Чистя - правя да стане чист, отстранявам нечистотиите

Съвременен тълковен речник

В същия речник, който стана любим на всички участници във форума на интернет изданието на в. СЕГА, има още едно значение на чистя и то е - освобождавам се от ненужното или излишното.

Преди доста години, във времето на т.нар. зрял социализъм у нас, на много места висяха табели с надписи, чиeто съдържание смислово се изразяваше в следното: "Чистотата е признак на култура". Тогава, четейки тези табели и наблюдавайки купищата боклуци край тях, се питах, а културата признак ли е на чистота? В онези времена трудно си давахме отговор на подобни въпроси. Публично те не се и задаваха, защото не се знаеше как ще бъдат разтълкувани и съществуваше реална опасност питанията да се обърнат остро срещу питащите.

Спомням си и един друг епизод. През 1990 година пътувах с автомобил от Виена за София. В момента, в който преминах Суботица и навлязох във вече несъществуващата държава Югославия, от автомобила пред мен, ако не ме лъже паметта марката на колата бе Застава, се отвори прозорец. Оттам изхвръкна обелката на един банан, която мигом се лепна върху предното стъкло на фиата, който шофирах. Идвайки от това, което тогава наричахме Западна Европа, си помислих, че подобен инцидент няма как да се случи в Австрия, ФРГ, Франция, Холандия или Великобритания. За сметка на това, на Балканите и у нас, в България, изхвърлянето на боклук в неподходящо време и на неподходящо място бе станала



практика, на която никой не обръщаше внимание.



През последните 15 години имах възможност да пътувам по света - в Европа, Америка и Азия. Навсякъде ми правеше впечатление следният феномен. Там, където бе чисто, ставаше все по-чисто. Там, където бе мръсно и пълно с боклук, ставаше все по-мръсно, а боклукът като че ли се самовъзпроизвеждаше. Не бе необходимо много време, за да се убедя, че чистотата респектира общественото поведение, докато мръсотията подтиква към прояви, близки до тази на возещите се в Заставата. Всички, които четат тази колонка, ако не са го преживявали, ще се съгласят, че когато край теб грее от чистота, сърцето не ти дава да мърсиш и обратно, когато боклукът и мръсотията са навсякъде край теб, самоконтролът губи изцяло своето значение. Между другото, това важи за околната среда, за духовното общуване, за политиката и за какво ли не още.

Какъв е изводът? Трябва да се мобилизираме и лека полека да започнем безпощадна битка за една чиста България. Да започнем от нашата улица и да преминем през квартала, града, пътищата. После ще дойде ред на планините, реките и язовирите. За да стигнем до момента, когато



чистотата ще възпитава и ще възпира.



През последните няколко години има известен напредък, даващ сериозни надежди, че и ние българите ще се справим с мръсотията. Последните примери, за които се сещам, са от Плевен и Силистра. Посетих ги заедно с министър-председателя, който също бе много приятно изненадан от положителните промени в областта на градската хигиена. В центъра на Плевен има прекрасна градска градина със система от водни естакади, фонтани и водопади. Заедно с неповторимото чувство, което създава водата край теб, паркът е поддържан изрядно чист. Градината край Дунав в Силистра също прави впечатление с чистота и подреденост. Няма фасове, хартии или кутии по алеите или зелените площи.

Има и още нещо, по което си приличат двата града. Прекрасните отношения и професионалното общуване между областните управители и кметовете. И в Плевен, и в Силистра представителите на местната и на изпълнителната власт работят заедно за хората от двата града, загърбили партийни и политически пристрастия.

Не се наемам да определя еднозначно



кое е първичното и откъде трябва да тръгнем.



От хигиената в междуличностните, професионалните и политическите отношения или от чистота край нас. И кое влияе повече на другото? Най-добре е двата процеса да вървят заедно ръка за ръка.

В интерес на истината, нямаме много време до 2007 г., когато България ще стане страна-членка на Европейския съюз. Дотогава трябва да постигнем максималното в европеизирането, разбирай в почистването, както на отношенията помежду ни, така и на околната среда. Европа няма да дойде у нас и ние няма да стигнем до Европа, ако сме затънали до гуша в мръсотия.

И накрая, за радост на всички фенове от форума на в.СЕГА, още един цитат от Съвременния тълковен речник. Срещу мръсник там пише следното:

1. Човек, който върши неприлични неща, постъпва подло, низко, развратничи.

2. Нечист човек.

Само чистота и респектът от нея ще ни помогне да се отървем и от двата вида мръсници. Защото те са еднакво опасни за страната на улицата, на полето, в планината, във водата, в изкуството и културата, в обществения живот като цяло и може би най-вече в политиката. Трябва да помним още, че в тази битка табелите от зрелия социализъм няма да ни помогнат.