|
всички шефове на съда, следствието и
прокуратурата имат по 5 г. мандат,
като им се дава еднократно право на повторно избиране. Тук не влизат "тримата големи" - председателите на върховните съдилища и главният прокурор. За тях открай време (още от написването на новата конституция през 1991 г.) си е предвиден 7-годишен мандат на поста. Той не е коригиран.
В края на този март изискването (за останалите началници) влезе и в обновения съдебен закон. Освен че там детайлно изброиха кои са административните ръководители в Темида (всички на районно, окръжно и апелативно ниво), предвидиха мандат и за техните заместници. С идеята, че е право на всеки шеф да си избира екип, за да си върши работата като хората. И съответно да носи отговорност за нея. Така преди малко повече от месец де факто бе даден старт на началническото обновяване в третата власт. Смисълът (и на рокадите, и на промените), както отдавна обясняват авторите, е да няма вечни шефове в Темида. Целта безспорно е благородна. Остава резултатите да я оправдаят.
Засега ситуацията на кадровия фронт има една основна характеристика - цари повсеместно суетене. И пазарене.
Кой да е началник?
Този въпрос мъчи мнозина - и сред магистрати, и сред политици. Бройката на правосъдните служители, които трябва да бъдат подменени или поне преизбрани, се върти около 800. Толкова са шефовете и техните заместници. Най-много те са в съда (280 началници), следва прокуратурата (152-ма началници) и следствието (кадровите справки дават цифрата 75 за началници, макар че следствените служби в страната са едва 29 - НСлС и 28 окръжни следствия).
Бройките впрочем в случая не са решаващи. Дилемата е да се подберат подходящите хора, на които да се даде власт. А това (за подходящите) всеки го схваща по своему.
Началникът трябва да е
почтен човек с добро име,
който да отстоява независимостта на съда. Редно е да е магистрат от кариерата и да познава работата на ведомството отвътре. Този отговор, както обяви преди време шефката на Съюза на съдиите Нели Куцкова пред "Сега", дали 2182 съдии, служители, прокурори и адвокати на въпроса какъв трябва да е бъдещият председател на съда. Очаква се резултатите от анкетата да бъдат препратени за сведение на членовете на ВСС, в чиито ръце в крайна сметка е изборът.
Сходно виждане изрази и зам. правосъдният министър Марио Димитров (също доскорошен съдия). На административния ръководител (в съда, прокуратурата и следствието) са нужни професионализъм, добро познаване на работата, организационната структура, персонала, както и комуникативни умения - с останалите държавни институции и с гражданите, смята Димитров.
Надали някой публично ще заяви друго. Но
пазарлъците са налице
Пък и как иначе - макар по закон предложенията да се правят от магистрати (по-горните шефове в съда, следствието и прокуратурата), от правосъдния министър или от поне петима от ВСС (повечето членове на съвета също са магистрати), кадровите решения традиционно се съгласуват с политици (настоящи или бъдещи управляващи). Отделно тече вътрешно споразумяване между баш началниците в трите съдебни звена. От типа на "аз на тебе - ти на мене". Което в прав текст ще рече: аз ще подкрепя твоите кандидати, ти - моите.
Пазарлъците и по двете линии май жънат успех. Е, налице са и отделни колизии. Предизвикали първата реакция -
гневна декларация на Асоциацията на прокурорите
(в която членува и обвинител N1 Никола Филчев). На 16 април оттам обявиха, че представители на законодателната и изпълнителната власт използват по незаконен и непозволен начин новите правила на избор на магистратски шефове и се опитват да вкарват "свои хора" в съдебната власт. Действието бе квалифицирано като "недопустима намеса в работата на ВСС" и гарнирано с призив: парламентът, кабинетът и правосъдното министерство да не допуснат "балканско" приложение на конституцията и закона.
Отстояването на принципи винаги е похвално. Но не може да е избирателно - та неотдавна представители на същата принципна гилдия в същия ВСС безпрекословно подкрепиха кандидата на властта Константин Пенчев за суперотговорния пост началник на Върховния административен съд. Без да отронят и дума за недопустимости и прочее политически своеволия.
Да приемем, че това вече е минало. Да погледнем настоящето. А то е следното. Според правилата на променения закон
първи кадруват "тримата големи"
Шефът на ВКС предлага кандидатурите за свои заместници и за председатели на шестте апелативни съдилища (в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и за военноапелативния съд). Избраните от своя страна предлагат кандидатите за шефове на окръжни съдилища, те пък - за районни. Шефът на Върховния административен съд издига кандидатите за свои заместници.
Далеч по-лесно е с кадрите в прокуратурата и следствието. Главният прокурор предлага всички шефове - на апелативно, окръжно и районно ниво. Разбира се, и заместниците си. Защото, както отдавна се знае, прокуратурата у нас е единна и централизирана.
Шефът на националното следствие пък предлага заместниците си и началниците на 28-те окръжни служби в страната. Директорът на НСлС също е административен началник с 5 г. мандат. Него го издигат поне петима от ВСС или правосъдният министър. Същите имат думата и за всички кадри в Темида. Депозираните в деловодството на ВСС предложения се разглеждат от спецкомисия и се внасят за гласуване в съвета най-рано 7 дни след постъпването им. Кандидатът се смята за избран, ако за него са подадени поне 13 гласа - повече от половината от членовете на ВСС.
Дотук от правата си се възползваха и тримата големи - Филчев шефът на ВКС Иван Григоров и този на ВАС Константин Пенчев.
В последния момент миналата седмица свои кандидати издигнаха и по петима от ВСС. Забележителното е, че разнобоят е все за началниците в съда. Но
никой не се бърка в прокурорските кадри -
оставили са думата на Филчев
Обвинител N1 бе пръв в издигането на кандидати. На 28 април той предложи и се сдоби с новоназначен заместник (досегашния Христо Манчев) и трима нови шефове на апелативни прокуратури - в София, Велико Търново и Варна. Така след силна, почти единодушна подкрепа от ВСС Филчев отстрани досегашните шефове в София Иван Петров и във Варна Васил Миков. И с двамата не бе в добри отношения, особено с Миков.
Постовете си запазиха апелативните прокурори в Пловдив и Бургас - Росен Димов и Йордан Иванов. Сега Филчев е депозирал ново предложение - военноапелативната прокуратура да оглави Николай Ганчев. Ганчев и сега си шефства там, вероятно с вътрешна заповед на началника. Предложението за него обаче бе забавено
поради военен конфуз -
кандидатът бе полковник, а е навършил 53 г. На тази възраст той не може да остане на действителна служба с този чин. Проблемът вече е решен - кабинетът го предложи, а президентът го направи бригаден генерал. Но решението е временно - пределната възраст за бригадни генерали е 54 г. Така че, за да остане 5 г. на шефския пост в прокуратурата, Ганчев очевидно ще трябва да расте в звание ежегодно. Което май не е възможно.
Чака се Филчевата дума и за втория му заместник - досегашният Цони Цонев със сигурност ще бъде сменен, понеже не бил достатъчно активен, твърди мълвата.
Седмица по-късно правото си упражни и Иван Григоров - предложи за заместници тримата си досегашни - Румен Ненков, Благовест Пунев и Любка Илиева. Както и трима от седмината началници на апелативно ниво. Издигнати са Евгени Стайков за София, Радка Петрова за Пловдив и Божидар Манев за Варна. Стайков и Манев са отпреди. Софийският шеф се ползва с особен авторитет в съдийските среди и е харесван от подчинените си началник. Член е и на ВСС. Петрова ще заеме мястото на пенсионирания Здравко Киров, тя също е член на ВСС. Проблемен откъм избиране май ще е Божидар Манев. За него казват, че си разбира от работата, но е налице силна конкуренция - към поста се е устремила и съдийката Виолета Бояджиева, подкрепяна от депутата Борислав Ралчев, зам.-шеф на парламентарната група на НСДВ. Бояджиева също бе издигната - от петима от ВСС.
Предстои битка в Бургас
Много от съдиите настояват шеф на апелативния съд там да остане Мелкон Мелконян - човек с опит, с ерудиция, уважаван в правните среди. Мелконян навремето бе и зам.-председател на единствения тогава Върховен съд. Само че за мястото (пак от НДСВ пък и не само) стягат другиго - съдийката Дора Чинева. Чинева е съпруга на някогашния шеф на РДВР в града Тодор Чинев, а синът й е прокурор. И Чинева бе издигната от петима от ВСС. А на 4 май, чу се, депутати вече ходили да й честитят новото назначение. Преди да е имало гласуване във ВСС. На този фон вотът май е предрешен - никой не е предложил Мелконян на поста.
Битка ще има и за военноапелативния съд. Сегашният му шеф Христо Странджански има подкрепа сред депутатите от мнозинството, те го бяха лансирали и за член на съдебния съвет. С лоби обаче разполага и съдията Стойко Стоев, а кандидатурата вече постъпи в деловодството на ВСС - издигната от петима от съвета. За поста, твърдят, се стяга и трети съдия - Свилен Александров.
Най-загадъчни засега са от следствието
Шефът на НСлС Ангел Александров не е внасял предложения - нито за заместници, нито за останалите 28 следователски шефове. Прогнозите са, че Александров може да запази досегашните замове - Румен Георгиев и Румен Андреев. А най-ключовото му предложение ще е за директор на столичното следствие - службата с най-много дела. Доста от които проблемни - например убийството на прокурора Николай Колев, атентата срещу Доктора, екзекуциите на Данкина, Женята, Нарциса и прочее.
Започналите напоследък кадрови рокади няма да свършат скоро - все пак става дума за близо 800 човека. Но тенденцията е ясна отсега - кадруванията ще са отвсякъде, победите ще са онези, които се пазарят най-добре. А дали избраните ще са най-подходящите за отговорните места... Не се забелязва особена грижа по този въпрос.