Вярно е, че миналата година отбелязахме рекорден приток на инвестиции- 1,4 млрд. долара. Вярно е също така, че голямата част от тях не са от безспорни именити световноизвестни компании, а от офшорки с неизвестни собственици, от български националноотговорни или по-незначими фирми, от външни заеми. За жалост е вярно и че тази тенденция продължава през всичките 15 години преход. И истинските мечтани стратегически чужди инвеститори още дълги години ще заобикалят отдалеч нашите географски ширини. Защото тук



търговският договор не чини пет пари.



Доказва го последното развитие на сагата около софийските хали. В нея зависи от съдийска преценка имало ли е апорт на сградата, нямало ли е, имало ли е смесено дружество с "Ащром", нямало ли е, общински ли са халите или пък са на смесеното дружество, в което чуждият инвеститор има 75%, а общината- 25%.

Сега опонентите на кмета Стефан Софиянски потриват доволно ръце, че са спънали политическата му кариера и са го отстранили от надпреварата за места в следващия парламент. Симпатизантите му пък страдат, че той е очернен несправедливо и му съчувстват искрено. Обаче, ако се изразим със стих от Никола Вапцаров,



"Какво тук значи някаква си личност?"



По-важното е, че случаят с халите затвърждава впечатленията, че България все още е далеч от понятието за правова държава, поне що се отнася до спазването на търговските договори и до решаването на търговски спорове в съда. Не случайно изявленията на представители на Световната банка, на Международния валутен фонд, на американския или на британския посланик в София толкова много си приличат напоследък. В тях винаги се изразява тревога, че реформата в правосъдната система изостава, че инвеститорите не могат да бъдат сигурни за вложенията си заради бавните и тромави съдебни процедури. Всички тези задгранични наблюдатели на милата ни родна действителност не пестят обвиненията, че



нивото на корупция в съдебната система е много високо.



И са готови да отпускат техническа, финансова и всякаква друга помощ, само и само нещата да се променят.

Случаят с халите доказва, че не просто недобросъвестен местен партньор, а самата столична община с благоволението на определен съдия може да измами успешно чужд инвеститор. И след години съвместна дейност да обяви, че нещо, което е изглеждало негово, просто никога не е било такова. И, когато стане напечено, да каже "Дай си ми куклите! Ама с парцалките".

С какви точно юридически врътки е станало това, ще изясняват компетентните органи. Поразителен е фактът, че това е поредният случай, в който съдът се явява арбитър елегантиарум относно чисто икономически взаимоотношения в търговска сделка и при това решенията, които взима, нямат нищо общо със законосъобразността.

Такъв, например, бе случаят с "Плама". Новите собственици водеха редица дела, докато накрая се видяха принудени да променят седалището на дружеството, за да избягат от небезпристрастен съдия. За добро или за зло след няколко години битки дори този акт бе отменен.

После беше юридическата сага около собствеността на МОБ "Свети Никола" и трансформациите й, после безкрайните съдебни ходения по мъките с покупката на "Санданска бистрица" от чешката "Енерго-Про". Ролята на държава в държавата, която си присвои съдът, придоби най-уродлива форма при драматичната приватизация на "Булгартабак". Тогава международен престъпник оперираше с "независимите" български съдии точно като кукловод с марионетки.

След всичко това логично възниква въпросът защо им е на инвеститорите да правят бизнес в България. След като тук могат не само да не спечелят, но дори да загубят всичко вложено. И няма да могат да разчитат на защита на правата си в съда. Поне в обозримо бъдеще.