Имало едно време една много лоша инфлация, която дошла, изяла парите на българите и си отишла. Така хората станали бедни. Тази приказка, която редуващите се правителства разправят на ограбвания народ, откакто е изгряла демокрацията, се стори неубедителна на Европейския съд за правата на човека и завчера той осъди държавата да си поеме вината, макар и само по отношение на един българин, при това починал.

Казусът е любопитен, но не е толкова важен, защото повече внимание заслужава



създаденият юридически прецедент



Случаят с покойния Георги Аргиров Ангелов е типичен за политическите обрати през десетилетията в новата история на България. През 1943 г. името му било свързано с убийството на двама членове на Съпротивата, определена при социализма като антифашистка. Чак през 1975 г. комунистическата власт се сетила да му търси сметка и го вкарала за три години в затвора. През 1992 г., когато е кулминацията на синия реванш, Ангелов се обръща към Върховния съд, който го реабилитира, защото не бивало да бъде съден толкова късно от комунистите поради давност над приписваното му престъпление. Държавата е задължена да му плати обезщетение, което през 1996 г. е определено на 88 000 лева, равняващи се на близо 1200 долара. Точно тогава обаче махалото на българската политика отново се люшва наляво и властта започва да се помайва - нямало предвидени пари в бюджета, трябвало да се чака нова бюджетна година и пр. Междувременно правителството на Жан Виденов изпълнява функцията си на финансово камикадзе, което чрез хиперинфлация и самовзривяване замита следите на раздадените пари, на изпомпаните спестявания на българите, на пенсионните и здравните им осигуровки.

Виденов се скрива, идва отново синя власт, но и тя не бърза да обезщети Ангелов, като го успокоява, че



неговото не се губи,



защото му се начисляват големи лихви върху дължимата сума, стигащи на моменти до 200%. Чак през 1978 г. властта му се издължава с цели 360 000 лева, които обаче междувременно са се стопили до еквивалент от 200 долара. Тъй като обаче тя никъде не е поемала ангажимент, че му дължи чужда валута, набързо му брои хилядарките в левове, които са от онази серия, дето все миришеше на свежо печатарско мастило.

Възмутеният старец, който тогава е на 87 години, тръгва да се бори за правата си и стига до Страсбург. Там вече правителство на "жълтите" трябва да отговаря за греховете на "червените" и "сините". Без да се дистанцира от тях и то повтаря приказката за инфлацията, която дошла за най-голямо съжаление на властите и въпреки тяхната воля изгризала полагаемата се на Ангелов сума. Подтекстът е: нали същото стана и с останалите българи, които не участваха в първоначалното раздаване на пари, в изпомпването на необезпечени кредити, в ударното източване на банки?

Страсбург установи, че държавата е



нарушила основно човешко право на Ангелов,



защото е посегнала на негова защитена собственост чрез игра с валутния курс. За да се измъкне, правителството предлага да доплати на наследниците на починалия през 2003 г. Ангелов 900 долара, колкото приблизително е разликата между първоначално присъдената и действително платената сума. Това е знаменателен факт, защото е първото официално признание на властта, че носи отговорност за инфлацията и че не може чрез нея да си задрасква дълговете.

Съдът обаче не бе удовлетворен, защото според него освен материалната щета държавата е нанесла и



морална щета на тъжителя,



тъй като го е държала дълго в несигурност. Затова той постанови България да плати 3500 евро, което е 4,5 пъти повече от реално дължимото. В решението му е записано, че държавата може да плати сумата и в левове, но за да не помисля да прави номера с валутния курс, сумата задължително трябва да се равнява на 3500 евро в деня на плащането. Към нея се начисляват и лихви при забавяне.

Големият въпрос оттук нататък е какво ще прави държавата, когато и други българи се усетят да я питат съдебно: как така се събудиха бедни, след като бяха поверили на нейната Държавна спестовна каса да се грижи за парите им? Няма значение, че ДСК сега е частна банка. Държавата си е все така налице.