"Инстинкт за Инес" на Карлос Фуентес "тръгва" някъде от половината (изд. "Хермес"). Най-вече заради втората линия. Мексиканският писател (1928) добавя още в началото история на двойка първобитни - живот в кожи, пещери, сурово месо - неща, които неизбежно са като в юношеска повест. Читателят потъва едва когато усети първобитните като част от романа. То не се разбира, усеща се и е част от магията.
Фуентес обяснява заглавието към края: "Огромната ...
|
|