Този понеделник бе един хубав ден за българската демокрация. Насред Скопие - точно на градската крепост, 50 жители на Вардарската република, които никога не са крили българското си национално самосъзнание, получиха почетни ордени и грамоти от името на българския президент и ВМРО.

Ден по-рано 20 охридчани получиха същите ордени и същите грамоти и също като братята си от Скопие пяха с пълно гърло "Шуми Марица" и "Изгрей, зора на свободата".

70 жители на република Македония получиха почетни български ордени насред Скопие, плачеха и викаха "Да живее България!". На празника на българите имаше представители от ОССЕ в Европа.

А знаете ли кого го нямаше на скопското Кале? Българския посланик Александър Йорданов. В мига, в който разбра за срещата, той отпраши за Варна и се върна точно 24 часа след края. Не знам какви други интереси освен на българите защитава един посланик в чужбина. Със сигурност обаче е ясно едно - най-най-истинските българи в Македония бяха в понеделник в Скопие, а посланикът си взе тридневен отпуск.

Сигурно Йорданов има сериозни мотиви за отсъствието си. Може би е решил, че не иска да участва в инициатива на червения президент и на партията ВМРО. Сигурно е решил, че вземайки участие в мероприятието, ще си навлече гнева на македонското външно министерство, на местните медии, а оттам и на работодателя си - българското правителство. Йорданов вероятно е убеден, че сега, когато работи активно за царската благословия, която би му донесла нов мандат, не е редно да си навлича неприятности.

Ако Йорданов беше на празника, щеше да се запознае с бай Ангел Героя. Един 85-годишен достоен човек, който е сложил на единствения си костюм българския герб. Щеше да се види с интелектуалеца Симеон Радев Симов, за когото във ВМРО казват, че е "свършил повече работа от няколко чети". Той е човекът, който през 2000 г. съдейства за появата в Скопие на фототипно издание на сборника на братя Миладинови с оригиналното му име "Български народни песни". И който сега няма работа, разбира се.

Щеше да види Крум Чушков от Велес и синовете му, които преди десетина години изгониха щаба на югоармията от града. Можеше да види поне как тези апостоли на българщината в Македония пишат писмо до Романо Проди в защита на медиците ни в Либия.

Понеделник бе един лош ден за Александър Йорданов. Той пропусна да разбере, че Георги Първанов, лидерите на ВМРО, неговата скромна персона и всичко останало нямат никакво значение в тази история. Важни са само бай Ангел Героя, Крум Чушков, Симеон Симов...