|
Готовността на страните за интернетизация (е-readiness) е мярка за това как се възприемат базираните на Интернет възможности. Класацията е направена при отчитане на 6 фактора - свързаност и технологична инфраструктура, бизнессреда, адаптираност на бизнеса и на потребителите, социална и културна среда, правна и политическа среда, предлагане на e-услуги.
За пета поредна година страните от Скандинавския полуостров държат първенството. От 2000 г. "Economist Intelligence Unit" публикува ранглиста на страните за тяхната подготвеност за интернетизация. Дания е на първо място в класацията, следвана от Великобритания, Швеция, Норвегия и Финландия. През 2001 г. първата четворка е била съответно САЩ, Австралия, Великобритания и Канада. В Азия най-бързо развиващата се държава в това отношение е Сингапур. Тя е на седмо място в света, което е скок с пет места в сравнение с миналогодишната класация.
За да навакса изоставането, Министерството на транспорта и съобщенията стартира няколко инициативи, които тези дни бяха обединени в обща програма iБългария з@ твоето утре. В нея са включени проектите "iцентър" за достъп до компютър и интернет за всеки, "iуниверситет" за обучение през интернет, "iклас"- за оборудване на всяко училище с компютри, "iнет"- Българската наука в европейската информационна мрежа и "esiцентър"- България-център на Европейския софтуерен институт за Източна Европа. Вицепремиерът Николай Василев ще поиска 100 млн. лв. от бюджета за 2005 г. за оборудване на българските училища с компютри.
Класация 2004
| Място 2003 | Място 2004 | Страна |
| 1 | 2 | Дания |
| 2 | 3 | Великобритания |
| 3 | 1 | Швеция |
| 4 | 7 | Норвегия |
| 5 | 6 | Финландия |
| 6 | 3 | САЩ |
| 7 | 12 | Сингапур |
| 8 | 3 | Холандия |
| 9 | 10 | Хонконг |
| 10 | 8 | Швейцария |
| 42 | 40 | България |
| 45 | 39 | Турция |
| 50 | 43 | Румъния |
Достъп до технологии в България през 2003 г. (% от населението)
Фиксирани телефонни линии - 75,9%
Мобилни телефони - 45,3%
Кабелна телевизия - 43,5%
Персонални компютри - 6,8%
DVD плейъри - 1,3%
Цифрова телевизия - 0,6%
Източник: НСИ и Агенцията за развитие на информационните технологии
Потребители на мобилни телефони
| 1999 | 0,3 млн. души | 4% |
| 2000 | 0,9 млн. | 11,4% |
| 2001 | 1,8 млн. | 22,6% |
| 2002 | 2,3 млн. | 28,8% |
| 2003 | 3,6 млн. | 45,3% |
Източник: Агенцията за развитие на информационните технологии
Потребители на Интернет
| 1998 | 0,16 млн. души | 2% |
| 1999 | 0,27 млн. | 3,3% |
| 2000 | 0,56 млн. | 6,8% |
| 2001 | 0,83 млн. | 10,4% |
| 2002 | 1,12 млн. | 14% |
| 2003 | 1,36 млн. | 17% |
| 2004(п) | 1,63 млн. | 20,5% |
| 2005(п) | 1,91 млн. | 24% |
* п- прогноза
Източник: Агенцията за развитие на информационните технологии
Потребители на персонални компютри
| 1999 | 0,34 млн. | 3,8% |
| 2000 | 0,36 млн. | 4,5% |
| 2001 | 0,4 млн. | 5% |
| 2002 | 0,47 млн. | 5,9% |
| 2003 | 0,54 | 6,8% |
| 2004(п) | 0,59 | 7,5% |
| 2005(п) | 0,65 | 8,2% |
Източник:Агенцията за развитие на информационните технологии
ПО СВЕТА Шведите най-напредничави във възприемането на цифрови технологии, гърците - последни
Когато става въпрос за бърза ориентация при сърфирането из Интернет или за възприемане на най-новите цифрови джаджи, шведите са най-напреднали в Западна Европа, докато гърците са най-изостанали, предаде Ройтерс. Британците пък най-много пазаруват през глобалната мрежа. Средният потребител на Интернет в Обединеното кралство купува всичко от компютъра си - от самолетни билети до клечки за зъби.
Изследването на "Юпитер" "Индекс на дигиталния живот" обхваща потребителското възприемане на цифровите технологии в 17 западноевропейски страни.
"Европейските страни може и да се доста близки по своето икономическо развитие, но като стил на живот, като навици те остават много различни. Никъде това не личи толкова ясно, колкото при консумацията на цифровите технологии", коментира анализаторът в "Юпитер" Марк Мълиган.
Швеция, Дания, Норвегия и Финландия са най-напреднали в приемането на последните новости, докато средиземноморските страни като Гърция, Португалия и Италия са под средното ниво за региона.
Първото място на Швеция се дължи на високите нива на употреба на високоскоростен Интернет и притежанието на мобилни телефони и джобни цифрови устройства.
Гърция е на дъното по всичките 6 показателя - достъп до Интернет; цифрова и сателитна телевизия; безжични, мобилни и цифрови устройства, ниво на онлайн реклама и електронна търговия.
Рекламодателите дават най-малко пари за привличане на гръцките потребители чрез Интернет. Фирмите харчат средно 5 евро за потребител на Интернет, за да представят продукцията си и 18 евро за потребител на Интернет в Швеция.
Франция и Германия са на 10-о и 11-о място по индекса на цифрово възприемане, докато Великобритания е 4-а.
У НАС
Срещу левче Yuki зарежда мобилни телефони за минути
Апаратът работи като обикновен автомат за кафе, говори и пее на български
Ралица Василева
От няколко седмици трийсетина столични ресторанта и луксозни барове предлагат нова за този край на Европа екстра - автомат за зареждане на мобилни апарати. Срещу монета от 1 лев приличащият на голямо тамагочи Yuki (Юки) зарежда десетина апарата едновременно. "Интересът към устройството е много голям и очакваме то да става все по- популярно", каза за в. "Сега" търговският директор на фирмата собственик "Bulgarian Vending Network" (BVN) Милен Шуманов.
Yuki може да говори на български и да пее.
Използването му е елементарно. Действа като обикновен апарат за кафе. Достатъчно е да включите GSM-а си в правилния отвод, след което светва зелена светлина. В противен случай Yuki няма да приеме монетата. Когато зареждането приключи, машината ще ви информира на чист български език, че телефонът е зареден и можете да си го вземете. Yuki може да зарежда Nokia, Sony-Ericsson, Motorola, Siemens, Alcatel и Samsung. Времето, необходимо да се зареди батерията, е от 2 до 10 минути. Апаратите работят с монета от 1 лев, с изключение на петзвездните хотели и летище София, където ще работят с монета от 1 евро.
София е петият град в света след Сингапур, Париж, Франкфурт и Лондон, в който апаратите за зареждане на мобилни телефони се пускат в масова употреба. В трите европейски града разпространението на "китайското чудо" е започнало от международните летища и постепенно се е разпространило и в административните центрове. У нас схемата е точно обратната. Причината е, че летище София не е транзитен възел и пътниците пристигат половин час преди полета си и си изключват телефоните, като се качат в самолета. До средата на май в София ще има няколко десетки апарата, инсталирани в офис и административни сгради, в хотели, университети и търговски центрове.
Идеята за български Yuki се родила съвсем случайно. "Сърфирах из Интернет и случайно попаднах на уебстраница на сингапурската фирма производител на Yuki", разказа Шуманов. Заедно с колеги веднага осъществяват връзка със сингапурската компания "Infinitek", чието производство е изнесено в Китай. "Китайците останаха, меко казано, изумени, че фирма от Източна Европа се е свързала с тях. Въпреки празненствата за азиатската Нова година веднага изпратиха оферти, снимки, дори примерния маршрут на доставката. Върхът на изненадата ни беше, когато предложиха да напишат софтуера на български език", изумява се Шуманов.
Първоначално устройствата ще бъдат разположени само на територията на София. Вече има сключени договори с големи административни сгради, с ЦУМ, Халите и т. н. "Целта ни е да монтираме апаратите в сгради с голям поток от хора, които се охраняват, за да бъдат опазени от вандали", обясняват от фирмата. В ресторанти и клубове Yuki ще се намира вероятно зад бара и ще се обслужва от бармана, за да се избегне опасността от кражби.
На втория етап от разрастването на мрежата зарядни устройства ще се поставят в големите курорти - зимни и летни, както и в по-големите градове на страната.
Основната фокус група са младите, дейни хора на възраст между 20 и 40 г., които водят активен светски живот. "Разчитаме предимно на дамите, които все нямат място за зарядното устройство в чантите си", шегува се търговският директор на BVN.
Освен от риска българските клиенти да не посрещнат радушно новата идея от фирмата се притесняват как ще решат проблема с голямото количество монети, които трябва да се предават в БНБ. Ако мрежата се развие според плановете, вероятно оборотът от монети ще достигне 800 кг месечно.
|
. 
