|
- Г-н Янков, според вас може ли да се въздейства чрез международни институции за решаване на проблема с българските медици в Либия?
- Зависи какво имате предвид под понятието "международни институции" в случая. Ако става дума за междудържавни организации или институции, аз не виждам до каква институция от този род може да се прибегне за уреждане положението на осъдените български медици.
-ООН например?
-Съгласно своя устав ООН може да се намеси при въоръжен конфликт само ако се касае до нарушение или заплаха за международния мир и сигурност. При спор относно спазването на правата на човека, който се отнася до европейска държава, членка на Съвета на Европа, спорът може да се отнесе до Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Но Либия е африканска, а не европейска държава. От няколко години в Организацията за африканско единство се обсъжда идеята за създаване на регионален африкански съд за правата на човека - подобно на европейския и американския. Но досега в Африка няма такъв правораздавателен орган. При това Либия не е страна по конвенции в областта на закрилата на правата на човека, които съдържат отделни разпоредби относно международни механизми за уреждане на спорове по тази материя. Друг е въпросът за прибягване до дипломатически, политически и други извънсъдебни средства за привличане вниманието на международната общественост против несправедливите присъди срещу български медици в Либия. Моралната подкрепа и солидарност на международни и национални организаци и хуманитарни движения несъмнено може да създаде благоприятни условия за ревизиране на несправедливите и чрезмерни санкции, наложени от либийския съд.
------------
От друга страна, при двустранни преговори трябва да се спазват правилата на дипломатическа конфиденциалност. Това се отнася особено до отговорни правителствени и други официални държавни представители, които се изкушават да се произнасят прибързано и некомпетентно с необмислени прогнози, при които за съжаление има несъответствие между желаното и реалното.
--------------
- Какво може да се направи в правен план за спасяване на осъдените?
- Казано схематично, има две основни писти за действия, насочени към подобряване участта и спасяване жертвите на либийското правораздаване на този етап на процеса. Едната е правната и процесуалната. Другата е политическата, хуманитарната и дипломатическата. Трябва сериозно и разумно да се използват специфичните особености на средствата и възможностите, които могат да ни предоставят всяка една от тях. Подготовката на материалите за писменото производство на обжалването има важно значение за анализиране недостатъците на съдебните доказателства, порочните методи и средства на насилие и заплахи, упражнявани по време на предварителното следствие и други сериозни процесулни способи, несъответстващи на основни принципи на правото и меродавни разпоредби на либийското наказателно право. Инициативите и конкретните действия в политическата, хуманитарната, дипломатическата и разяснителната сфера се оказаха неадекватни и некординирани и поради това неефективни, като се има предвид значимостта на съдебния процес и проточването му в продължение на пет години. Участието на неправителствени национални и международни организации и институции в защита на жертвите на една съдебна разправа се оказа несъразмерно на моралното и хуманно значение на този съдебен процес. Все още не е фатално късно де се преодолеят тези слабости в кампанията.
- Има ли неяснота и разминавания между съдържанието на термините "мироопазване" и "мироналагане" и по-специално с оглед на разнозначната им употреба от нашите политици? Военни също признават, че не знаят какво правят в Ирак.
- Действително има известна разлика между тези две понятия - не само от езикова и терминологична гледна точка, но и по техния правен статус. Тази терминология се формира в процеса на приемането на резолюции и други документи от Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН при прилагането на т. нар. "операции на ООН за поддържане на мира" ("UN peace keeping operations). В началото се използваше общото събирателно наименование "операции за поддържане на мира", прилагани към най-ранните прецеденти - като например конфликта между Индия и Пакистан относно областта Кашмир, разделена през 1956 г.
-------------
Понятието "мироопазване" обхваща предимно превантивни действия за предотвратяване на потенциален въоръжен конфликт чрез политически и дипломатически мерки, създаване на специални зони, разделяне на противостоящите страни, постоянно наблюдение за предотратяване на въоръжени инциденти и представяне на периодични доклади чрез Генералния секретар до Съвета за сигурност. "Мироналагането" има по-подчертани полицейски функции за поддържането на обществения ред и в някои случаи встъпващи в ролята на местна аминистрация, осигуряване нормални условия за произвеждане на местни и парламентарни избори.
--------------
- Бихте ли уточнили в каква мисия участва България в Ирак?
- Имам впечатлението, че мнозина, включително и от военните среди, изтъкваха в началото на военната кампания, че мисията на нашия батальон се изразявала в полицейски, правохранителни и правоприлагащи мерки за поддържане на вътрешния обществен ред. Впоследствие въз основа на практиката се появиха и разширения на това опреление при наличието на въоръжени нападения, които са по-скоро въоръжени действия по време на война. По мое мнение при сегашната ситуация в някои райони и градове на Ирак - като Багдад, Кербала, Наджав и др., преобладават характеристики на организирана въоръжена съпротива срещу агресията на чуждите окупационни сили.
- Ние участваме ли в тази агресия? Нали изпълняваме други задачи?
- Разбира се. България е част от коалицията и участва в нейните действия с определен военен контингент. В печата се появи изявление на наш офицер, който твърдеше, че участващият в батальона състав е бил обучаван не само за участие в полицейски, а също така и в други военни операции, които му бъдат възложени. Но и без това обяснение е видно, че нашите въоръжени сили в Ирак са неделима част от коалиционните окупационни сили. Нарушенията на разпоредби на устава на ООН и норми на международното хуманитарно право не всякога могат да се прилагат индивидуализирано освен в ноторно известни прецеденти. Както е известно, след Втората световна война бяха учредени два военни трибунала. Единият - за съдене на главните военни престъпници от европейските страни на Оста със седалище в Нюрнберг, а другият - за Далечния изток, за съдене на главните японски военни престъпници със седалище в Токио. Под юрисдикцията на тези международни съдилища попадат три категории престъпления, които водят до индивидулна отговорност, а имено: (а) престъпления против мира, т.е. за ръководство, подготовка, предприемане и водене на агресивна война; (б) военни престъпления и (в) престъпления против човечността.
-----------------
Разбира се, не следва да се твърди, че така може да завърши и агресивната война срещу Ирак, но не може да се отхвърли и възможността Международният наказателен съд в Хага да бъде сезиран. Той е компетентен да разглежда дела относно международни престъпления, между които влизат и посочените по-горе, водещи до индивидуална отговорност на държавни и военни ръководители.
------------------
- Според вас има ли някакви индикации, че ООН ще се намеси в Ирак?
- Не разполагам с достоверна информация за някакви преговори между правителството на САЩ и ООН по този въпрос, макар че в средствата за информация от време на време се появат коментари за интереса на президента Буш още преди предстоящите избори да прехвърли тежестите и негативните последици от неговата военна авантюра в Ирак върху ООН. Имам впечатление, че подобна инициатива не се възприема поне за сега от мнозинството членове на ООН, включително и от постоянни членове на Съвета за сигурност и държави, които покриват значителна част от редовния бюджет на ООН и би трябвало да поемат в Ирак задължения за предоставяне на въоръжени сили за сметка на намаляване числеността на американския контигент. Увеличението може да бъде предизвикано и от усложняването на на военната обстановка и засилване на въоръжената съпротива на местното население. Президентът Буш е поискал от конгреса нови 25 млрд. долара, за да покрие растящите разходи за окупационните сили, за да достигнат общо около 200 млрд. Такова финансово бреме е абсолютно непоносимо и изобщо немислимо за редовния бюджет на ООН. Тези и други обстоятелства от политически характер правят инициативата на САЩ доста непопулярна в ООН, независимо от бодряшките обещания на някои сервилни представители на държавите от коалицията на Буш.
- Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер иска увеличаване броя на въоръжените сили във всички точки на конфликти.
- Това предложение по всяка вероятност е внушено от САЩ, които се стремят да облекчат тяжестите от поетите ангажименти за военни операции в Афганистан и Ирак, предизвикани от тях.
------------------
И в този случай американската инициатива едва ли ще бъде посрещната с готовност за положителен отговор. Известно е,че и в средите на НАТО американските инициативи в Афганистан и Ирак не се ползват с особени симпатии. Дори най-отзивчивият и верен приятел и поддържник на Буш британският премиер Тони Блеър, преименуван от Маргарет Тачър в Тори Блеър е съветван да отслаби връзките си със САЩ и да се разграничи от правителството на Буш. Не е изключено ходът на агресивната война в Ирак да предизвика известно изтрезняване, както в ООН така и в НАТО.
