|
За контрабанда, впрочем, срещу Доктора няма дела.
Осъдиха го за съвсем друго
В четвъртък късно следобяд Хасковският окръжен съд чете "виновен" за Иван Тодоров за въоръжен грабеж и отвличане през 1994 г. Оправдаха го само за задигането на златен часовник "Ролекс". Грабежът се наказва с от 15 до 20 г. затвор. На Доктора дадоха само 5 г. - прокурорът пледира, а съдът прие, че са налице много смекчаващи вината обстоятелства (минало е много време, няма предишни осъждания, ограбеното е върнато). И понеже през 1994 г. Тодоров е лежал 2 месеца в ареста, наказанието му става 4 г. и 8 месеца.
То може и да не остане такова - тепърва ще се проверява от още две инстанции. Доктора и адвокатът му бяха категорични, че ще обжалват. Преди да чуят думата на съда обявиха, че не приемат компромиса, предложен от прокуратурата - Тодоров да бъде признат за виновен, но с по-лека присъда. "Това ще е гражданска смърт, никой няма да поиска да прави бизнес с осъден човек", бе категоричен адвокатът Георги Георгиев.
Така или иначе делото стигна до някакъв финал.
Но финалът не бе най-знаменателното нещо в този процес.
Стеклата се в хасковската съдебна зала публика бе поразена от друго - как магистрати и полицаи разиграха буквално холивудски екшън, за да постигнат очаквания резултат.
Нещата започнаха уж невинно - с недопускането на фоторепортери и оператори в сградата на съда. Случи се в първия ден, за който бе насрочено продължението на делото - 21 април. Дотогава никой нямаше претенции срещу снимките и кадрите. В сряда обаче шефката на съдебния състав Господинка Пейчева разясни, че постановила ветото по две причини - първо, медиите имали достатъчно архивни кадри и, второ, не искала да й пречат на работата.
Изненадите продължиха - коридорът на етажа, където трябваше да се гледа делото, бе пълен със съдебна полиция. А влизането в самата зала ставаше след детайлно опипване с ръчен металотърсач и оглед на багажа (при положение, че същото се прави на входа на палатата). Смайването на публиката стана пълно след като се оказа, че е забранено и доближаването до прозорците в коридора.
"Махни се от прозореца!",
звучеше недвусмисленото полицейско нареждане. Неколцина униформени опитаха да обяснят ситуацията така - няма нищо извънредно, мерките за сигурност са обичайни, а стоенето до прозорците е вредно за здравето - духало и ставало течение.
Но мерките никак не бяха обичайни. Особено след като се оказа, че в хасковската палата обикалят и полицаи, привикани от други градове, включително и столични. Не беше ясно кого пазят и от какви заплахи. Доктора обяви, че не е подавал сигнали да е застрашен (той традиционно си идва в съда с двама бодигардове, по пътя го съпровожда втора кола). В същото време се очакваше процесът да приключи - оставаше да се разпитат само двама свидетели. Единият даде показания сутринта, обясненията на другия бяха прочетени в залата. Но отвън идваха информации, че и сградата е обградена от полицаи. С автомати. Това, впрочем, се оказа вярно.
Оттам нататък събитията се развиха мълниеносно. По обяд съдът обяви, че по искане на прокуратурата ще разпита
анонимен свидетел с идентификационен номер 0108
И изчезна, за да разпитва. А останалите от залата (без прокурора) - журналисти, зрители, подсъдими и адвокати, бяха затворени там за близо 2 часа. Излизане не бе позволено по никаква причина - дори и по физиологични нужди.
След като показанията на анонимния бяха връчени на защитата, а тя не пожела да му задава въпроси, дойде върховият момент. Позовавайки се на твърденията на 0108 прокурорът настоя за преразпит на ключовия свидетел - ограбения и отвлечен през 1994 г. Милослав Кръстев. Макар Кръстев напоследък да живее в Бразилия, се оказа, че в този ден е под ръка. Петнайсетина минути по-късно той се появи в залата, съпроводен от двама полицаи. И обясни, че сам настоял да го охраняват, защото се опасява за сигурността си. Очевидци пък разказаха (а фотографи запечатаха), че свидетелят е изведен от къщичка в задния двор на съдебната палата - точно там вардеха полицаите с автоматите. А по-късно се разбра, че суматохата е била главно заради него. Кръстев е поставен под защита с постановление на прокурор (макар че при започнал процес, според НПК, това трябва да бъде наредено от съда).
Пред съда Кръстев промени за трети път показанията си и даде най-големия коз за осъждането на Доктора - обяви, че лично го видял при заложничеството си преди 10 г.
Защо това свидетелство бе толкова важно?
Защото иначе
обвиненията се крепяха на косвени данни и предположения
Пък и след 10 г. малцина си спомняха точно за разигралите се събития.
А, според прокуратурата, през април 1994 г. се е случило следното. В 0.30 ч. на 2 април 1994 г. Милослав Кръстев (тогава собственик на бар "Фламинго" в Свиленград) бил нападнат от десетина маскирани в центъра на Хасково, набутан в багажника на собствения му "Мерцедес 600 SEL" и откаран в празна къща в с.Марково, на 124 км от Хасково, държан там близо денонощие и пуснат в 21 ч. на 2 април 1994 г. Заедно с Кръстев са отвлечени шофьорът му и двама бодигардове. Задигнати са мерцедесът, златен часовник "Ролекс", златен синджир, златна гривна, слънчеви очила и валута на обща стойност (в момента) 4163 лв. Насилие не е упражнявано.
На 12 април 1994 г. взетото е върнато на Милослав. Според обвинението връщането станало край София. За последно бе обявено, че всъщност се случило в Хасковско (това именно е свидетелствал току преди финала на процеса анонимният 0108, придружавал Милослав). За извършители на престъплението бяха посочени Иван Тодоров (тогава собственик на дискотека в Димитровград), Тодор Дишлиев от Тополовград и "други лица с неустановена самоличност".
Уликите срещу Доктора бяха няколко.
Най-вече, че заложниците са държани в дядовата му къща в с.Марково. Но там по принцип не живеел никой, така че фактът сам по себе си не стига за присъда. Установено бе също, че в ранната сутрин на 2 април 1994 г., около 2.30 ч., в Димитровград, двама полицаи са засекли мерцедес, подобен на задигнатия. А Иван Тодоров имал ключ от колата и обяснил, че е на негов познат. След това ходил да дава обяснения в местното РПУ, където бил задържан за няколко часа и пуснат. И двамата полицаи сега живеят в странство. Единият обаче дойде в съда, разказа случката и поясни, че номерът на колата, за която разпитали Доктора, не съвпадал с този на мерцедеса на Милослав.
По колата след връщането й са открити 26 годни пръстови отпечатъка, но не им е правена експертиза. Понеже се установило, че отпечатъците не са на Тодоров и на Дишлиев.
Останалите веществени доказателства - въже, дамски чорапогащник, ковьорче, послужило за връзване на ръцете и очите на заложниците, са неизползваеми за разкриването на извършителите.
Тодоров от самото начало отрича да е замесен в екшъна и обявява за "мистерия" държането на заложниците в дядовата му къща. Повтори и го пред съда. Свидетели разказваха как са го виждали в Димитровград във фаталната нощ.
Самите жертви - Кръстев и хората му твърдят, че
не са разпознали нападателите си - всички били маскирани
Едва през 2000 г. (6 г. след случката) Милослав сам отива в следствието, за да разкаже, че разпознал единия и това бил Доктора. Пред съда, през ноември 2003 г., Кръстев се отрече от тези показания. Повтори предните - че не е разпознал никого. Добави, че го замесват в дело, което не е негово, и предположи, че процесът надали щял да види бял свят, ако Тодоров не бил взривен, а името му - намесено с хора от правителството. Останалите отвлечени и пред следствие, и пред съд повтарят едно и също - не са разпознали никого.
В сряда, 21 април 2004 г., ключовият свидетел за трети път се отметна от свидетелствата си. И обяви, че видял Иван, докато го държали в къщата. Разпознал го, макар и с превръзка на очите, защото само Доктора не бил маскиран.
Милослав разкри също, че бил заплашван да не си отваря устата и играл по сценарий, за да си върне вещите. Впоследствие настоявал, че не е разпознал никого, защото не можел да се ориентира в ситуацията. Предните му показания в съда пък се дължали на факта, че при срещи в Гърция Доктора го уверил как изходът от процеса е сигурен и назовавал имена на магистрати, с които го уредил.
След това обаче Милослав се разкаял, открил законова възможност да го защитят, и
сам подал молба за лъжесвидетелстване
В момента срещу него тече прокурорска проверка за това. Отделно, както самият Кръстев призна, на два пъти са го викали в НСБОП. Първия път го разпитвали за $ 100 000, прехвърлени от негова фирма баща му. Втория - за убийството на Филип Найденов-Фатик. По този повод се чу, че Милослав бил от хората на Фатик. А поясненията му откроиха същинския мотив за новото свидетелстване.
Но свърши работа и очевидно изкара присъдата на Доктора. Тополовградчанинът Дишлиев бе оправдан. Но той и така си стоя като статист през целия процес - за него не говори почти никой.
Финалът на делото не е съвсем закрит. И, вероятно, доста неща тепърва ще се изясняват. Особено любопитни например са твърденията на защитата, че от клиента са искани огромни суми, за да си "оправи" делото. Но без имена.
Последните събития откроиха и друго питане: струваше ли си да се харчат толкова държавни пари заради брадясала история, в която вините май са доста размити. Е, очевидно си е струвало.
|
