|
Въпреки периодичните сигнали, че май нещата се съвземат, все пак С-2 успя да превърне обществото, по думите на великолепната Пендачанска, в пихтия. Или, по-точно - в онзи вид бързо изстиваща каша, с която ни тъпчеха в детството. Спомняте си я. Едно такова сиво нещо с някакви бучки, дето не можеш да го ядеш и се опитваш да отложиш момента на поглъщане, като унило бърникаш в чинията с лъжицата. Правиш сокаци, улици и площади, но без всякаква устойчивост на усилието. Кашата се завръща и ти ликвидира урбанистичните напъни, а на финала винаги се появява някакъв разярен родител, който все пак ти я напъхва в устата.
Та - какво да прави човек, попаднал в такова едно пихтиесто нещо? Освен да си даде тайм-аут (вижте го в сьозлюка*).
Да си потегне китарните и риболовните такъми и да се занимава с рокендрол, татуировки, стръв и въдици. Да си довърши ремонта на село, да изкара най-после книжка на водач на МПС и пришпори самохода, както казват на колите в Полша, по родните дупчести пътища и надиплени магистрали. Да светне някоя и друга статия за религията или да се закача с интелектуалците, за да ги гледа после как се гневят.
Да, ама тия междучасия - както знаем от Луканово-Берово-Виденово време - винаги ти излизат през носа.
Политиката се връща
и така те фраска по тила, че ти излизат свитки от очите.
И царското междучасие свърши. Свитки - колкото щеш. От Бенгази до Кербала, от Севлиевски до Церовски, от царските имоти и до софийските такива - цяла палитра. Та, ето ме отново in situ (това е в латинския сьозлюк) с нова рубрика.
Sit-rep ще рече situation report - доклад по положението. Англоамерикански военноговор.
Сменям заглавието не само защото времената са други - но и защото публицистично заострените предишни рубрики не дадоха резултат. "Обикновен социализъм" не им попречи да направят паметник на Тодор Живков и да го открият с държавни почести - единственият такъв случай в историята. Може би само в Ирак ще последват светлия пример на някакъв следващ етап от своята задълбочаваща се налудничавост. Нито пък забави завръщането на руско-съветската агентура във властта зад изстрадалата физиономия на жертвоготовния ни цар.
И последвалата рубрика "Народни работи" едва ли впечатли онези, които решиха да се гмурнат в средновековието за по-лесно.
Уж разчистваш кашата, а тя си се връща и си залива и даже диря не оставя от твоите усилия...
Затова към днешна дата - неутрално озаглавена рубрика.
Каквото положението - такъв и докладът.
Ето ви пример. Преди години, след едно-две изригвания и аз повервах на политиците, че трябва да се снишим по повод полковника с шатрата и неговите закачки с лекарското съсловие. Затраях си, а не трябваше, както се и видя.
Онова, което всички диктатори искат, е да те направят на маймуна. Да те държат в неведение, какво ще им скимне да правят. Ти да се опитваш да им налучкаш настроението и да им се натягаш с надеждата да не ти скроят номер. Но накрая те точно това правят.
Защо? Защото са диктатори. А в сърцето на всяка диктатура е произволът на властта. Властта прави точно това, което й скимне на мига. Ако не прави така - не е никаква диктатура и местните няма да я уважават.
Освен това всеки диктатор е луд.
Това е неизбежно. Всяко човешко същество се разпада, когато се опита да поеме цялата власт. Хората не могат да носят такъв товар. А всяка лудост си е сама по себе си, уникална. И затова никога не можеш да се разбереш с никой диктатор. Просто не можеш да му влезеш под шапката и да видиш, каква точно е неговата си лудост, та да се ориентираш в обстановката.
И ето - след
години мазнене, натягане и снишаване
си получихме смъртните присъди. Освен това ни чукнаха между очите с правителствен документ, в който ни обвиняват, че сме обявили биологическа война на мирния пустинен народ.
Сега накъде? Предлагат ни пак да се мазним. Да го каним оня с шатрата тук, да му ходим там, за да не обърне палеца надолу, а - нагоре. Да се смили.
Но той няма да се смили. Човекът е луд. Само допреди няколко години пращаше хората си да взривяват пътнически самолети. Обича да убива и няма никаква причина да очакваме, че се е променил.
Диктаторите разбират само от сила. Няма диктатор, с който да е постигана някаква стабилна договореност. Даваш му пръст - той ти откъсва ръката. Това им е в природата на тези хора.
Въпросът за управляващите - на които сме поверили живота си, като сме гласували да им дадем властта - е: Как да бъде организирана силата? Всякакъв друг въпрос - като например, как точно да поканим убиеца в държавата си, къде да му опънем палатката и какво меню да му предложим - е чиста загуба на време. И - лош сигнал. Утре ще се намери някой друг да си пробва лудостта върху нас, защото ще е разбрал с каква пихтиеста маса си има работа.
-----------
* речник (тур.)
Де се загуби бе човек? Добре си го написал днес!
