- Г-жо Гроздилова, предложихте основно образование да се завършва след 7-и, а не след 8-и клас, както е в момента. Какво налага това?
- Погрешна е нагласата на част от учителската гилдия, че това се прави единствено и само в интерес на профилираните училища, в частност - на езиковите гимназии. Българското училище е натрупало много традиции - имаше период, в който се завършваше след 7-и клас, после - след 8-и, пак след 7-и и т.н.
-------------
Много са нещата, които предварително дават основание да вярваме, че може би това е добрият вариант. На първо място това е добър повод най-после професионално да се погледне на учебното съдържание. Не е тайна, че голяма част от нещата, които се преподават, са трудно разбираеми. Други пък спокойно могат да бъдат изхвърлени. Няма никакъв проблем част от материала, който сега се учи в 7-и и 8-и клас, т.е. в рамките на основното образование, да премине към гимназиалния етап съобразно възрастовите особености на децата. Вторият ни аргумент е стремежът да запазим интензивното изучаване на чуждия език. Психолингвистите смятат, че най-подходящата възраст за овладяване на езика е след 7-и клас.
-------------------
Не на последно място идва и разкраченото положение на 9-ия клас в гимназиите след интензивния курс по чужд език. Тогава се отучва пропуснат материал през 8-и клас. Това не може да продължи. Не може трета година поред да се гърчи образованието, колегите изнемогват, да не говорим колко объркани са децата. Те не знаят къде са - дали в първия гимназиален клас, или в последния клас на основното образование, не знаят кой предмет ще влезе в дипломата им.
- Какво мислите за предложението на образователното министерство изпитите за прием в гимназиите да се преместят след 8-и клас?
- Моите притеснения тук са, че ще се наложи масово да се въведе 13 клас. На мен не ми се ще, както и на родителите, и на самите деца, те да стоят в училище до 20-годишна възраст. Никой не може да ме убеди, че учебното съдържание може така да се оптимизира, че след 8-и клас да успеят хем да овладеят общообразователен минимум, хем да се осъществи профилирана подготовка по език.
- Зам.-министър Юлиян Наков предложи временно изпитите да се преместят след 8-и клас, докато тече дебатът за по-краткото основно образование. Доколко удачно е това?
- Изстрадахме тези временно действащи правила. Именно тази бе основната причина най-после политическата ни сила да се включи активно и да обърне пирамидата. Не може повече на парче.
----------------
С въвеждането на новия учебен план от 1999 г. до момента толкова много проблеми възникнаха, че не е пресилено, когато говорим за хаос. Крайно време е стъпка по стъпка, логично и последователно така да изградим структурата на средното образование, така да се изработят всички подзаконови нормативни актове, че поне 10 години да не се бърка вече. А това изисква актуализация на всичко, притиска ни животът отвън. Социално-икономическите условия се развиват толкова динамично, толкова нови претенции се появяват на пазара на труда, че е крайно време да се оптимизира всичко, което се случва в училище.
----------------
- Предлагате до 10-и клас всички училища да учат еднакви дисциплини - т.нар. общообразователен минимум, а профилираната подготовка да се прехвърли изцяло в 11 и 12 клас. Защо не ви удовлетворява сегашното положение - профили и задължителни часове да вървят успоредно във всеки клас?
- Тук искам да подчертая нещо много важно - това предложение най-сетне ще гарантира задължителната по конституция училищна възраст. Ние искаме обучението до 10 клас да стане задължително и то да бъде обвързано с края на определен етап от усвояване на обема от знания в средното училище. Затова искаме гимназиалният етап да се раздели на две - до 10-и клас и след това.
Аз не предлагам децата в първия образователен етап да усвоява само общообразователния минимум. В профилираните и част от професионалните училища - в зависимост от професията, ще продължи да се изучава интензивно чужд език. През първия гимназиален етап в СОУ също е предвидено време над задължителния минимум по определени учебни дисциплини, които представляват интерес за младите хора - информатика, технологии, чужд език и т.н. Колегите в професионалните училища също ще могат да включат изучаване на отделни специални предмети, за които смятат, че изискват повече време.
- И все пак каква е идеята да се прави всичко това?
- Идеята е да не се разводняват нещата. В първи гимназиален етап акцент ще е общообразователният минимум - това, без което младият човек не може. Това, което ще го подготви да изучава на по-високо ниво по-специализирана материя - в профилиращия предмет, в професията, която си е избрал или по дисциплините, които харесва.
- Ако минимумът приключва в 10-и клас, какво ще се случи със задължителните предмети, които сега се учат в 11 и 12 клас - литература, математика, история, философия, свят и личност? Правилно ли е например цялата българска литература да се свали толкова надолу?
----------------
- Аз пак казвам - това ще бъде добър повод да се ревизира изцяло учебното съдържание по всички предмети. С колкото колеги съм говорила по различни учебни дисциплини абсолютно всички са на мнение, че е напълно възможно целият образователен минимум да се овладее от 8-и до 10-и клас. Тук възниква обаче логически следващият въпрос - къде да бъде държавният зрелостен изпит по български и литература, който е задължителен за всички. Няма проблем този изпит да е след 10-и клас.
----------------
- Това не е ли противоречие с философията на зрелостните изпити? Те се приемат като край от средно образование, а 10-и клас не е.
- Никой не е казал, че държавните зрелостни изпити трябва да се държат по едно и също време и задължително след завършване на последния гимназиален клас. Всичко е въпрос на анализ, възрастови особености на децата и оптимално обвързване на всяка следваща стъпка така, че да не се губи целта, която преследваме.
Просто когато си представям преработка на учебния план, аз не искам да влизам в схемата на сега действащите нормативни актове. Дали общообразователната подготовка ще включва същият обем задължителни часове, както е сега, или ще се наложи част от часовете да се прехвърлят от един клас в друг, е без значение.
- Предлагате след 10-и клас децата свободно да се местят от едно училище в друго без ограничение. Може обаче да се очаква, че в най-добрите училища ще има струпване от желаещи, без въобще да има свободни места.
---------------
- Не мисля. При съвременните условия децата много рано се развиват. Поне тези, които съм проследила, много трудно си променят визията. Това са обикновено деца, израсли в по-специфична социална среда. Аз не мога да си представя, че ще се получи масиран поток към определени училища и другите ще обеднеят. По-скоро тази възможност ще помогне на онези деца, които по едни или други причини не могат да продължат в направлението, което са избрали след 7-и клас. Така че не виждам драма.
--------------
- Как дете, което не е учило интензивно език от 8-и до 10-и клас, изведнъж ще се премести в езикова гимназия?
- Ние имаме опит в средното образование. Много деца от общообразователни училища се прехвърлят в по-горен клас в езикови училища. Но искайки това, те се обучават много интензивно и се приемат след приравнителен изпит по езика. Стига да има свободни места.
- Не говорим за нова масова кампания на кандидатстване след 10-и клас, а за осигуряване на правна възможност за решаване на ограничени случаи?
- Точно така. Искаме да осигурим равен достъп на децата на различните етапи и абсолютна равнопоставеност във времето и обема знания, които получават. Това сега липсва и оттук се получават комплексите - втора, трета, четвърта категория училища и ученици.
- Предлагате да се открият масово специализирани училища за прием след 4-и клас. Това не противоречи ли на идеята да не се създават различия между училищата поне до определен етап?
----------------
- Кой е казал, че се предвиждат много училища? Децата ще определят колко училища ще има. Тук става въпрос за друго - за тези малки хора, които проявяват своите заложби на по-ранна възраст. Това е къде заложено от генетиката, къде развивано на по-ранна възраст. Идеята е тези деца, когато се откроят още в началния етап и се вижда бъдещото развитие на таланта у тях, да могат веднага след началното образование да започнат да изучават по-добре тези дисциплини.
--------------
- Това не елитаризира ли допълнително системата?
- Аз не ги наричам елитни тези училища. Това е нормално училище, което обаче създава условия за развиване възможностите на детето - музика, изобразително изкуство, спортни дейности.
- С какви изпити ще се реализират тези приеми - след 4-и, 7-и и 10-и клас?
- Идеята е да се използват резултатите от национални проверки на изхода на определен етап като вход за следващия и да се премахнат приемните изпити. След като пред детето сме поставили ясни правила, то знае какво трябва да овладее и, дай боже, сме създали нормална среда за това, в края на етапа е нормално то да положи национален изпит върху минимума от знания.
- Кога най-рано е възможно да влезе в сила подобна нова образователна структура, още повече, че предстоят избори догодина?
- Нека да не свързваме този въпрос с изборите - образованието не бива да се политизира. Лично аз съм убедена, че въвеждането на тази структура е възможно, че можем да се справим. Но ние искаме първо колегите учители и гражданите да се убедят, че именно тази идея е верният път за развитие на образованието. Ако получим подкрепа, законопроектът може да бъде готов за не повече от месец. Най-оптимистично е структурата да влезе в сила за този 5-и клас, който ще постъпи в училище през новата учебна година.
и 
и още 
разчита Сорос, за да досъсипе каквото е останало от българското училище. Ама простакесо, как преди можеше за една година в подгответо учениците да научат прилично чужд език и после за три години да получат напълно конкурентно със Запада образование? Че и по-добро. Камшици за вас по 20 броя и който оживее - в затвор за по 20 години!











