Преди десетина години на път с телевизионен екип за Охрид спрях в албанско кафене край Тетово и поръчах кафета на италиански език. Албанците в този край нещо се караха с т. нар. македонци и не ми трябваха излишни неприятности. Но съседите по маса ме взеха за италиански журналист (аз, кой знае защо, не отрекох) и поискаха да дадат интервю. Оказаха се дейци на нелегалния тогава албански Тетовски университет и искаха да си кажат проблемите. Предупредих ги, че съм специалист по балкански проблеми в моя вестник "Кориере делла ноте" (няма такъв вестник), и затова да не ми пеят грамофонната плоча за нарушените им човешки права и т. н. Тогава един от албанците се усмихна широко и каза: "Е, добре де, борбата ни е ей по талвега на тази рекичка да мине границата между Албания и България. Имаме договор с цар Фердинанд това да е границата и понеже сме хора на честта, го спазваме. Отвъд реката има обезселени християнски села и макар че имотите се продават евтино, ние не купуваме и не се заселваме там. Това е на България. Казах им, че спокойно могат да се заселват и оттатък, тъй като България е в тежка икономическа, политическа и демографска криза. Но албанецът поклати глава: "Май не сте чак толкова добър специалист по Балканите - каза той, - не познавате България и българите. Те са особен случай. България е като феникс, а българите са като троскот (неунищожим бурен - б. а.). Мачкаш ги, режеш ги, закопаваш ги, а след малко



държавата и хората възкръсват - по-силни и по-многобройни



отпреди. В 1918 г. дядо ми казва, че по този път се оттеглили един милион български войници - раздрани, окъсани, мръсни, въшлясали, гладни, пияни. Хвърляли топовете в реките, разбивали картечниците в скалите. Много наши хора решили, че с България е свършено завинаги. Не минаха и 20 години и тези един милион българи се върнаха. И нито един не вървеше пеша. Бяха на камиони, мотоциклети, танкове, бронирани коли. И сегашна България ще възкръсне и ще бъде по-силна отпреди. Затова ще спазваме договора с Фердинанд" (такъв договор няма - б. а.).

Много хора, включително и най-вече в България, смятат, че няма да ни има след 30-40 години. Смята се, че младото поколение не е в състояние да продължи българската идея - дрогира се, алкохолизира се, няма традиционните морални ценности и т. н.

Само че онзи ден по телевизията видях група млади хора в Пловдив, които в свободното си време строят самолет, организирани от един възрастен пилот. И за кеф го строят, но и смятат да го използват за стопански цели. Познавам друга група млади хора в Созопол, които строят красиви старинни кораби, за да ги използват за морски туризъм. Плановете взели от дядовците, които ентусиазирано се въртят около тях и от Центъра за старинно средиземноморско корабоплаване във Венеция. Признавам със срам, че аз не знаех (а ми е работа да знам), че има такъв център. В Златоград знам друга група, която, пак под ръководството на по-възрастен човек, възстановява стари къщи и занаятите в работилниците под тях.

Преди няколко седмици пък при мен дойдоха пет млади момчета. Типични юпита - с маркови костюми, очилца със скъпи рамки, всички работещи в клонове на реномирани западни фирми. По закон Божи би трябвало да се интересуват само от кариера и пари. Но не -



в свободното си време воювали с македонистки сайтове,



посветени на историята. Пробивали ги и ги пълнели с истинска информация за миналото. Особено се измъчили със сайта "Македония" на Сорос. "Защитата му беше по-добра от тази на ЦРУ, едвам го пробихме", каза единият от тях. Момчетата бяха свършили с разполагаемата информация за историята на македонските земи, та искаха още. Дадох им, разбира се.

Преди три дни пък в кабинета ми влезе младо момиче, според мен малко над двадесет години. Такава красавица не бях виждал поне от десет години. Признавам, че като на всяко одъртяло коце ми щръкнаха всички оцелели все още косми по главата. Девойката каза, че с група млади хора смята да издава светско модно списание. Тъкмо се канех да й кажа, че едва ли мога да им бъда полезен, девойката заяви, че според анализа на групата много младежи, които се интересуват от светския живот и модата, не познават историята на своя народ и неговите постижения през вековете. А това не е хубаво, смятала групата млади хора. Та бих ли се съгласил да водя рубрика, посветена точно на тези въпроси, давали ми цяло фолио. Съгласих се, разбира се, щях да се съглася, дори и ако групата ми бе изпратила Баба Яга, а не суперкрасавица.

Ето подобни групи млади хора, каквито не съм виждал в околните страни и каквито навярно има още стотици от Видин до Резово и от Силистра до Петрич,



ще възродят България и българите



Ще правят неща, полезни и за тях, и за България и всички българи. Те мразят днес политиците и политиката, но скоро ще разберат, че за да реализират по-бързо идеите си, ще им е нужен и властови ресурс. Ще навлязат в политическите партии (без значение в кои) и ще приведат в нормален вид и политическия, и държавния ни живот.

Прав ще се окаже тетовският албанец. Особен, доста особен случай сме на Балканите. Държавата ни е като феникс, а българите са неунищожим троскот.