Идеята за създаване на национален фонд за подпомагане на българите в беда извън нашите граници, изглежда, наистина набира скорост. Поне ако се съди по реакциите в публичното пространство. Понякога искрено се учудвам как ние, политиците, не успяваме добре да обосновем идеите си или доста често го правим половинчато. Преди няколко дни аз наистина споменах за възможността такъв фонд да бъде създаден - в контекста на усилията ни за подкрепа на сънародничките ни в Либия. Именно примерът в Либия ни даде повод да се замислим за принципа "по принцип" - един по-богат и по-гъвкав инструментариум за бърза реакция, за оказване на помощ и съдействие както на изпаднали в беда българи по света, така и на техните роднини тук, в България. И само част от такъв бъдещ фонд би могла да се използва за създаване на проект за борба със СПИН в Северна Африка или в друг район...

Очевидно темата се нуждае от широко обсъждане в обществото. На първо място, защото един подобен фонд може да се реализира не непременно от държавата, а със силата и енергията на гражданското общество, със средствата (парични вноски, завещания, услуги и участия) на отделните граждани, както е във всяка демократична държава! Е, ще се радвам, ако тези редове се приемат като продължение на дискусия на страниците на авторитетния вестник "Сега", започнала с коментара на уважавания от мен автор Георги Готев "Паричният фонд за Либия ли е "тихата дипломация"?" в броя от този понеделник.

Пак ще повторя: нямам предвид само случая с Либия, нито пряко подпомагане на семействата на заразените деца. Става дума за това



сънародниците ни по света да чувстват грижата и подкрепата



както на своята държава, така и на своите сънародници. Сиреч на всички нас.

Вярно е, че в момента в центъра на вниманието ни е съдбата на сънародничките ни в Либия. Вярно е, че се търсят пътища за спасяване на техния живот. В момента реакцията на гражданите, на неправителствените организации и на политическите партии - практически на всички действащи субекти в България, е заредена с много висок емоционален градус, което е разбираемо. Усилията на обществото са насочени към главната цел - да се докаже цялата абсурдност на едно обвинение, върху което е произнесена отчайваща присъда. Затова хората прибягват до всевъзможни достъпни средства - протести, шествия, молебени, подписки, публикации и призиви в пресата. Действително големият въпрос е кой и по какъв начин, с каква организация и средства да използва най-ефективно тази енергия и да постига резултати.

Защото случаят в Либия за съжаление едва ли ще бъде единственият, в който българи попадат в беда. Слушал съм от различни хора по различни поводи, и то преди произнасянето на присъдите, че самото развитие на модерния свят няма да спести подобни критични ситуации на обществата и занапред. Те може да възникват и в бъдеще, и то - не дай боже - с по-голяма интензивност, защото в разнородната среда, в която живеем, предизвикателствата понякога зреят дълго, но ни изненадват изцяло. Друг път ги смятаме за отзвучали, а те се възпроизвеждат отново.



Съдбата може да ни поднесе и други изненади



Защото случаят в Либия засега наистина е най-разтърсващият, но на фона на тази драма преживяхме и потъването на кораба "Хера" със 17 млади мъже на борда. Търсихме, оплакахме и погребахме децата, намерили смъртта си в река Лим. Забравихме ли, че преди месеци в критична ситуация бяха изпаднали нашите полярници на Антарктида. Три толкова различни случая, а всеки искаше бърза намеса, средства и усилията на много хора.

От тази гледна точка и българското общество като че ли има нужда от допълнителен резерв. Затова смятам, че няма да бъде излишен един общонационален фонд, в който да се акумулират постепенно такива финансови средства, които да се използват именно при разразяването на по-необичайна криза. Тук не става дума да се използват традиционните и добре известни инструменти, които съществуват и бездруго в областта на застрахователното дело, на нормалното бюджетиране и в две-три ведомства, където има всяка година заделени средства за посрещане на последствията било от катастрофи и инциденти, било от сложни казуси, които засягат български граждани.

Целта е създаването на един



фонд, който да е предназначен за специфични ситуации,



в които понякога е възможен драматичен сблъсък между ценностни системи, политически интереси, при усложнения от географски и логистичен характер. За действие в такива случаи фондът ще спонсорира и поддържа (или наема) професионални екипи от лекари, юристи, преводачи, парламентьори (за събития със заложници) и ще развива постепенно собствен капацитет от комуникационни, транспортни, медицински и други елементи!

И още нещо - често се пита дали правилно се харчат парите на данъкоплатците. Или ако те се харчат правилно, кое е приоритетно. Много често се оспорват едни или други действия на изпълнителната власт или много често се казва, че изпълнителната власт е длъжна да посрещне разхода по едно събитие. А всъщност по закон, по конституция, а и по традиция понякога това не е толкова лесно осъществимо. Нерядко в обществото се появяват остри въпроси - кой кого спасява, с чии средства, дали това има смисъл в момента, дали се прибързва, или се закъснява, можем ли да постигнем по-голям напредък...

Някои недоразумения може да се избегнат чрез формулата на фонда, в който да участват теоретично всички български граждани абсолютно доброволно и напълно съизмеримо с техните възможности. Със средствата от такъв фонд може да се реагира по-гъвкаво, с тях



могат да се решават въпроси от етичен характер,



защото, без да премълчаваме част от цялата истина, ние сме длъжни да припомним, че е имало и двусмислени реакции, когато държавата се е втурвала да помага на изпаднали в беда. Спомняте си споровете в парламента, когато за потънал кораб се задават немаловажните въпроси "С какви договори е бил екипажът?", "Под чий флаг е плавал корабът?", или за българи, попаднали в конфликтни райони - дали държавата е длъжна веднага да реагира, като изпрати самолет, друго транспортно средство или да поеме хонорарите на адвокати на място и т. н. Тоест такъв фонд би намалил и опасността лесно да се разруши възникващото в подобни случаи национално единство около благородна цел.

В конкретния случай с българските медици като че ли конфликти в мисленето не възникват и дано не възникнат. Но има други, несъизмерими с този случай ситуации, при които се налага също бърза реакция в подкрепа на български граждани извън границите на страната, и тогава усилията и законовите възможности на държавата трябва да се допълват от структури под контрола и управлението на неправителствения сектор с неговата много по-гъвкава система и необременена свобода на действие.

Мисля, че най-добре ще бъде създаването на един такъв фонд да бъде по инициатива на обществото, на една или няколко неправителствени организации. Как ще възникнат, как ще се структурират? Как ще се набират средствата? Дали техен основен партньор ще стане Червеният кръст, Гражданска защита или някаква нова фондация? Как ще си взаимодействат с държавата? Какви ще бъдат отношенията с динамичните български групи по света? Как ще получават одобрението на обществото и как ще се отчитат пред него? Това са само част от практическите въпроси, чиито отговори се надявам да чуя в дискусията. Обнадежден съм, че правителството се отнася насърчително към подобни идеи и все повече колеги в парламента ги подкрепят.



---------

Б. Р.: Вестник "Сега" открива дискусия по предложението за създаване на национален фонд за подпомагане на българи в беда зад граница. Очакваме вашите мнения по въпроса.