал в друг свят - цигани, шарения, пълни маси, игра до полуда и свирни до зори. Къде ли да види такова нещо на Запад? Джо Бойд останал десетина дни. Накрая казал - искам да направим нещо съвместно с вас, обаче в Америка. Идеята му била добра, като се изключи тоталитарният проблем с визата за САЩ. По два пъти на ден и Иво, и оркестърът ходили до София, сутринта в Държавния съвет при Георги Джагаров, после обратно в милицията в Стара Загора за някакъв документ, после с документа пак в София. И както си беше редът в ония години, най-напред трябвало да минат през Съветския съюз. Все пак, малко преди 10 ноември ги пуснали за пръв път в Щатите.
Талантът сигурно трябва да е предизвикателен и предизвикван, за да се покаже. И е преди всичко борба. Дали е успял? Не обича тази дума, но се е борил да го направи. Навремето искал да свири като Петко Радев. Направил го и ... не го задоволило. После започнал джаз, защото видял, че може да се направи още нещо в синхронизацията на инструментите. През 1987 г. в зала "Универсиада" за пръв път пред родна публика изсвирил "Хитър Петър" и го освиркали. След концерта се разплакал и получил нервна криза. Сега му е останала утехата, че създаваното с години може да рухне само в един миг.
Та така в ежедневните неща и с големи творчески паузи прекарва Иво Папазов дните си в Богомилово. И очаква да го споходи тръпката, та да хване към Балкана, сред спокойствието, което ще роди неговата музика.
|
|
|
|
|
|
|