|
- Г-жо Димитрова, вие сте автор на спорните промени в просветния закон, които предвиждаха възможност за въвеждане на изпити преди 1-и и 5-и клас. Какви бяха мотивите за тези предложения?
- Първо искам да уточня въпроса за авторството. Автор на тези промени според мен е обществото и цялата учителска колегия. Просто аз и колегите ми от дирекцията сме отразили това обществено мнение. Този прословут текст казва: учениците могат да се приемат в 1-и, 5-и, 7-и, 8-и или 9-и клас в държавните и общински училища след проверка на възможностите им в случаите, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието. Този текст е хармонизиран с други текстове от закона. В него пише, че всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и, забележете, възможности.
Нека погледнем и кои групи училища касаят тези предложения. В 1-и клас е предвиден прием в началните, основните и средните общообразователни училища. Приемът в 5-и клас пък важи за прогимназиалните училища, основните и СОУ.
------------------------
Думата прием невинаги означава изпити. Приемът в 1-и клас например се осъществява във всички училища, като в тези с изучаване на изобразително изкуство, музика и хореография и досега се провеждаха изпити. Това е факт. Проблемът е, че те не са уредени нормативно и това затруднява родителите. Те трябва да прескачат от училище в училище, за да проверят какви са датите, условията и т. н.
-------------------------
- Спорният въпрос в случая бе доколко вие разширявате тази практика на въвеждане на изпити - в 1-и и 5-и клас.
- Обвиненията към нас са напълно неоснователни, защото в този текст не присъства думичката разширяване. Ако има разширяване, то ще бъде в наредбата. Но във всеки случай никой не е искал да разширява този прием. Има училища, които едва събират деца, за да оформят паралелки. За какъв прием по процедура при тях можем да говорим? Става дума за изпит в училища, в които има нужда от проверка на възможностите - тези по изкуствата, както и за установяване на някакъв ред в училища с повече кандидати, отколкото места.
За 5-и клас въпросът стои по същия начин. И сега има прием в природоматематическите гимназии и в някои хуманитарни. Той не е обект на нормативен акт, а в продължение на много години се урежда с писма на министрите. Моето лично убеждение е, че така се създава условия и за неравнопоставеност, и за някои неприятни моменти, за които научаваме от родители. Някои училища в последния момент обявяват приема си, други правят изпити, трети по разни други начини ги приемат. За мен трябва ясно и категорично да се каже - ще има ли прием в природоматематическите гимназии в 5-и клас и как ще се осъществява той.
- Да, но с предложените промени вие вече сте дали отговор на този въпрос - а именно да има прием в 5-и клас. Защо?
- Защото според мен министерството е длъжно да откликва на общественото търсене. Само тогава може да има равновесие.
--------------------------
Иначе търсене има, училищата го отчитат и правят някакъв прием, без това да се знае от обществото. Това поражда напрежение, което рефлектира обратно при нас. Миналата година например 32-о училище реши да провежда прием без проверка на възможностите. Една майка дойде, плачейки, с издута буза и разказа, че е пропуснала реда си на опашката заради силен зъбобол. А преди това на нея се редували съпругът, свекър и свекърва. Това просто е ненормално, живеем в XXI век.
--------------------------
Що се отнася до опасенията, че твърде много училища ще получат право да приемат с изпити, това може да се уреди в наредбата. Няма проблем в нея да се запише, че подобен прием се позволява само в природоматематическите и хуманитарните гимназии, може да се приеме поименен списък с училища или да се приложи друг подход.
- Как ще коментирате пътя на този проектозакон? Просветната комисия в НС изобщо отказа да го гледа, а министърът постфактум обяви, че не е съгласен с промените.
- Не искам да коментирам нито това, което са направили депутатите, нито действията на моя министър. Аз съм държавен служител, който е длъжен да се съобрази с решението на парламента и на министъра си.
- И все пак министерството възнамеряваше на базата на тези текстове да приеме наредба и да регламентира записването на първокласници, което тепърва предстои.
- Кампания за прием 1-и клас ще има и догодина. Наредбата следваше да се разработва след внимателно обсъждане и тогава да се приеме. Никой не е имал предвид, че за тази година тя ще бъде факт. Но трябва да има текст в закона, за да създадем нормативно основание за приемане на наредба.
- Тоест вие в момента сте с вързани ръце да уредите проблем, който така или иначе съществува.
- Да. Записването ще продължи да се осъществява по решение на педагогическия съвет, някъде полускрито от обществото, другаде - по-явно, в зависимост от възможностите на училището за реклама. Всеки ще го прави, както реши. И отново очаквам родители да атакуват министерството за това, че не са успели да запишат детето си в едно или друго училище.
- Бе лансиран и друг вариант за прием на първолаци - да се възстанови районирането по училища. Доколко удачно според вас е това?
- Има логика детето, което живее до училището, да бъде записано в него. Връщането на районите обаче според мен не може да се осъществи, защото ние вече сме декларирали правото на избор на училище и желанието за десегрегация на малцинствата, така че всяко дете да може да се запише там, където пожелае.
- Критикуваха ви и за друг текст в закона, който също не бе гласуван - възможността деца, които нямат училищна готовност, да повтарят задължителната предучилищна година. Според депутата от ДПС Лютви Местан това е противоконституционен текст, защото поставя децата в неравностойно положение.
- Никъде в текста не фигурира понятието повтаряне на подготвителна група. В момента задължителната подготовка преди 1-и клас съществува в две форми - подготвителна група в детската градина и подготвителен клас към училищата. Те не са равностойни, защото представляват две различни форми на подготовка. Основният метод на работа в подготвителните групи е играта, докато в подготвителния клас има класно-урочна система - детето стои на чин, има определен брой часове, учителят изпитва и т. н. За да не ощетяваме децата в региони, в които липсва едното или другото - градина или училище, решихме, че задължителната подготовка може да се провежда и в двете.
В същото време още през 2002 г. парламентът прие, че деца със специални образователни потребности или с хронични заболявания постъпват в интегрирани детски градини със здрави деца.
-----------------------
Случва се така, че децата с хронични заболявания - и не само те - и други боледуващи деца, - не могат да следват хода на подготовката в детската градина поради отсъствията си. При наличието на задължителна подготвителна година и документ за завършването й това изоставане създава проблем. За подобни случаи се създава следния режим - за деца, завършили подготвителна група, но без готовност за постъпване в 1-и клас, се организира обучение в подготвителни класове в училище.
Отново подчертавам - изобщо не говорим за повтаряне на подготвителна група.
---------------------------
В никакъв случай и никой - нито в министерството, нито директорите и учителите в детските градини не са проявили желание децата да остават отново при тях. Това не е редно да става и е по-добре тези малчугани да отидат в подготвителния клас към училищата и в него да наваксат пропуснатото.
- Не е ли по-редно държавата да се грижи достатъчно рано за подобни проблеми, вместо изведнъж в 1-и клас да се оказва, че някое дете не е готово и трябва да започне училище година по-късно?
- Ще отговоря на този въпрос, но преди това искам да изтъкна нещо друго. Още през 2003 г. парламентът е записал, че за деца, които не владеят добре български език, се осигурява допълнителна подготовка извън общите занимания в подготвителната година. Т.е. допълнителното препращане на към подготвителен клас е главно за децата със специфични потребности и заболявания и за всички останали, които не са успели да осъществят подготовката си както трябва.
Да се върнем на ангажимента на държавата. В закона е записано, че децата постъпват в детската градина на 3-годишна възраст, но това не е задължително, а става по желание на родителите. Всички деца, постъпващи в детски градини, получават грижа от държавата.
- Вие подкрепяте лансираната от жълтата депутатка Снежана Гроздилова нова структура на образование, според която обучението до 10-и клас става задължително. Не се ли опасявате, че това ще доведе до нов отлив от училищата - от една страна, ще се привлекат децата, които сега учат само до 8-и клас, но пък ще се стимулират учениците в общообразователните училища да не завършват 12-и клас, а да си тръгват още след 10-и?
- Целта на това предложение е да се гарантира задължителното по Конституция образование до 16-годишна възраст, защото завършването на 8-и клас не покрива това изискване. Мисля, че е по-справедливо към децата да им дадем възможност да получат документ след завършване на 10-и клас и да им осигурим възможност, когато пожелаят, да се върнат към училището. Тези, които не желаят да учат в 11-и и 12-и клас, на базата на получения в 10-и клас документ ще могат да получат професионална квалификация. Такъв ученик ще бъде много по-конкурентен на пазара на труда. Престояването до 12-и клас на ученици, които не ходят със желание на училище, не им дава нищо. Те получават една посредствена диплома, ако положат държавните зрелостни изпити. А оттам накъде.
