|
Децата ни все по-често стават както жертва, така и субект на насилие. При това долната възрастова граница на участниците в криминалните хроники пада. Момчета, които нападат с оръжие чейнджбюро, "за да си купят компютър", четиринайсетгодишни девойки, които убиват връстничка, "защото била по-хубава", пияни ученички, които искат някому просто "да разкажат играта" - това са социално-психологически симптоми, които ни тревожат като родители.
Проблемите на юношите винаги са актуални,
но във времена на социална нестабилност и девалвиращи морални ценности се изострят. Лошите микросоциални условия стават източник на психотравми. Подрастващите се оказват по-податливи на стресовите ситуации в семейството и обществото.
Всички ние преживяваме личните и обществени драми на гърба си, но юношата е склонен към радикални реакции вследствие психическите и физическите особености на възрастта си. Не случайно сред най-младите наркомани броят на случаи с насилие е 50-60% по-висок, отколкото при по-възрастните.
Няколко са обстоятелствата, които силно влияят върху картината.
От една страна, задълбочава се икономическата поляризация. Новото при нея е, че тя добива устойчив характер, което кара по-склонни към девиантно поведение юноши да търсят собствени и агресивни решения на материалните проблеми, които срещат в семейството си. Расте пропастта между тези семейства, които могат да си позволят повечето от това, с което ни изкушава рекламата, и онези, за които
разнообразието в магазина е по-скоро депресиращ фактор
Растат и примерите на насилие около нас, както реално, така и виртуално - новините, филмите и електронните игри непрекъснато демонстрират, че "уреждането на сметки" става по-ефективно с юмруци, отколкото с приказки.
Относно т.нар. фиктивно насилие - във филми, компютърни игри и прочее, сред психолозите има две основни тези. Едната е, че чрез него се отреагира натрупаната агресивност по безопасен за околните начин. Повече привърженици има обаче втората теза - че това насилие подклажда и освобождава естествената агресивност и й дава своеобразно "оправдание" в съзнанието - като нещо, което вече е репетирано там под формата на екранен образ.
Възрастта 11-14 години е изключително напрегнат момент в развитието на индивида. Тогава под влияние на благоприятни фактори (спорт, изкуство, приятелство, и др.) юношата изработва устоите на личността си, върху които надгражда после цял живот. Или обратното - при лошо стечение на обстоятелствата - външни фактори и вътрешна предразположеност, той попада под влияние на авторитети, които развращават и рушат личността. Желанието му да стане по-бързо "възрастен" го кара да пробва най-лесното и най-примамливото от атрибутиката на "възрастното" поведение
- алкохол, наркотици, безразборен секс
Оттук до криминалното е много близо.
Според И.С. Кон на тази възраст "половото развитие е гръбнакът, около който се структурира самосъзнанието на юношата. Потребността му да се убеждава в нормалността на своето развитие се диктува най-вече от същата тази тревожност, и добива сила на доминираща идея".
Физическата и половата зрелост изпреварват социалната с около 5-7 години. И колкото по-голямо е това изпреварване, толкова по-вероятно е конфликтното протичане на въпросния период.
Недостигащият жизнен опит и липсата на морални устои ускоряват процесите на търсене на авторитети, които заместват родителския. Така се създават юношеските групи, в които борбата за влияние и надмощие е с всички средства - физика, облекло, пари, съответстваща "печеност" в речта и поведението. При това колкото по-потиснат е юношата като индивид, колкото по-тежко изживява промените в себе си, толкова по-важна му е оценката на групата, на нейните лидери. Ако тази група е доминирана от лица с агресивно поведение, съчетано с лична харизма, това се превръща в много опасен образец за юношата. Той подражава на лидера, стреми се да му хареса и съответно
се състезава с него по арогантност и агресивност
Или бива лесно употребен - за кражби, сексуални игри и разправа с "врагове". Нерядко става и жертва - поради отказ да участва в някоя проява или просто така, за сплашване и държане на останалите в подчинено положение.
Родителите не трябва да забравят, че на тази възраст подрастващите често са абсолютни опоненти в семейството и крайни конформисти в групата си!
Сексуалното пробуждане прави юношата извънредно чувствителен към собствения образ в очите на избраника или избраницата. Чувството на ярост към "съперника" или "съперницата" може да се отключи значително по-лесно, отколкото у хората с повече жизнен опит.
Агресивният стереотип, създаден от обкръжението - семейство, група, улица, училище, кино, - започва да изглежда като единствена сцена, на която юношата може да разреши проблема си. А разпадът на семейството, в което такива деца вече не откриват ни подкрепа, ни разбиране, ни авторитет, усилва тази тенденция. В резултат на това
противоправното поведение при непълнолетните расте два пъти по-бързо,
отколкото при възрастните. Днес много от т.нар. "трудни деца" се прибират вкъщи само защото няма къде другаде да спят или да се нахранят. Всякаква връзка, понякога дори вербална, между тях и родителите не съществува.
Получава се явление, което учените наричат "дезадаптация". Дезадаптираните юноши най-често извършват или стават обект на престъпление. В зависимост от природата и характера на дезадаптацията психолозите я делят на патогенна, психосоциална и социална.
В случая беше спомената психосоциалната, но има и патогенна такава.
Не трябва никога да забравяме, че децата не са добри или лоши сами по себе си, както и не са глина, на която ние сме скулпторите. Ние, родителите, не можем да отговаряме за всичко. В романа си "Повелителят на мухите" Уилям Голдинг блестящо показа, че агресията е присъщо и на децата чувство. Нашата задача е да бъдем наблизо и да усетим навреме кога трябва да спрем да бъдем диктатори, а само по-възрастни и опитни приятели на порастващото дете.
Как да бъдем добри родители на "труден" юноша
- Няма единна рецепта. Преди всичко - не следвайте определена схема, тя ще бъде разрушена. Бъдете гъвкави. Оставете се на здравата интуиция, като не забравяте: в основата на плодотворния контакт с детето ви е любовта.
- Признайте си честно, че периодът, в който бяхте абсолютен авторитет, е безвъзвратно отминал и никога няма да се върне. Спрете да назидавате, престанете да указвате и заплашвате. С подобно поведение ще разрушите и тази част от доверието помежду ви, която е останала. Психолозите са установили, че след две-три години вашият авторитет отново ще се повиши, а след 5-6 - ще нарасне още, но само ако подхождате към детето си приятелски. Никога не забравяйте, че детето на 14 г. вече не вярва на абстрактни декларации и нравоучения, а гледа вашите действия, статус, стратегии.
- Често неговата поза и жестове подсказват за състоянието му повече, отколкото обичайният протест с думи. Запитайте се: "Защо той реагира така неадекватно? Защо прави обратното на това, което му казвам и което е от негова полза?" Това понякога не е предизвикателство към вас, а желание за контакт.
- Помнете, че една от особеностите на възрастта му е нуждата от риск, който понякога не е оправдан, но се диктува от желанието за самоутвърждаване.
- Запазете чувство за хумор и се постарайте да му внушавате част от собствения оптимизъм.
- Знайте, че всичко, което му се случва - както физически, така и психически, вашият юноша възприема много трагично. Това не е причина да пренебрегвате този трагизъм или да го иронизирате.
- Не се страхувайте да търсите подкрепа от учител, психолог, психотерапевт, когато се налага.
- Ако се стигне до срещи с полицията и прокуратурата, не изпадайте в една от двете характерни крайности. 1) "Сърбай, каквото си дробил, не те познавам вече", или 2) "Моето дете не може да направи това." Покажете му, че сте съгласни със заслуженото наказание, но го обичате и ще го обичате и в бъдеще.
|
|