А беше първомайско време, когато дечица под строй маршируваха със знаменца пред погледа на Първите в държавата, а държавниците им помахваха в ответ.

Днес задължителни манифестации няма. Но БСП запази традицията и всеки 1-ви май ръководителите на партията се смесват със симпатизантите си, за да викат мощно:"БеСеПе!", "Оставка на кабинета" и "Искаме власта".

И този първи май не направи изключение. Социалистите запазиха и основния лозунг, в който се редуват думи като "хляб", "работа", "сигурност", "справедливост", "труд".

Но този първи май изглеждаше малко по-различно. Не само защото соцелитът не маршируваше с електората само под звуците на "Интернационала", "Тих бял Дунав" и "Дружна песен", а се радваше и на изпълнения на мажоретни състави, рокгрупи и весели младежи на кокили.



Тази година БСП заложи повече на себе си,



а не на битката с врага.

Разбира се, присъщите за зам.-шефа на социалистите Румен Овчаров остри думи по адрес на десницата и Стефан Софиянски пак бяха казани. Такова е времето - столичният кмет е на мода, всички, дори прокуратурата се интересуват от него. Затова и младежката част от червеното шествие се превърна в своеобразен антисофиянски митинг, в който основните лозунги бяха: "Софиянски, паякът ще дойде и за теб", Царят с еднопосочен билет, а Софиянски с карта за една линия". Разбира се и Станишев захапа почти всички министри. Но толкова.

Призивите "Оставка" по адрес на кабинета звучаха доста по-вяло. А като цяло червените заложиха на тезата: да запознаем електората с нашите постижения и да ги накараме да ни повярват, че можем и искаме да управляваме.

"Левицата има волята да управлява, ние желаем и ще управляваме по различен от десните партии начин, в интерес на хората", рече соцводачът. А заместникът му Овчаров се зае да обяснява, че



международните кръгове вече не се стряскат от бъдещо ляво правителство



и са готови да работят с левицата.

БСП може би е разбрала, че днес, за да ти повярват не е толкова важно мощно и остро да оплюеш противника, колкото да докажеш, че тебе те бива за нещо. А 1-май е идеалният ден да накараш електората да ти повярва. Митингите имат свои канони, които дават по-голяма свобода на политиците и в действията, и в речите им. Затова шествията са доста благодатна почва за политиците. На тях те могат да изрекат мисли, които не биха си позволили в друга ситуация. Така например ако на първомайски митинг БСП започне да вика "оставка на кабинета" и "избори веднага", това не означава непременно, че утре партията ще е поела пътя към властта.

По площадите публиката има нужда да бъде взривявана. Политиците знаят това и не подбират средства. И затова партийните ръководители си позволяват повече патос и хъс, отколкото в парламента например.

На всеки първи май соцводачите спазват тези правила. По традиция те хулят враговете си, маршируват с множеството симпатизанти, приемат десетки китки и се прегръщат и целуват със стотици електорални единици. И при всички случаи призивите за управление на държавата, независимо дали партията е в опозиция или не, останаха неизменни.

С годините обаче лидерите на БСП, и речите им, и емоцията на площада около НДК и в Борисовата градина, където се празнува празника на в."Дума", все пак се менят.

Едно сравнение между първомайските митинги, водени от Жан Виденов, от Георги Първанов и от Сергей Станишев показва



еволюцията, извървяна от ръководството при държането на речи.



Промяната е плод на моментната политическа обстановка в страната, на факта кой е врагът в социалистическите висши очи и какво искат от теб хората.

Когато партията е в опозиция е в по-изгодна ситуация, защото е по-лесно да критикува и да намира враг, тъй като други са виновни за заплатите и пенсиите. Точно затова по-очаквано е по митингите партийните опозиционни лидери да са по-нахъсани и по-радикални в изказва си, отколкото тези, които са на власт.

Колкото и странно да е обаче управленецът Виденов е бил в пъти по-хард сред електората, отколкото наследниците му в опозиция Първанов и Станишев. Хора са, характери различни, би било едното обяснение. Но със сигурност роля играе и времето, в което тримата управляват партията си. Присъщата за деведесетте години силна политическата конфронтация, днес вече не хваща дикиш. Затова и поведението на лидерите се мени. Ако преди по-важно беше да покажеш колко е лош противникът и как силно можеш да го удариш, то сега все по-ясно става, че хората искат да чуят с какво ти си по-добър от конкурента. Ако до вчера е трябвало да показваш защо еди кой веднага трябва да си тръгне от властта, то днес по-важно е да убедиш защо ти трябва да управляваш.

Затова и



в миналото се залагаше повече на бой по врага,



а днес - на доказване на собствените ти възможности.

Характерно за първомайското шествие през 1996 година например, когато БСП бе на власт, а лидерът й Жан Виденов - премиер, бе именно харднастроението и на политиците, и на митингуващите. Врагът в очите на Виденов бе не само политически (синият президнт и синята опозиция), но и икономически. Именно тогава младият премиер изрече прословутата си остра реч за възкръсналите чорбаджии, които искат да съсипят отечеството. А електоратът, понеже нямаше как да вика "Оставка", защото неговата партия управляваше, залагаше на лозунгите от типа: "Да разкрием нови работни места за гробокопачи на капитализма!"

При Първанов ситуацията бе съвсем различна. БСП вече бе в опозиция. Първи май 1997 г. бе може би бе най-тъжният за БСП, която току-що си бе отишла с гръм и трясък от властта и бе притихнала кротко в кюшето на политическата сцена. Това бе единственият първи май, на който опозиционната БСП не поиска властта.

Но мина година и червените се изправиха пред електората, нападнаха Иван Костов и направиха заявка за управление. И от този ден всеки следващ първи май БСП викаше "оставка" на кабинета.

При всички случаи обаче Първанов звучеше доста по-умерено от предшественика си Виденов. И това е нормално.



Лидерското самочувствие бе друго.



Първанов първоначално бе водач във време, когато бе срамно да кажеш, че си член на БСП. Дори последвалите през 2000-та и 2001-ва година реплики за "братовчедите", "Костов да се омита" и "да смажем синия октопод" и "самозваните спасители и чуждоземни месии" по адрес на Костов и царя, не могат да се мерят с "чорбаджиите" на Виденов.

Далеч от хардстила на бившия червен премиер е и сегашният лидер на социалистите Сергей Станишев. Като изключим фразите му: "Царят е гол" и "Нещата не опират до смяната на някой министър, а до министър-председателя", произнесени на миналите два първомайски митинга, през голяма част от поведението на младия водач няма и помен от острия Виденов. И това е нормално, тъй като промяната на политическата ситуация у нас доведе и промяна в лидерското ораторстване.

Промяната настъпи постепенно. На първите си първомайски шествия Станишев поиска оставката на правителството, а после продължаваше да загрява публиката с речи от типа на: "Левицата е изстрадала правото си да заяви, че има сила за по-различно управление", а заместникът му Овчаров залагаше на фрази като: "Разиграва се евтин сапунен сценарий "Цар и генерал", за да не попитаме ние какво правят мафиоти и министри на една и съща яхта". А тази година БСП започна да се вглежда и малко повечко и в себе си.

Митингите на БСП бележат и едно друго развитие. През 1999 г., когато НАТО се намеси в Косово и започна война, а БСП не бе все още преглътнала алианса, първомайският митинг на социалистите бе антивоенен и антинатовски. Тогава електорат и партия бяха на едно мнение по темата НАТО. Година по-късно нещата съвсем не изглеждаха така. Това бе времето, в което БСП направи завоя към НАТО, а първомайските митинги се изпълниха с хардлайнери и коммунисти от "Че Гевара", които викаха "Натовците вън".



Днес няма помен от антинатовските плакати.



А за това, че червеният електорат върви след ръководителите си и е готов да им прости всичко, свидетелства именно последният митинг. Да, имаше един плакат, на който пишеше: "Долу лакеите на американския империализъм" със снимки на Паси и Свинаров. Да, до същия този плакат в една от алеите на Борисовата градина хора слагаха подписите си под искане за връщане на войниците ни от Ирак и Авганистан. Но толкова. Минути преди това същият този електорат бурно ръкопляскаше, когато Стефан Данаилов призова от трибуната: "Да пожелаем успех на другаря Станишев и ръководството на БСП при посещението им в САЩ".

И соцръководството литна за родината на първомайския празник - Америка да доказва и там за какво я бива. А докато го прави, червеният електорат ще си празнува сам Деня на победата - 9 май.



КАРЕ

Жан Виденов, 1-ви май, 1996 г.:

Българският чорбаджия с всичките му отвратителни черти възкръсва в образа на съвременния плутократ в европейски дрешки, с купешки думи и без всякакъв остатък от патриотизъм...Това е обществото, което ни предлагат самозабравили се плутократи - кредитни милионери, босове на черната икономика, корумпирани до мозъка на костите си политици и магистрати.



Георги Първанов, 1-ви май 2000 г.

Ще управляваме по-отговорно, по-професионално, по-честно. Костов трябва да се омита, за да даде път на по-добрите, на по-честните, по-професионалните.



Сергей Станишев, 1-ви май 2004 г.

За царя и Абрашев или добро, или нищо...БСП има волята да управлява по различен начин от този, който беше упражняван досега от десните - в интерес на широките обществени слоеве, срещу корупцията. С общи усилия България може да реализира своя потенциал в обединена Европа и това трябва и ще го направи левицата.