Има едно предизборно обещание, което нито веднъж не бе изпълнено през последните 14 години, въпреки че всички управляващи го използват за демонстрация на "мускули", активност, смелост и компетентност. Това е темата за реформирането на специалните служби и поставянето на тяхната дейност под граждански контрол. Характерното за нея е, че когато нещата опрат до практическо изпълнение или наближат следващите избори изведнъж политическият елит поляга на службите, запазва статуквото им и забравя обещанията си. С извинението, че срещу идеите за реформи има огромна съпротива, или че просто не е стигнало времето за осъществяването на намеренията.
Само преди дни и настоящото управляващо мнозинство от НДСВ и ДПС повтори този почин. То открито заяви, че няма да има преструктуриране на службите, защото те си работят добре, и че по принцип може да се мисли за някакви промени, но едва ли ще стигне времето до изборите през следващата година.
Най-напред силовият вицепремиер Пламен Панайотов, който наблюдава тайните структури, обяви, че има готови законопроекти - повечето от които са писани от самите служби, но те не предвиждат "разместване от гледна точка на властите". Нито един не предлага разузнаването и Националната служба за охрана да бъдат отнети от президента.
Панайотов
попари и всички обществени очаквания за граждански контрол
в тази сфера като заяви, че дори след законовите промени техните бюджети и структури ще си останат тайна и ще се надзирават, както и досега, само от парламента.
Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев също смята, че службите работят добре и нямат нужда от координираща "шапка", каквато бе идеята на НДСВ през 2001 г. Според него въпросът за промени в подчинеността на тайните структури бил "доста опростенчески". Депутатът, който бе един от най-големите радетели за реформа в тази област, изненадващо, но достойно призна, че управляващите са сгрешили като са създали две парламентарни комисии - по външна политика, отбрана и сигурност и по вътрешна сигурност и обществен ред. "Може би трябва да се обмисли възможността за връщане на единната комисия, тъй като
сигурността на може да бъде разделяна и променяна",
каза публично Дончев. Факт е, че разцепването на комисията отслаби още повече контрола върху специалните служби. Нещо, за което "Сега" предупреди още преди 2 години.
Дончев призна и за още един проблем, свързан с взаимодействието между вътрешните и външните разузнавателни служби, които са подчинени на различни институции. Според депутата най-добра е идеята контраразузнавателните служби (Национална служба "Сигурност" към МВР и Военното контраразузнаване към МО) да бъдат извадени от съответните ведомства и да бъдат координирани от Съвета за сигурност към премиера. "За да се реализира идеята обаче, се иска много широк обществен консенсус, сериозен ресурс, политическо време и правителство, което да е във втората част от мандата", смята Дончев.
Друг радетел на промените в статуквото - бившият шеф на парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност и настоящ шеф на жълтата група в Народното събрание Станимир Илчев също забрави оптимизма и идеите си по темата. Отбой би и военният министър Николай Свинаров, който преди време пламенно развиваше тезата, че България няма единна политика в областта на националната сигурност. Военният министър говореше за наличието на "цели бели петна" в сферата на сигурността - управлението на сектора; институционалната система; правата на властите, включително тези на президента; демократичния и гражданския контрол; липсата на ясна политика и на консенсус по който и да е от проблемите; пропуски на конституцията; забавяне на реформата на спецслужбите; липсата на ефективност в работата.
Нито законодателно, нито практически се е променило нещо, но военният министър вече не отваря дума по тези проблеми.
Може да има
две обяснения защо НДСВ вдигна бяло знаме
по тази тема. Или че не му стигна кураж да отиде докрай като признае, че службите са безконтролни, и да вземе решителни мерки по въпроса. Или че и то като предшествениците си от БСП и СДС падна в описания по-горе капан.
Защото е повече от очевидно, че проблемите са сериозни - и при координацията между отделните звена и служби, и заради продължаващата ревност помежду им, практическата им ефективност, липсата на контрол над финансите и приоритетите им, прикриването под булото на тайнствеността на странни разработки и поведенчески модели, противоборството между институции и министерства.
Не може да се отрече, че управляващите все пак опитаха, макар и безуспешно, да накарат службите да разберат, че не те командват и задават дневния ред на политиците и обществото, че те са само изпълнители. Никога досега ръководителите на тайните структури не бяха викани толкова често да дават обяснения по най-различни разработки и скандали. Бе създадена и специална подкомисия към парламентарната комисия по вътрешна сигурност, която да контролира спецслужбите. Бе обещано да се изкара на бял свят порочната практика на МВР и службите по използването на специалните разузнавателни средства. Заговори се, че тайните структури ще си защитават бюджета преди той да бъде одобрен. Но всичко свърши до тук.
След разкритията, че е имало драстични нарушения при използването на подслушването и следенето, че службите изобщо не са обменяли информация и фактически са били блокирани реализации на куп разработки, че изобщо
не е ясно кой задава приоритетите на тайните структури,
кой на кого възлага задачи и кой на кого дава информация, не последва нищо. Нито бе потърсена отговорност от някого, нито бяха направени обещаните законови промени, нито бе извадена наяве цялата истина за скандалите с подслушвания на политици и журналисти, около съмненията за намеса на службите в яхтения скандал и за участието на политици, магистрати и хора от тайните структури в организираната престъпност. Така и не стана ясно и имало ли е българо-германски шпионски скандал, дали военното разузнаване е дало достатъчно информация за ситуацията в Кербала и т.н.
Затова е повече от наложително да се започне веднага сериозна реформа в сектора за сигурност - да се реши един път завинаги кой ще контролира службите, да се извадят на светло техните бюджети, да се наложи стиковане и координация между тях, да се въведе поне частичен граждански контрол (парламентарният контрол е шумен, но неефективен, тъй като винаги е забулен в тайственост), да им се търси отчетност, да се разпишат ясно правата и задълженията им, за да се знае от кого да се търси отговорност. Защото
службите трябва да са подчинени на обществото,
а не да го манипулират. Още повече, че за тяхната издръжка отиват стотици милиони левове, отделени от нашите данъци.
Защото ако политиците не реформират и не поставят под контрол спецслужбите, накрая тайните структури ще подчинят, а после и ще преструктурират политическото пространство.
Каре
Само част от забравените въпроси около специалните служби
* Докога НСО и НРС ще работят без закони
* Какво стана с обещанията на депутати от всички партии, че ще направят поправки в закона за специалните разузнавателни средства (СРС), който дава възможност за злоупотреби.
* Какво стана с доклада за проблемите и нарушенията при използването на СРС
* Знае ли някой от тримата големи във властта - президент, председател на парламент и премиер, с какво точно се занимават специалните служби
* Защо продължава дублирането на структурите и ревността между отделните звена в сектора за сигурност
* Колко пари годишно харчат разузнавателните и контраразузнавателните служби и за какво
* Защо постоянно с промени в законите се дават все повече правомощия на специалните служби (последният случай са промените в закона за отбраната, с които се искат повече права за военното контраразузнаване и за военната полиция, обединени в служба "Сигурност - ВКР и ВП"), като в крайна сметка резултатите най-често са скандали, а не реална ефективност
* Какво направиха президентът, премиерът и главният прокурор по доклада на МВР за организираната престъпност, изготвен след яхтения скандал
* Има ли отговорен фактор, който да сложи ръка на сърцето и да каже, че службите не се цакат помежду си и не манипулират доста често общественото мнение и политическото пространство
* Има ли някакви гаранции, че на високи постове в държавата няма извънщатни сътрудници на някоя служба и че така не се влияе върху политическия и икономическия живот в страната













